Рене Уелек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рене Уелек
René Wellek
литературен теоретик, компаративист
Роден
Починал
11 ноември 1995 г. (92 г.)
Националност Флаг на Чехословакия Чехословакия
Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Теория на литературата
Образование Карлов университет
Работил в Йейлски университет
Публикации Theory of Literature (1949)
A History of Modern Criticism: 1750 – 1950 (8 тома, 1955 – 1992)

Рене Уелек (на немски: René Wellek, р. 22 август 1903 г., Виена – п. 11 ноември 1995 г., Хамдън, Кънектикът, САЩ [1]) е американски литературен теоретик и компаративист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рене Уелек се ражда във Виена. В семейството на родителите му се говори на чешки и немски език. Майката на Уелек, Габриеле Зелевски, дъщеря на източнопруски аристократ с полски корени и швейцарка, възпитава трите си деца по лутерански. Баща му Бронислав Уелек е чешки юрист, който служи на Виенския двор, но в един момент се превръща в яростен чешки националист. По-малкият брат на Рене, Алберт, е един от основоположниците на модерната психология на музиката.

След Първата световна война семейството на Уелек се мести в Прага, столицата на новата държава Чехословакия. Уелек завършва англицистика и германистика в Карловия университет. Сред учителите му са Вилем Матезиус, Отокар Фишер, Вацлав Тиле. Участва в работата на Пражкия лингвистичен кръжок. От 1935 г. преподава в Училището за славистични и източноевропейски изследвания към Юнивърсити колидж в Лондон. След Втората световна война живее и работи в САЩ (Айовски университет, от 1946 г. – Йейлски университет). Един от лидерите на сравнителния метод в американското литературознание. Считат го и за клонящ към Новата критика, тъй като от края на 60-те години той защитава представителите на тази школа от нападките на семиотиците. Уелек винаги е подчертавал значението на интерпретацията в литературознанието и остава безразличен към емпиризма на структуралистите.

През последните години от живота си е на легло и в това състояние диктува двата последни тома на фундаменталната си осемтомна История на модерното литературознание (1955 – 1992).

Има два брака.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Immanuel Kant in England: 1793 – 1838 (Имануел Кант в Англия: 1793 – 1838) (1931)
  • The Rise of English Literary History (Възходът на английската литературна история) (1941)
  • Theory of Literature (Теория на литературата) (1949, в съавторство с Остин Уорън; нем. прев. 1959, ит. прев. 1965, исп. прев. 1966, фр. прев. 1971 и др.)
  • A History of Modern Criticism: 1750 – 1950 (История на модерното литературознание) (8 тома, 1955 – 1992)
  • Essays on Czech Literature (Есета върху чешката литература) (1963)
  • Confrontations: Studies in the Intellectual and Literary Relations between Germany, England, and the United States during the Nineteenth Century (Стълкновения: Изследвания на интелектуалните и литературните отношения между Германия, Англия и Съединените щати през 19 век) (1965)
  • The Literary Theory and Aesthetics of the Prague School (Литературната теория и естетиката на Пражката школа) (1969)
  • Discriminations: Further Concepts of Criticism (Разграничения: Бъдещите понятия на литературознанието) (1970)
  • Four Critics: Croce, Valéry, Lukács, and Ingarden (Четирима литературни мислители: Кроче, Валери, Лукач и Ингарден) (1981)
  • The Attack on Literature and other essays (Нападението над литературата и други есета) (1982)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Кавалер на Масариковия орден (1995). От 1986 г. в САЩ се връчва академична награда на негово име.[2]

Литература за него[редактиране | редактиране на кода]

  • Burro M. René Wellek. Boston: Twayne Publishers, 1981.
  • Literary theory and criticism. Festschrift presented to René Wellek in honor of his eightieth birthday/ Joseph Strelka, ed. Bern; New York: P. Lang, 1984.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Robert McG. Thomas Jr., „René Wellek, 92, a Professor of Comparative Literature, Dies,“ New York Times (16 ноември 1995).
  2. René Wellek Prize

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]