Валери Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Валери Стефанов
български литературовед и писател
Роден
21 юли 1958 г. (59 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове роман, есе
Известни творби „Изгубените магарета“ (2005)
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Публикации „Участта Вавилон“ (2000)

Валери Стоилов Стефанов е български литературовед и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 юли 1958 г. в град Станке Димитров (днес Дупница). Завършва Политехническа гимназия (1976 г.) и „Българска филология“ в Софийския държавен университет (1983 г.). Кандидат на филологическите науки (доктор) с дисертация на тема „Литературен и социокултурен контекст в разказите на Светослав Минков“ (1991 г.). Доктор на филологическите науки с втори докторат на тема „Човекът в словото. Проблематизации на идентичността в българската литература“ (2001 г.)[1].

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Редовен асистент (1984 г.), доцент (1992 г.) и професор (2002 г.) по история на българската литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител на Катедрата по история на българската литература и декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет (1999 – 2007 г.). Кандидат за ректор на СУ (2011 г.)[2].

Неговите изследвания са ориентирани към широк кръг проблеми, свързани с националната литературна история, с колективната идентичност, културната памет, идеологията и пр.

Участва с доклади на конференции и конгреси в България, Унгария, Словения, Чехия, Словакия, Австрия, Полша, Испания, Англия, Република Македония, Гърция, Франция.

Член на Висша атестационна комисия – научна комисия по филология в периода 2000 – 2003 г. и 2006 – 2009 г.[3]

Член на редакционен съвет (1994 – 2002) и главен редактор (2007 – 2016) на списание „Литературата“, издание на Факултета по славянски филологии на СУ.[4]

Обществени дейности[редактиране | редактиране на кода]

Председател на Съюза на колекционерите в България.

Член на Управителния съвет на Съюза на ловците и риболовците в България.[5] При протестите на съюза през 2015 г. той е един от говорителите на организационния комитет.[6]

Активен участник е в дебатите за средното образование и реформирането му. Собствената си позиция оценява като „умерен консерватизъм“. Един от факторите, които оценява като решаващи за подобряването на ситуацията, според него е „реалното външно оценяване“.[7] Привърженик е частните учебни заведения да бъдат финансирани и с пари от държавния бюджет, ако частните училища и университети не са „лесни продавачници на дипломи“ и имат доказано високо ниво на преподавателите и студентите. Привърженик е на тестовото оценяване, ако обаче тестовете са направени качествено.[8]

Взаимоотношения с Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Със свои решения № 230 от 16 юни 2011 г. и № 2 – 1134 от 28 ноември 2017 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 1985 г. Валери Стефанов е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент към Шесто управление, отдел VII-IV, занимаващ се с тероризъм, бягства от страната, анонимна дейност и издирване на лица.[3][4][9]

Вербуван е на 21 август 1985 г. и е регистриран на 4 септември 1985 г. като секретен агент с псевдоним „Андрей Николов“. Не е известно кога е бил свален от действащ оперативен отчет на ДС, но има предложение от 07.02.1990 г. за изключване от агентурния апарат и унищожаване на материалите от личното и работното му дело, което е извършено с протокол още същия ден. Според самия него сътрудничеството му се е състояло в анализирането на текстове на терористични заплахи.[10]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Имената на времето“. София: Народна младеж, 1988
  • „Разказвачът на „модерните времена“. София: Български писател, 1990
  • „Творбата – безкраен диалог“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992
  • „Лабиринтите на смисъла“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993
  • „Литературната институция“. София: Анубис, 1995 ISBN 954-426-120-6 [11] [12]
  • „Участта Вавилон. Лица, маски и двойници в българската литература“. София: Анубис, 2000 ISBN 954-426-236-9 [13] [14]
  • „Българска литература XX век“. София: Анубис, 2003 ISBN 954-426-604-6 [15] [16]
    • превод на руски: Валерий Стефанов, Болгарская литература ХХ века, МГУ имени М. В. Ломоносова, Москва, 2008.
  • „Творбата – място в света“ (2004) ISBN 954-90934-6-8
  • „Изкуството да пишем“ (в съавторство с Александър Панов). София: Диоген, 2004
  • „Българската литература – светове и светувания“ (в съавторство с Милена Кирова). София: Данте, 2006
  • „Дяволът. Опити върху възмутителната история на злото“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007 ISBN 978-954-072-540-6 [17]
  • „Българска словесна култура“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009
  • „Възхвала на лова“. София: Български бестселър, 2010 ISBN 978-954-463-142-0
  • „The Temple of Humanity. An Apology of the Masonic Brotherhood“. Велико Търново: Фабер, 2011 ISBN 978-954-400-393-7
  • „Поетика на любовта“. София: Авлига, 2016, 384 с. ISBN 9786197245097
  • „Пиещият човек в света на кръчмата“ (в съавторство с Милена Менкова). София: Кантарос, 2017, 230 с. ISBN 978-619-908-730-5

