Бойко Пенчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бойко Пенчев
български литературовед, преводач, поет, журналист
Роден
16 януари 1968 г. (49 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове стихотворение, есе
Известни творби „Слизане в Египет“ (2000)
Награди „Веселин Ханчев“ (1990)
Южна пролет“ (1993)
„Иван Николов“ (2000)
„Христо Г. Данов“ (2004)
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Публикации „Тъгите на краевековието“ (1998)
„Българският модернизъм: моделирането на Аз-а“ (2003)

Уебсайт Блог на Бойко Пенчев

Доц. д-р Бойко Пенчев е български литературовед и културолог, писател, преводач от английски и руски език, журналист (колумнист на в. „Дневник“) и преподавател по литература в Софийския университет „Климент Охридски“, където е завършил българска филология. През 2015 г. е избран за декан на Факултета по славянски филологии към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бойко Пенчев е роден на 16 януари 1968 г. в с. Свежен, Пловдивско. Доктор по литературознание с дисертация на тема „Моделирането на аза при модерните кръгове и движения в българската литература от първата четвърт на ХХ век“ (2001).

Доцент по история на българската литература в СУ „Св. Климент Охридски“ (2005). Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“ (2007-2015) и декан (от 2015).

От 1993 г. е редактор в седмичника „Литературен вестник“. Колумнист на в. „Дневник“. Наблюдател за литература на приложението на в. „Капитал“ „Капитал Light“.

Член на журито на Националния литературен конкурс за нов български роман „Развитие“ през 2016 г.[1][2][3]

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2000 г.[4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 г. – втора награда (първа не се присъжда) в седмото издание на националния конкурс за ръкопис на недебютирал автор „Веселин Ханчев“[5];
  • 1993 г. – лауреат на националната награда за дебют „Южна пролет“ със стихосбирката си „Стихосбирка“ (1992);
  • 2000 г. – носител на националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Слизане в Египет“;
  • 2004 г. – носител на националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Представяне на българската книга“ [6], [7];
  • 2007 г. – номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Хуманитаристика“ за превода на „Езиковият инстинкт“ на Стивън Пинкър[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Художествени книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихосбирка (1992)
  • Слизане в Египет. Пловдив: Жанет-45, 2000, 36 с. ISBN 954-491-05-81[9]
  • Българска христоматия. София: Свободно поетическо общество, 1995 (в съавторство с Георги Господинов, Йордан Ефтимов и Пламен Дойнов)
  • Българска антология. София: Свободно поетическо общество, 1998 (в съавторство с по-горните)

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Тъгите на краевековието. София: „Литературен вестник“, 1998. (ISBN 954-9602-04-4)
  • Българският модернизъм: моделирането на Аз-а. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003, 259 с. (ISBN 9540718503). Второ, електронно издание: Издателство „Проектория“, 2012, 253 с. (ISBN 978-619-156-007-3).[10]
  • Септември '23: идеология на паметта. София: Просвета, 2006, 200 с. (ISBN 9789540118802)
  • Спорните наследства. София: „Литературен вестник“, 2017, 296 с.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бог Върнън Литъл“ на ДБС Пиер (София: Изток-Запад, 2004) (ISBN 9789543210442)[11]
  • „История и време“ на И.М. Савелиева и А.В. Полетаев (заедно с Христо Карастоянов, 2006)
  • „Езиковият инстинкт: Как умът създава езика“ на Стивън Пинкър (София: Изток-Запад, 2007) (ISBN 9789543213146)
  • „Материалът на мисълта: Езикът като прозорец към човешката природа“ на Стивън Пинкър (София: Изток-Запад, 2013) (ISBN 9789543213146)

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Седем са номинациите за литературната награда „Развитие“, skif.bg, 4 април 2016 г.
  2. Седем номинирани романа, сайт на наградата, април 2016 г.
  3. „Остров Крах“ на Ина Вълчанова спечели Деветия литературен конкурс „Развитие“
  4. Галерия със снимки от Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, сайт на библиотека „Родина“.
  5. Седми конкурс - жури, лауреати, отличени творби, Библиотека „Родина“, Стара Загора.
  6. „Честито! Национална награда Христо Г. Данов 2004“, в. „Култура“, бр. 27 от 25 юни 2004 г.
  7. „Раздадоха наградите „Хр. Г. Данов“ за култура“, в. „Черноморие“, 21 юни 2004 г.
  8. „Национална награда „Хр. Г. Данов“ 2007 - номинации", сайт на Министерство на културата.
  9. Владимир Сабоурин, „Египет и пустинята“, рец. във в. „Литературен форум“, бр. 2, 2001, с. 2.
  10. Владимир Сабоурин, „Паузата: проекти, форми, глина“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 9, 2004, с. 6, 10-11, 13.
  11. Владимир Сабоурин, „Бог Върнън Литъл: онтология на сънуването“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 2, 2005, с. 14-15.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]