Валери Стефанов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валери Стефанов
български литературовед и писател
Роден
21 юли 1958 г. (65 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровероман, есе
Известни творби„Изгубените магарета“ (2005)
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет
Публикации„Участта Вавилон“ (2000)

Валери Стоилов Стефанов е български литературовед и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 юли 1958 г. в град Станке Димитров (днес Дупница). Завършва Политехническа гимназия (1976 г.) и „Българска филология“ в Софийския държавен университет (1983 г.). Кандидат на филологическите науки (доктор) с дисертация на тема „Литературен и социокултурен контекст в разказите на Светослав Минков“ (1991 г.). Доктор на филологическите науки с втори докторат на тема „Човекът в словото. Проблематизации на идентичността в българската литература“ (2001 г.)[1].

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Редовен асистент (1984 г.), доцент (1992 г.) и професор (2002 г.) по история на българската литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител на Катедрата по история на българската литература и декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет (1999 – 2007 г.). Кандидат за ректор на СУ (2011 г.)[2].

Неговите изследвания са ориентирани към широк кръг проблеми, свързани с националната литературна история, с колективната идентичност, културната памет, идеологията и пр.

Участва с доклади на конференции и конгреси в България, Унгария, Словения, Чехия, Словакия, Австрия, Полша, Испания, Англия, Северна Македония, Гърция, Франция.

Член на Висша атестационна комисия – научна комисия по филология в периода 2000 – 2003 г. и 2006 – 2009 г.[3]

Член на редакционен съвет (1994 – 2002) и главен редактор (2007 – 2016) на списание „Литературата“, издание на Факултета по славянски филологии на СУ.[4]

Член на редакционен съвет и водещ на рубрика през 1994 г. в Литературен вестник.[5]

Обществени дейности[редактиране | редактиране на кода]

Председател на Съюза на колекционерите в България.

Член на Управителния съвет на Съюза на ловците и риболовците в България.[6] При протестите на съюза през 2015 г. той е един от говорителите на организационния комитет.[7]

Активен участник е в дебатите за средното образование и реформирането му. Собствената си позиция оценява като „умерен консерватизъм“. Един от факторите, които оценява като решаващи за подобряването на ситуацията, според него е „реалното външно оценяване“.[8] Привърженик е частните учебни заведения да бъдат финансирани и с пари от държавния бюджет, ако частните училища и университети не са „лесни продавачници на дипломи“ и имат доказано високо ниво на преподавателите и студентите. Привърженик е на тестовото оценяване, ако обаче тестовете са направени качествено.[9]

Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ през 2017[10] и 2018 г.[11]

Взаимоотношения с Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Със свои решения № 230 от 16 юни 2011 г. и № 2 – 1134 от 28 ноември 2017 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 1985 г. Валери Стефанов е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент към Шесто управление, отдел VII-IV, занимаващ се с тероризъм, бягства от страната, анонимна дейност и издирване на лица.[3][4][5][12]

Вербуван е на 21 август 1985 г. и е регистриран на 4 септември 1985 г. като секретен агент с псевдоним „Андрей Николов“. Не е известно кога е бил свален от действащ оперативен отчет на ДС, но има предложение от 7 февруари 1990 г. за изключване от агентурния апарат и унищожаване на материалите от личното и работното му дело, което е извършено с протокол още същия ден. Според самия него сътрудничеството му се е състояло в анализирането на текстове на терористични заплахи.[13]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии и сборници с научни статии и есета[редактиране | редактиране на кода]

  • „Имената на времето“. София: Народна младеж, 1988
  • „Разказвачът на „модерните времена“. София: Български писател, 1990
  • „Творбата – безкраен диалог“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992
  • „Лабиринтите на смисъла“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993
  • „Литературната институция“. София: Анубис, 1995 ISBN 954-426-120-6 [14][15]
  • „Участта Вавилон. Лица, маски и двойници в българската литература“. София: Анубис, 2000 ISBN 954-426-236-9 [16][17]
  • „Българска литература XX век“. София: Анубис, 2003 ISBN 954-426-604-6 [18][19]
    • превод на руски: Валерий Стефанов, Болгарская литература ХХ века, МГУ имени М. В. Ломоносова, Москва, 2008.
  • „Творбата – място в света“ (2004) ISBN 954-90934-6-8
  • „Изкуството да пишем“ (в съавторство с Александър Панов). София: Диоген, 2004
  • „Българската литература – светове и светувания“ (в съавторство с Милена Кирова). София: Данте, 2006
  • „Дяволът. Опити върху възмутителната история на злото“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007 ISBN 978-954-07-2540-6 [20]
  • „Българска словесна култура“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009
  • „Възхвала на лова“. София: Български бестселър, 2010 ISBN 978-954-463-142-0
  • „The Temple of Humanity. An Apology of the Masonic Brotherhood“. Велико Търново: Фабер, 2011 ISBN 978-954-400-393-7
  • „Поетика на любовта“. София: Авлига, 2016, 384 с. ISBN 978-619-7245-09-7
  • „Пиещият човек в света на кръчмата“ (в съавторство с Милена Менкова). София: Кантарос, 2017, 230 с. ISBN 978-619-90873-0-5
  • „Подписът на Кафка“. Велико Търново: Фабер, 2020, 312 с. ISBN 978-619-0011-44-6
  • „Имало едно време в България. Фотографски кодове и носталгични сюжети“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2021, 176 с. ISBN 978-954-07-5279-2

