Роман Якобсон
| Роман Якобсон | |
|---|---|
| руски езиковед и литературен теоретик | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
11 октомври 1896 г.
|
| Починал | |
| Националност |  Русия САЩ |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, културология |
| Работил в | Колумбийски университет, Харвардски университет |
| Известен с | функции на езика синтагматична ос парадигматична ос |
| Повлиян | Фердинанд дьо Сосюр |
| Повлиял | Пражки лингвистичен кръжок Клод Леви-Строс Ролан Барт Пол Рикьор |
| Роман Якобсон в Общомедия | |
Роман Осипович Якобсон (р. 23 октомври 1896 – п. 18 юли 1982) е руски лингвист и литературен теоретик, свързан с формалистката школа, който се утвърждава като един от най-влиятелните лингвисти на 20 век и като един от първите учени, развиващи структурния анализ на езика, поезията и изкуството. Един от бащите на семиотиката.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Якобсон е роден в заможно семейство от еврейски произход в Русия и той проявява интерес към езика на много ранна възраст. Като студент е водеща фигура в московския лингвистичен кръг и играе важна роля в московското авангардно изкуство и поезия. Якобсон има контакти с работата на Фердинанд дьо Сосюр, насочвайки вниманието си към начина, по който структурата на езика обслужва собствената му функция – да отдава информация между говорещите.
1920 е година на политическа промяна в Русия и Якобсон заминава за Прага като член на съветска дипломатическа мисия, за да завърши обучението си. Той се задълбочава едновременно в академичния и културен живот на Чехословакия и установява близки отношения с много чешки поети и литературни дейци. Той също така впечатлява чешките академици със своето изучаване на чешки стихове. През 1926, заедно с Вилем Матезиус и други той става един от основателите на Пражкия лингвистичен кръжок (сред другите членове са Николай Трубецкой, Рене Уелек, Ян Мукаржовски). Там многото му разработки върху фонетиката подпомагат развитието на работата му, свързана със структурата и функцията на езика. Всеобщата структурно-функционална теория на фонетиката на Якобсон, базирана на йерархията на отличителните фигури, е първото успешно решение на нивото на лингвистичен анализ съгласно хипотезите на Сосюр. Този начин на анализи е прилаган от неговото протеже Мишел Силвърстейн в редица основни статии за типологията на лингвистичната функция.
Якобсон напуска Прага в началото на Втората световна война, преди нахлуването на германците в Чехословакия, и заминава за Скандинавия, където се свързва с Копенхагенския езиков кръг и мислители като Луи Йелмслев. Когато войната продължава на запад, той отлита за Ню Йорк, за да стане част от най-широката общност от интелектуални имигранти, който са там. Той има също близки отношения с чешката емигрантска общност в този период. В Свободния университет на висши науки, той среща и се свързва с Клод Леви-Строс, който също изиграва важна роля за откриването на структурализма.
През 1949 г. Якобсон се премества в Харвардския университет, където остава до пенсионирането си. През последното си десетилетие използва офис в Масачузетския технологичен институт, където е почетен (емеритус) професор. В началото на 60-те години на 20 век Якобсон започва да набляга повече на всестранните полета на езика и да пише за комуникативните науки като цяло.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Роман Якобсон, Езикът на поезията, прев. Христо Трендафилов, ИК „Захарий Стоянов“, 2000
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Роман Якобсон – московски период: Московски лингвистичен кръжок, ОПОЯЗ, авангардизъм, статии-писма, старославянска поезия, структурно тълкуване на текста (символики, лексикален анализ, метрика), американски период: изследване на афазията (невролингвистика)
- Амелия Личева, „Българският Якобсон“, рец. за Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), в. „Култура“, 31 март 2000
- Йордан Ефтимов, „Можела да бъде и „весела наука“, рец. за Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), в. „Литературен вестник“, бр. 9, 5 март 2003 (архивирано от: http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=999)
- Христо Трендафилов, „Роман Якобсон, литературоведът, предговор към Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), електронно списание LiterNet, 07.09.2006, № 9 (82)
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roman Jacobson“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
|
