Пламен Дойнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пламен Дойнов
Роден 10 април 1969 г. (48 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, драма, есе
Направление постмодернизъм
Известни творби „Кафепоеми“ (2003)
Награди „Яворов“ (Поморие, 1995)
„Иван Радоев“ (2001, 2006)
„Иван Николов“ (2004, 2012)
„Аскеер“ (2006)
„Христо Г. Данов“ (2012)
„Николай Кънчев“ (2012)
„Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2015)
Иван Динков“ (2016)

Пламен Дойнов е български поет, драматург, литературен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Дойнов е роден на 10 април 1969 г. в Разград, Лудогорието.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“ (2007).

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Един от основателите на департамент „Нова българистика“ на Нов български университет (1994), негов ръководител (от 2012).

През годините работи като заместник-главен редактор и управител на „Литературен вестник“ ООД (1996-1998), директор на Национален студентски дом (1998-2004), асистент и главен асистент в НБУ (2005-2010), редовен доцент в Нов български университет с хабилитационен труд „Годините на литературата – основания, характеристики, история: 1907, 1956, 1968 като репрезентативни години на българската литература през ХХ век“ (2010).

Директор на научноизследователската програма на департамент „Нова българистика“ на НБУ „Литературата на Народна република България“ (1946–1990)”, в рамките на която е водещ на издателските поредици Библиотека „Личности“, „Литературата на НРБ: история и теория“, „Червено на бяло: литературен архив на НРБ“. Ръководител и координатор на множество изследователски проекти и научни форуми в областта на литературната история.

Дългогодишен редактор в седмичника „Литературен вестник“ (от 1993).

Обществена работа[редактиране | редактиране на кода]

Заместник-председател на Сдружението на българските писатели (от 2003).

Член на журито при първото издание на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ през 2002 г.[1]

Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2012 г.[2]

Член на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2013 г.[3][4]

Занимания с театър[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години на ХХ век се занимава с литературен театър, а в следващото десетилетие - с драматичен театър, където печели авторитет на драматург. Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли: „Тела и текстове“ (1992), „Смъртта на кръга „Мисъл“ (1994), „Живи и мъртви в българската поезия“ (1996), „Резерватът Висящите градини на България“ (1997), „Как ехото заглъхва“ (1998).

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Една добра жена в една лоша зима“
  • „Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом“
  • „Къщата на Иван“
  • „Гласовете на другите“

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Писане от натура[редактиране | редактиране на кода]

Като поет пърформър Дойнов е организаторът на т. нар. „писане от натура“ - пародийни състезания на поети, пишещи експромти а ла „рисуване от натура“.[5]

Алтернативният канон[редактиране | редактиране на кода]

Като литературен историк Дойнов е известен с изковаването на понятието „алтернативен канон в българската поезия от епохата на Народна република България“, чието ядро се състои от десет литературни личности: Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Стефан Гечев, Иван Теофилов, Иван Динков, Христо Фотев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова и Борис Христов. Алтернативният канон е разпознат от 60-те години на ХХ век насетне като относително видима норма за функциониране на текстови практики и авторски имена с изразена контраидеологическа и контракултурна насоченост спрямо доктрината на социалистическия реализъм.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител е на национални награди за поезия, сред които „Яворов“ (Поморие, 1995) и „Иван Николов“ (2004 - за стихосбирката „Кафепоеми“[6], и 2012 - за стихосбирката „София Берлин“[7]).
  • За пиесите си е отличаван с наградите за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ (Плевен, 2001, за пиесата „Къщата на Иван“).[8] и „Аскеер“ (2006, за пиесата „Гласовете на другите“)[9]
  • За изследването си „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“ е носител на националната награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата и община Пловдив (2012) в категория „Хуманитаристика“.[10]
  • За укрепването на българо-унгарските културни връзки, за популяризирането на унгарската литература в България и за изследванията му, посветени на отражението на Унгарското въстание от 1956 година в българската литература и култура е отличен с унгарския Златен кръст за заслуги в областта на културата (едно от най-високите унгарски отличия, давани на чужденци) - на церемония, провела се в посолството на Унгария в София на 23 октомври 2013 г.[11]
  • Единадесети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2015).[12]
  • Носител на Националната литературна награда „Иван Динков“ като критик (2016).[13][14]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вик на мълнии“. 1991.
  • „Post festum“. Надгробни надписи и стихотворения“. София: „Петекс-Petex“, 1992.[15]
  • „Любовникът и Маестрото. Към поетика на кръвта и тялото (из бележника на Емилия Н. и червената тетрадка на Павел И.)“. София: ПАН, 1993. (ISBN 954-8038-81-1)
  • „Висящите градини на България“. София: ПАН, 1997. (ISBN 954-657-087-7)[16]
  • „Мистификации“. София: изд. ателие Аб, 1999 (2000), 148 с. (ISBN 954-9885-75-5)
  • „Истински истории“. София: Изд. Литературен вестник, 2000. (ISBN 954-9602-13-3)[17], [18], [19], [20]
  • „Кафепоеми“. София: ПАН, 2003 (2005), 92 с. (ISBN 954-6574-58-9)[21]
    • „Кафепоеми“ е преведена във Франция (2006)[22] и Унгария (2007).
  • „София Берлин“. София: Несарт, 2012.[23] [24] [25] [26]
  • „Балът на тираните“. София: Кралица Маб, 2016, 84 с. (ISBN 978-954-533-156-5)[27] [28] [29][30][31]

Един от авторите-съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците „Българска христоматия“ (1995) и „Българска антология“ (1998).