Учебници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Литература. 11. клас“. София: Анубис, 1999
  • „Литература. Задължителна и профилирана подготовка. 12. клас“ (в съавторство с Александър Панов). София: Анубис, 2003
  • „Литература. 8. клас“ (в съавторство с Александър Панов). София: Анубис, 2001, 2006
  • „Литература. 8. клас“ (в съавторство с Александър Панов и Младен Влашки). София: Диоген, 2017

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Изгубените магарета“, роман, София: Стандарт, 2005 ISBN 978-954-463-078-2 [21][22]
    • превод на словенски: Valeri Stefanov, Izgubljena osla, Maribor, 2010.
  • „Някой отдолу“, роман, София: Диоген, 2008 ISBN 978-954-91767-6-6 [23]
  • „Слепият градинар или душата си тръгва в 10:45“, роман (2011) ISBN 978-954-400-596-2 [24]
  • „Жените са спомен от Мрака“, роман. София: Академична книжна борса, 2014 ISBN 978-619-90078-5-3
  • „Любовни истории от Вавилонската библиотека“. София: Колибри, 2016, 200 с. ISBN 978-619-150-845-7

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Виртуален инфо център за докторанти. Защитени дисертации през 2001 г.
  2. ↑ „Преизбраха Иван Илчев за ректор на СУ“, Vesti.bg, 17 ноември 2011
  3. ↑ а б Решение № 230 от 16 юни 2011 г. – Висша атестационна комисия // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  4. ↑ а б Решение № 2 – 1134 от 28 ноември 2017 г. – списание „Литературата“ // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2017. Посетен на 28 ноември 2017.
  5. ↑ а б Решение № 2 – 1143 от 13.12.2017 г. – Литературен вестник // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2017.
  6. ↑ Управителен съвет Архив на оригинала от 2016-11-21 в Wayback Machine., сайт на СЛРБ.
  7. ↑ „Протестът на ловците получи отзвук в парламента (ОБЗОР)“, БНТ, 1 юни 2015 г.
  8. ↑ Йорданова, Яна. „Проф. Валери Стефанов: Под знамената на „дясното“ дефилират всякакви фалшификати“ // monitor.bg. в-к „Монитор“, 2 юли 2013 г. Архивиран от оригинала на 2013-07-02. Посетен на 2016-11-21.
  9. ↑ „Проф. Валери Стефанов: Наричаме „студенти“ хора, които са срам за средно училище“, интервю на Мина Узаничева, Vsekiden.com, 2 юли 2013 г.
  10. ↑ Седем романа и пет сборника с разкази са номинирани за наградата „Хеликон“, dnevnik.bg, 1 декември 2017 г.
  11. ↑ Тази година журито на „Хеликон“ реши да не връчи наградата, dnevnik.bg, 12 декември 2018 г.
  12. ↑ Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изследване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 183 – 184.
  13. ↑ Стефанов, Валери. „Човекът и демонът“ // mediapool.bg. Mediapool, 2011. Посетен на 17 юли 2011.
  14. ↑ Бойко Пенчев, „Литературата като политически театър“, рец. в „Словото“.
  15. ↑ Милена Кирова, „Пасторализъм и алтернатива“, рец. в „Словото“.
  16. ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Словото участ“, рец. в електронно списание LiterNet, 21 март 2007, № 3 (88)
  17. ↑ Милена Кирова, „Ариадна в постмодерния свят“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2138), 14 юли 2000 г.
  18. ↑ Йордан Ефтимов, „Българската литература като Обетована земя в годините на подозрение и лудост“ Архив на оригинала от 2010-12-21 в Wayback Machine., рец. в „Литературен вестник“, бр. 39, 3.12.2003
  19. ↑ Борис Минков, „6 фрагмента върху граматиката на Българска литература. ХХ век“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 – 8 (2309), 20 февруари 2004 г.
  20. ↑ Марин Бодаков, „Дяволът“ на Валери Стефанов, рец. във в. „Култура“, бр. 22 (2461), 8 юни 2007 г.
  21. ↑ Йордан Ефтимов, „Не всяко магаре е Буриданово“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 2, 18.-24 януари 2006, с.4.
  22. ↑ Георги Каприев, „Изгубен с магарета (Четири фрагмента за изгубените магарета на Валери Стефанов)“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2399), 2 февруари 2006 г.
  23. ↑ Биляна Борисова, „Някой отдолу … чака“, рец. на сайта „Литературен клуб“, електронна публикация на 24 април 2009 г.
  24. ↑ Иван Станков, „Слепия градинар“ на Валери Стефанов“, рец. в електронно списание LiterNet, 17 април 2012, № 4 (149).
  25. ↑ „Иван Теофилов и Валери Стефанов с награди от Сдружение на български писатели“, Булфото, 30 март 2005

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Валери Стефанов.
Статии, есета
Интервюта
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Валери_Стефанов&oldid=12203071“.