Роман Якобсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Якобсон.

Роман Якобсон
руски и американски лингвист, литературовед и културолог

Роден
Починал
18 юли 1982 г. (85 г.)
ПогребанСАЩ

Етносруснаци
Религияюдаизъм
Националност Русия
 САЩ
Учил вИсторико-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
ОбластФилология, културология
Работил вКолумбийски университет,
Харвардски университет
Известен сфункции на езика
синтагматична ос
парадигматична ос
ПовлиянФердинанд дьо Сосюр, Миколай Крушевски
ПовлиялПражки лингвистичен кръжок
Клод Леви-Строс
Ролан Барт
Пол Рикьор
Семейство
СъпругаСофя Фелдман (1922 – 1935, развод)
Сватава Пиркова (1935 – 1962, развод)
Кристина Поморска (1962 – 1982, смъртта му)
Роман Якобсон в Общомедия

Роман Осипович Якобсон (р. 23 октомври 1896 – п. 18 юли 1982)[1] е руски, после чехословашки, накрая американски лингвист и литературен теоретик, свързан с формалистката школа.

Утвърждава се сред най-влиятелните лингвисти на ХХ век и първите учени, развили структурния анализ на езика, поезията и изкуството. Нареждан е сред бащите на семиотиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Якобсон е роден в заможно семейство от еврейски произход в Русия и проявява интерес към езика на много ранна възраст.

Якобсон като младеж.

Като студент в Императорския московски университет е водеща фигура в Московския лингвистичен кръг, играе важна роля в московското авангардно изкуство и поезия. Запознава се с работата на Фердинанд дьо Сосюр, насочвайки вниманието си към начина, по който структурата на езика обслужва собствената му функция – да отдава информация между говорещите.

Заминава (1920) за Прага като член на съветска търговска мисия, за да завърши обучението си. Работи като преводач в посолството на СССР до 1929 г. Задълбочава се едновременно в академичния и културен живот на Чехословакия и установява близки отношения с много чешки поети и литературни дейци. Впечатлява чешките академици с изучаване на чешки стихове.

През 1926 г., заедно с Вилем Матезиус и др., е съосновател на Пражкия лингвистичен кръжок (сред неговите членове са Николай Трубецкой, Рене Уелек, Ян Мукаржовски). Там многото му разработки върху фонетиката подпомагат развитието на работата му, свързана със структурата и функцията на езика. Всеобщата структурно-функционална теория на фонетиката на Якобсон, базирана на йерархията на отличителните фигури, е първото успешно решение на нивото на лингвистичен анализ съгласно хипотезите на Сосюр. Този начин на анализи е прилаган от неговото протеже Мишел Силвърстейн в редица основни статии за типологията на лингвистичната функция.

След като напуска (1929) посолството на СССР, защитава дисертация в Немския университет в Прага през 1930 г. От 1931 г. преподава руска филология и стара чешка литература в Масариковия университет в Бърно, където става доцент (1937). Получава чехословашко гражданство през 1937 г. Напуска Бърно при нахлуването на германците в Чехословакия (15 март 1939) и се крие с жена си около месец в Прага, докато получат изходни визи.

Пристига (23 април) в Дания и чете лекции в Копенгагенския университет, свързва се с Копенхагенския езиков кръг и мислители като Луи Йелмслев. От 3 септември е в Осло, където работи в Института по сравнителна културология и е избран за действителен член на Норвежката академия на науките. Чувайки съобщението (9 април 1940) за германското нахлуване в Норвегия, без дори да се върне в къщи за документи, бяга с жена си към границата и влизат в Швеция (23 април) като бежанци. Там преподава в Университета на Упсала.[2]

Пез май 1940 г. отплава с кораба Remmaren за САЩ и пристига в пристанище Ню Йорк на 4 юни с.г. Поддържа близки отношения с чехословашката имигрантска общност. Получава американско гражданство през 1952 г.

В Свободния университет за висши науки се свързва с Клод Леви-Строс, който също изиграва важна роля за структурализма. Преподава в различни висши училища в САЩ. През 1949 г. се премества в Харвардския университет, където остава до пенсионирането си. През последното си десетилетие използва кабинет в Масачузетския технологичен институт, където е почетен (емеритус) професор.

През 1959 г. основава научното списание International Journal of Slavic Linguistics and Poetics.

В началото на 60-те години Якобсон започва да набляга повече на всестранните полета на езика и да пише за комуникативните науки като цяло.

През 1962 г. е предложен за Нобелова награда за литература от професора по лингвистика в Университета на Мюнстер Петер Хартман[3].

През 1982 г. умира в къщата си в Кеймбридж (Масачузетс). Погребан е в гробището Маунт Обърн. На надгробния му камък пише на руски език: „Роман Якобсон, руский филолог“.

Почетни звания и степени[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Selected Writings (ed. Stephen Rudy). The Hague, Paris, Mouton, in six volumes (1971 – 1985):
    • I. Phonological Studies, 1962
    • II. Word and Language, 1971
    • III. The Poetry of Grammar and the Grammar of Poetry, 1980
    • IV. Slavic Epic Studies, 1966
    • V. On Verse, Its Masters and Explores, 1978
    • VI. Early Slavic Paths and Crossroads, 1985
    • VII. Contributions to Comparative Mythology, 1985
    • VIII. Major Works 1976 – 1980. Completion Volume 1, 1988
    • IX.1. Completion, Volume 2/Part 1, 2013
    • IX.1. Completion, Volume 2/Part 2, 2014
На български език

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rudy S. Roman Jacobson: A Chronology // Роман Якобсон: Тексты, документы, исследования. РГГУ, 1999. p. 83-103. Архивиран от оригинала на 2 декември 2014. (на английски)
  2. Roman Jakobson in Sweden 1940-41.
  3. Nomination Database – Literature: 1962, nobelprize.org.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roman Jacobson в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​