Учебници[редактиране | редактиране на кода]

  • „ Литература. Учебник за 11. клас на средните общообразователни у-ща“. София: Анубис, 1999
  • (в съавторство с Александър Панов) „Литература. 8. клас“. София: Анубис, 2001, 2006
  • (в съавторство с Александър Панов) „Литература. Задължителна и профилирана подготовка. 12. клас“. София: Анубис, 2003

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Изгубените магарета“, роман, София: Стандарт, 2005 ISBN 978-954-463-078-2 [18] [19]
    • превод на словенски: Valeri Stefanov, Izgubljena osla, Maribor, 2010.
  • „Някой отдолу“, роман, София: Диоген, 2008 ISBN 978-954-91767-6-6 [20]
  • „Слепият градинар или душата си тръгва в 10:45“, роман (2011) ISBN 978-954-400-596-2 [21]
  • „Жените са спомен от Мрака“, роман. София: Академична книжна борса, 2014 ISBN 9786199007853
  • „Любовни истории от Вавилонската библиотека“. София: Колибри, 2016, 200 с. ISBN 9786191508457

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виртуален инфо център за докторанти. Защитени дисертации през 2001 г.
  2. „Преизбраха Иван Илчев за ректор на СУ“, Vesti.bg, 17 ноември 2011
  3. а б Решение № 230 от 16.06.2011 г. – Висша атестационна комисия. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  4. а б Решение № 2 – 1134 от 28.11.2017 г. – списание „Литературата“. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2017. Посетен на 28.11.2017.
  5. Управителен съвет, сайт на СЛРБ.
  6. „Протестът на ловците получи отзвук в парламента (ОБЗОР)“, БНТ, 1 юни 2015 г.
  7. Йорданова, Яна. „Проф. Валери Стефанов: Под знамената на „дясното“ дефилират всякакви фалшификати“. // monitor.bg. в-к „Монитор“, 2 юли 2013 г..
  8. „Проф. Валери Стефанов: Наричаме „студенти“ хора, които са срам за средно училище“, интервю на Мина Узаничева, Vsekiden.com, 2 юли 2013 г.
  9. Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изследване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 183 – 184.
  10. Стефанов, Валери. „Човекът и демонът“. // mediapool.bg. Mediapool, 2011. Посетен на 17 юли 2011.
  11. Бойко Пенчев, „Литературата като политически театър“, рец. в „Словото“.
  12. Милена Кирова, „Пасторализъм и алтернатива“, рец. в „Словото“.
  13. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Словото участ“, рец. в електронно списание LiterNet, 21.03.2007, № 3 (88)
  14. Милена Кирова, „Ариадна в постмодерния свят“, рец. във в. „Култура“, бр. 27, 14 юли 2000 г.
  15. Йордан Ефтимов, „Българската литература като Обетована земя в годините на подозрение и лудост“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 39, 3.12.2003
  16. Борис Минков, „6 фрагмента върху граматиката на Българска литература. ХХ век“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 – 8, 20 февруари 2004 г.
  17. Марин Бодаков, „Дяволът“ на Валери Стефанов, рец. във в. „Култура“, бр. 22 (2461), 8 юни 2007 г.
  18. Йордан Ефтимов, „Не всяко магаре е Буриданово“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 2, 18.-24.01.2006, с.4.
  19. Георги Каприев, „Изгубен с магарета (Четири фрагмента за изгубените магарета на Валери Стефанов)“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2399), 2 февруари 2006 г.
  20. Биляна Борисова, „Някой отдолу … чака“, рец. на сайта „Литературен клуб“, електронна публикация на 24 април 2009 г.
  21. Иван Станков, „Слепия градинар“ на Валери Стефанов“, рец. в електронно списание LiterNet, 17.04.2012, № 4 (149).
  22. „Иван Теофилов и Валери Стефанов с награди от Сдружение на български писатели“, Булфото, 30.03.2005

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Статии, есета
Интервюта