Милена Кирова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милена Кирова
българска литературна критичка
Родена

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област История на литературата, литературна критика
Работила в Софийски университет
Публикации „Сънят на Медуза“ (1995), „Библейската жена“ (2005)
Награди Национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2011)
Семейство
Баща Георги Марков

Проф. дфн Милена Георгиева Кирова е българска литературна критичка, университетска преподавателка, феминистка. Тя е председателка на Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ)[1].

Пише и преподава в областите българска литература (основно нова българска литература, но и съвременни автори от края на XX и началото на XXI век), женско писане (в българската литература), феминизъм и библеистика, феминизъм и психоанализа (и като литературна критика), но също и чужда литература. Колумнистка е на рубриката „Думи срещу думи“ във в. „Култура“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милена Кирова е дъщеря на българския литературен критик проф. Георги Марков, преподавател в Софийския университет[2] по марксистко литературознание. Родена е в София на 3 юни 1958 г.

Завършва средното си образование в Пловдив (1977) и българска филология с втора специалност английска филология в Софийския университет (1981) [3].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Книгата на Милена Кирова „Сънят на Медуза“ (психоаналитични, постмодерни анализи на класически български автори и произведения) се смята за едно от литературните събития на 1995 [4] и оказва силно влияние върху българската литературна критика до началото на 21 век, като според литературоведа Бойко Пенчев „Сънят на медуза“ е от една страна „нов прочит“, различаващ се от традицията за анализиране на българската литература, доминираща в периода на комунизма в България, но в същото време е и „отваряне на нови дискурсивни полета“, тоест опитва да преодолее езиковите и мисловни клишета в българската литературна критика и прави опит за въвеждане на нов език, изразност и мислене - на една изключително нова дискурсивна практика.[5]

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Кирова среща неодобрение в блогосферата,[6] главно заради анализите си върху някои основни български автори, но и заради критическите си подходи,[7] както и сложността на употребявания от нея език.[6][8]

Силни недоволства са отправени към нея от консервативно настроени кръгове заради изказването ѝ „Мил ми е Вазов, но истината е, че децата не го разбират и не го четат. Трябва да се смени с по-съвременни автори“ по повод резултатите от университетските изпити по литература за 2009 г.[8][9]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Милена Кирова, Българската поема от Освобождението до Първата световна война, София: УИ „Климент Охридски“, 1988.
  • Милена Кирова, Сънят на медуза. Към психоанализа на българската литература, София: УИ „Климент Охридски“, 1995 (2 изд. 1997).[11]
  • Милена Кирова, Изпитание на символите. Българска литература и психоаналитична критика, изд. София: Фенея, 1997 (2 изд. 2006).
  • Емилия Дворянова, М. Кирова, La Velata (Тялото, разковаване), София, 1998.
  • Милена Кирова, Йордан Йовков. Митове и митология, София: изд. „Полис“, 2000.
  • Милена Кирова, Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ век, София: УИ „Климент Охридски“ и изд. ПАН-ВТ, 2002.[12]
  • Милена Кирова, Проблематичният реализъм, София: изд. „Просвета“, 2002.
  • Милена Кирова, Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване, София: УИ „Климент Охридски“ и изд. къща „Стигмати“, 2005.
  • Валери Стефанов, Милена Кирова, Българската литература. Светове и светувания Том I и II, София: изд. „Данте“, 2006.
  • Милена Кирова, Да пишем съчинение по цитати: За кандидатстудентския изпит по български език и литература в СУ „Св. Климент Охридски“, София: изд. „Ариадна“, 2007.
  • Милена Кирова, Литературният канон. Предизвикателства, София: УИ „Климент Охридски“, 2009.
  • Милена Кирова, Давид, Великия. История и мъжественост в еврейската библия, София: „Сиела“, 2011.[13], [14]
  • Милена Кирова, Защо четем класика? Българска литература XIX – XX век.. изд. Public Republic – електронно издание [Amazon Kindle Edition], 1 юни 2013.

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Милена Кирова, съст., встъп. студия, прев., Психоанализа и литература, София: УИ „Климент Охридски“, 1995.
  • Милена Кирова, Николай Чернокожев, Творби и прочити: Нови изследвания по българска литература, София: изд. Тилиа, 1996.
  • Милена Цанева, Милена Кирова (съст.), Съвременни прочити на класиката. Нови изследвания върху българската литература, София: изд. Ариадна, 1998 (II изд. 2006).
  • Милена Кирова, и съст., Николай Чернокожев, Българската литература – фигури на четенето, София: изд. Фигура, 2000.
  • Милена Кирова, Корнелия Славова, Теория през границите - Въведение в изследванията на рода, София: изд. Полис, 2001 (ISBN 9549072835).
  • Милена Кирова, съст., Сб. Наследството. Вазов, София: УИ „Климент Охридски“, 2002.
  • Милена Кирова, съст., Йовков: Съвременни интерпретации, Велико Търново: изд. Слово, 2003.
  • Милена Кирова, съст., Корнелия Славова, Род и ред в българската култура, изд. Фондация ЦИПЖ, 2005.
  • Милена Кирова, съст., Български писателки от Възраждането до Втората световна война, поредица Неслученият канон, София: изд. Алтера, 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българска асоциация на университетските жени. Контакти, 31.08.2019
  2. Катедра „Теория на литературата“ в СУ - история.
  3. Милена Кирова, биография, сайт на БАУЖ.
  4. Катя Станева, „Щастието на равноправните отношения“, Електронно списание LiterNet, 15 януари 2006, № 1 (74)
  5. Бойко Пенчев, „Тъгите на краевековието“, изд. „Литературен вестник“, С., 1998. ISBN 954-9602-04-4
  6. а б Симов, Александър. Само за мазохисти: Филологически извращения. // 27 май 2009. Посетен на 6 септември 2012.
  7. Стефанов, Орлин. Ботев и академичните доктрини. // www.knigi-news.com. Посетен на 6 септември 2012.
  8. а б Янева, Мариана. Чети, говедарче. // bela.bg, Август 2009. Посетен на 6 септември 2012.
  9. Петкова, Анета. Махат Вазов от учебниците?. // trud.bg, 17 юни 2009. Посетен на 6 септември 2012. Патриархът на българската литература Иван Вазов за малко вчера щеше да изхвръкне от учебниците. “Ликвидатор” стана не кой да е, а една от изследователките на автора проф. Милена Кирова.
  10. „Проф. Милена Кирова взе наградата за литературна критика“, Факел, 11 юни 2011
  11. Електронна публикация: Сънят на медуза. Към психоанализа на българската литература (pdf).
  12. Юлия Йорданова, „Критика с диакритичен знак“, рец. в LiterNet, 30 ноември 2002.
  13. Митко Новков, „Давид(ът): Протей. История(та): конструкт“, рец. във в.„Литературен вестник“
  14. Магдалена Костова-Панайотова, „Мъжествеността в огледалото на историята“, рец. във в.„Култура“, бр. 26 (2644), 8 юли 2011

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]