Роман Якобсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Якобсон.

Роман Якобсон
Román Jakobson.
руски езиковед и литературен теоретик

Роден
Починал
Погребан САЩ

Етнос руснаци
Религия Православна църква
Националност Флаг на Русия Русия
Флаг на САЩ САЩ
Образование Историко-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
Област Филология, културология
Работил в Колумбийски университет,
Харвардски университет
Известен с функции на езика
синтагматична ос
парадигматична ос
Повлиян Фердинанд дьо Сосюр, Миколай Крушевски
Повлиял Пражки лингвистичен кръжок
Клод Леви-Строс
Ролан Барт
Пол Рикьор
Семейство
Съпруга Софя Фелдман (1922–1935, развод)
Сватава Пиркова (1935–1962, развод)
Кристина Поморска (1962–1982, смъртта му)
Роман Якобсон в Общомедия

Роман Осипович Якобсон (р. 23 октомври 1896 – п. 18 юли 1982)[1] е руски, после чехословашки, накрая американски лингвист и литературен теоретик, свързан с формалистката школа.

Утвърждава се сред най-влиятелните лингвисти на ХХ век и първите учени, развили структурния анализ на езика, поезията и изкуството. Нареждан е сред бащите на семиотиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Якобсон е роден в заможно семейство от еврейски произход в Русия и проявява интерес към езика на много ранна възраст.

Якобсон като младеж.

Като студент е водеща фигура в московския лингвистичен кръг, играе важна роля в московското авангардно изкуство и поезия. Запознава се с работата на Фердинанд дьо Сосюр, насочвайки вниманието си към начина, по който структурата на езика обслужва собствената му функция – да отдава информация между говорещите.

Заминава (1920) за Прага като член на съветска търговска мисия, за да завърши обучението си. Работи като преводач в посолството на СССР до 1929 г. Задълбочава се едновременно в академичния и културен живот на Чехословакия и установява близки отношения с много чешки поети и литературни дейци. Впечатлява чешките академици с изучаване на чешки стихове.

През 1926 г., заедно с Вилем Матезиус и др., е съосновател на Пражкия лингвистичен кръжок (сред неговите членове са Николай Трубецкой, Рене Уелек, Ян Мукаржовски). Там многото му разработки върху фонетиката подпомагат развитието на работата му, свързана със структурата и функцията на езика. Всеобщата структурно-функционална теория на фонетиката на Якобсон, базирана на йерархията на отличителните фигури, е първото успешно решение на нивото на лингвистичен анализ съгласно хипотезите на Сосюр. Този начин на анализи е прилаган от неговото протеже Мишел Силвърстейн в редица основни статии за типологията на лингвистичната функция.

След като напуска (1929) посолството на СССР, защитава дисертация в Немския университет в Прага през 1930 г. От 1931 г. преподава руска филология и стара чешка литература в Масариковия университет в Бърно, където става доцент (1937). Получава чехословашко гражданство през 1937 г. Напуска Бърно при нахлуването на германците в Чехословакия (15 март 1939) и се крие с жена си около месец в Прага, докато получат изходни визи.

Пристига (23 април) в Дания и чете лекции в Копенгагенския университет, свързва се с Копенхагенския езиков кръг и мислители като Луи Йелмслев. От 3 септември е в Осло, където работи в Института по сравнителна културология и е избран за действителен член на Норвежката академия на науките. Чувайки съобщението (9 април 1940) за германското нахлуване в Норвегия, без дори да се върне в къщи за документи, бяга с жена си към границата и влизат в Швеция (23 април) като бежанци. Там преподава в Университета на Упсала.[2]

Пез май 1940 г. отплава с кораба Remmaren за САЩ и пристига в пристанище Ню Йорк на 4 юни с.г. Поддържа близки отношения с чехословашката имигрантска общност. Получава американско гражданство през 1952 г.

Свързва се в Свободния университет за висши науки с Клод Леви-Строс, който също изиграва важна роля за структурализма. Преподава в различни висши училища в САЩ. През 1949 г. се премества в Харвардския университет, където остава до пенсионирането си. През последното си десетилетие използва кабинет в Масачузетския технологичен институт, където е почетен (емеритус) професор.

През 1959 г. основава научното списание International Journal of Slavic Linguistics and Poetics.

В началото на 60-те години Якобсон започва да набляга повече на всестранните полета на езика и да пише за комуникативните науки като цяло.

През 1962 г. е предложен за Нобелова награда за литература от професора по лингвистика в Университета на Мюнстер Петер Хартман[3].

През 1982 г. умира в къщата си в Кеймбридж (Масачузетс). Погребан е в гробището Маунт Обърн. На надгробния му камък пише на руски език: „Роман Якобсон, руский филолог“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Selected Writings (ed. Stephen Rudy). The Hague, Paris, Mouton, in six volumes (1971–1985):
    • I. Phonological Studies, 1962
    • II. Word and Language, 1971
    • III. The Poetry of Grammar and the Grammar of Poetry, 1980
    • IV. Slavic Epic Studies, 1966
    • V. On Verse, Its Masters and Explores, 1978
    • VI. Early Slavic Paths and Crossroads, 1985
    • VII. Contributions to Comparative Mythology, 1985
    • VIII. Major Works 1976–1980. Completion Volume 1, 1988
    • IX.1. Completion, Volume 2/Part 1, 2013
    • IX.1. Completion, Volume 2/Part 2, 2014
На български език

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rudy S.. Roman Jacobson: A Chronology. // Роман Якобсон: Тексты, документы, исследования. РГГУ, 1999. с. 83-103. Архивиран от оригинала на 2 декември 2014. (на eng)
  2. Roman Jakobson in Sweden 1940-41.
  3. Nomination Database – Literature: 1962, nobelprize.org.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roman Jacobson“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.