Милена Кирова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милена Кирова
български литературен критик
Родена
3 юни 1958 г. (59 г.)
Научна дейност
Област История на литературата, литературна критика
Образование Софийски университет
Работила в Софийски университет
Публикации „Сънят на Медуза“ (1995), „Библейската жена“ (2005)

Проф. дфн Милена Георгиева Кирова (родена 3 юни 1958, София) е български литературен критик, феминистка, университетски преподавател. Тя е председател на БАУЖ.

Пише и преподава в областите българска литература (основно нова българска литература, но и съвременни автори от края на XX и началото на XXI век), женско писане (в българската литература), феминизъм и библеистика, феминизъм и психоанализа (и като литературна критика), но също и чужда литература. Колумнист е на рубрика Думи срещу думи във в. „Култура“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милена Кирова е дъщеря на българския литературен критик проф. Георги Марков, преподавател в Софийския университет[1] по марксистко литературознание.

Завършва средното си образование в Пловдив (1977) и българска филология с втора специалност английска филология в СУ (1981) [2].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Книгата на Милена Кирова „Сънят на Медуза“ (психоаналитични, постмодерни анализи на класически български автори и произведения) се смята за едно от литературните събития на 1995 [3] и оказва силно влияние върху българската литературна критика до началото на 21 век, като според литературоведа Бойко Пенчев „Сънят на медуза“ е от една страна „нов прочит“, различаващ се от традицията за анализиране на българската литература, доминираща в периода на комунизма в България, но в същото време е и „отваряне на нови дискурсивни полета“, тоест опитва да преодолее езиковите и мисловни клишета в българската литературна критика и прави опит за въвеждане на нов език, изразност и мислене - на една изключително нова дискурсивна практика.[4]

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Кирова среща неодобрение в блогосферата,[5] главно заради анализите си върху някои основни български автори, но и заради критическите си подходи,[6] както и сложността на употребявания от нея език.[5][7]

Силни недоволства са отправени към нея от консервативно настроени кръгове заради изказването ѝ „Мил ми е Вазов, но истината е, че децата не го разбират и не го четат. Трябва да се смени с по-съвременни автори“ по повод резултатите от университетските изпити по литература за 2009 г.[7][8]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Милена Кирова, Българската поема от Освобождението до Първата световна война, София: УИ „Климент Охридски“, 1988.
  • Милена Кирова, Сънят на медуза. Към психоанализа на българската литература, София: УИ „Климент Охридски“, 1995 (2 изд. 1997).[10]
  • Милена Кирова, Изпитание на символите. Българска литература и психоаналитична критика, изд. София: Фенея, 1997 (2 изд. 2006).
  • Емилия Дворянова, М. Кирова, La Velata (Тялото, разковаване), София, 1998.
  • Милена Кирова, Йордан Йовков. Митове и митология, София: изд. „Полис“, 2000.
  • Милена Кирова, Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ век, София: УИ „Климент Охридски“ и изд. ПАН-ВТ, 2002.[11]
  • Милена Кирова, Проблематичният реализъм, София: изд. „Просвета“, 2002.
  • Милена Кирова, Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване, София: УИ „Климент Охридски“ и изд. къща „Стигмати“, 2005.
  • Валери Стефанов, Милена Кирова, Българската литература. Светове и светувания Том I и II, София: изд. „Данте“, 2006.
  • Милена Кирова, Да пишем съчинение по цитати: За кандидатстудентския изпит по български език и литература в СУ „Св.Климент Охридски“, София: изд. „Ариадна“, 2007.
  • Милена Кирова, Литературният канон. Предизвикателства, София: УИ „Климент Охридски“, 2009.
  • Милена Кирова, Давид, Великия. История и мъжественост в еврейската библия, София: „Сиела“, 2011.[12], [13]
  • Милена Кирова, Защо четем класика? Българска литература XIX – XX век.. изд. Public Republic - електронно издание [Amazon Kindle Edition], 1 юни 2013.

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Милена Кирова, съст., встъп. студия, прев., Психоанализа и литература, София: УИ „Климент Охридски“, 1995.
  • Милена Кирова, Николай Чернокожев, Творби и прочити: Нови изследвания по българска литература, София: изд. Тилиа, 1996.
  • Милена Цанева, Милена Кирова (съст.), Съвременни прочити на класиката. Нови изследвания върху българската литература, София: изд. Ариадна, 1998 (II изд. 2006).
  • Милена Кирова, и съст., Николай Чернокожев, Българската литература - фигури на четенето, София: изд. Фигура, 2000.
  • Милена Кирова, Корнелия Славова, Теория през границите - Въведение в изследванията на рода, София: изд. Полис, 2001 (ISBN 9549072835).
  • Милена Кирова, съст., Сб. Наследството. Вазов, София: УИ „Климент Охридски“, 2002.
  • Милена Кирова, съст., Йовков: Съвременни интерпретации, Велико Търново: изд. Слово, 2003.
  • Милена Кирова, съст., Корнелия Славова, Род и ред в българската култура, изд. Фондация ЦИПЖ, 2005.
  • Милена Кирова, съст., Български писателки от Възраждането до Втората световна война, поредица Неслученият канон, София: изд. Алтера, 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катедра „Теория на литературата“ в СУ - история.
  2. Милена Кирова, биография, сайт на БАУЖ.
  3. Катя Станева, „Щастието на равноправните отношения“, Електронно списание LiterNet, 15.01.2006, № 1 (74)
  4. Бойко Пенчев, „Тъгите на краевековието“, изд. „Литературен вестник“, С., 1998. ISBN 954-9602-04-4
  5. а б Симов, Александър. Само за мазохисти: Филологически извращения. // 27.05.2009. Посетен на 06.09.2012.
  6. Стефанов, Орлин. Ботев и академичните доктрини. // http://www.knigi-news.com.+Посетен на 06.09.2012.
  7. а б Янева, Мариана. Чети, говедарче. // bela.bg, Август 2009. Посетен на 06.09.2012.
  8. Петкова, Анета. Махат Вазов от учебниците?. // trud.bg, 17.06.2009. Посетен на 06.09.2012. Патриархът на българската литература Иван Вазов за малко вчера щеше да изхвръкне от учебниците. “Ликвидатор” стана не кой да е, а една от изследователките на автора проф. Милена Кирова.
  9. „Проф. Милена Кирова взе наградата за литературна критика“, Факел, 11 юни 2011
  10. Електронна публикация: Сънят на медуза. Към психоанализа на българската литература (pdf).
  11. Юлия Йорданова, „Критика с диакритичен знак“, рец. в LiterNet, 30.11.2002.
  12. Митко Новков, „Давид(ът): Протей. История(та): конструкт“, рец. във в.„Литературен вестник“
  13. Магдалена Костова-Панайотова, „Мъжествеността в огледалото на историята“, рец. във в.„Култура“, бр. 26 (2644), 8 юли 2011

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]