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003. София: Балкани, 2004, 300 с. (ISBN 9548353970)[32], [33]
  • Българската поезия в края на ХХ век, Част първа. София: Просвета, 2007, 488 с. (ISBN 9789540120522)[34][35][36]
  • Българската поезия в края на ХХ век, Част втора. София: Просвета, 2007, 542 с. (ISBN 9789540120539)
  • 1907: Литература, автономия, канон. София: Кралица Маб, 2009, 130 с. (ISBN 9789545330988)
  • Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. София: Институт за изследване на близкото минало; Сиела, 2011, 388 с. (ISBN 9789542808961)[37], [38], [39]
  • Алтернативният канон: Поетите. София: Нов български университет, 2012, 418 с. (ISBN 9789545357091)
  • Българската литература и началото на ХХІ век. 2004-2012. София: Кралица Маб, 2013. (ISBN 978-954-533-127-5)
  • 1910 и годините на литературата. София: Кралица Маб, 2014. (ISBN 978-954-533-133-6)
  • Литература, размразяване, разлом. 1962. София: Кралица Маб, 2015, 315 с. (ISBN 978-954-533-144-2)
  • Името на поезията: Николай Кънчев. София: Кралица Маб, 2016, 232 с. (ISBN 978-954-533-153-4)
  • Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци“. София: Сиела, 2017, 376 с. (ISBN 978-954-28-2279-0)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Черна глория. Десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов. София: Кралица Маб и Литературен вестник, 2012, 92 с. (ISBN 9789545331145)[40]

Съставител и редактор[редактиране | редактиране на кода]

Поредица на Академичния център за литература и култура
  • Три дискусии, съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2000.
  • Дискусии 2000 ( Вазов и младите. Младата унгарска поезия и младата българска поезия - диалози и мълчания. Поколенията в българската култура - срещи и разминaвания), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2001, 151 с.
  • Три литературни дискусии (Досиетата на Държавна сигурност в българската култура. Литературни страници и литературни сайтове. Литературен преглед 2000-2001), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2002, 163 с.
  • Академични дискусии (70 години Студентски дом: история и перспективи на академичните пространства за образование, наука и култура. Места на книгата. Студентите: бъдещето сега), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2003, 164 с.
Библиотека „Личности“
  • Николай Кънчев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга първа. София: Кралица Маб, 2008. (ISBN 978-954-533-088-9)
  • Иван Динков в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга втора. София: Кралица Маб. (ISBN 978-954-533-093-3)
  • Иван Теофилов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга трета. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-095-7)
  • Константин Павлов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-096-4)
  • Христо Фотев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга пета. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-101-5)
  • Биньо Иванов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-103-9)
  • Екатерина Йосифова в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга седма. София: Кралица Маб, 2011. (ISBN 978-954-533-111-4)
  • Иван Цанев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга осма. София: Кралица Маб, 2013, 256 с. (ISBN 978-954-533-120-6)
  • Борис Христов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга девета. София: Кралица Маб, 2013, 216 с. (ISBN 978-954-533-129-9)
Поредица „Годините на литературата“
  • 1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. Поредица „Годините на литературата“ - книга 1. НБУ, С., 2007. (ISBN 978-954-535-461-8)
  • 1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Поредица „Годините на литературата“ - книга 2. НБУ, Изд. Ciela. С., 2008.
  • 1968. Годината на гневното слънце. София – между Париж и Прага. Пражката пролет и българската литература. Поредица „Годините на литературата“ - книга трета. НБУ, Изд. Ciela. С., 2009. (ISBN 978-954-28-0401-7)
  • 1989. Раздвоената година. Поредица „Годините на литературата“ - книга 4. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0707-0)
  • 1910. Представителната година. Поредица „Годините на литературата“ - книга 5. Изд. Ciela, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0919-7)
  • 1962. Годината на измамната свобода. Поредица „Годините на литературата“ - книга 6. Изд. Кралица Маб, С., 2013, 343 с. (ISBN 9789545331268)
Поредица „Червено на бяло. Литературен архив на НРБ“
  • Беседи с младите. Срещи и разговори на Димитър Талев, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев, Емилиян Станев (1958 -1962). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ - книга 2. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0836-7)
  • Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946-1962). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ - книга 1. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0761-2)[41] [42]
  • Инкриминираният Иван Динков. На юг от живота (1967). Хляб от трохи (1970). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ - книга 3. Изд. Ciela, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0991-3)
  • 1956: Унгарското въстание и българската литература. Творби и документи. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ - книга 4. НБУ, С., 2012. (ISBN 978-954-9401-69-1)
  • Случаят „Люти чушки“: 1968. Документи и спомени. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ - книга 5. Изд. Кралица Маб, С., 2016. (ISBN 978-954-5331-52-7)
Поредица „Литературата на НРБ. История и теория“
  • Социалистическият реализъм: нови изследвания. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 1. съст. Пламен Дойнов, НБУ, С., 2008.
  • Соцреалистически канон / Алтернативен канон. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 2. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
  • Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 3. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
  • Пламен Дойнов, Алтернативният канон: Поетите. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 4. Нов български университет, С., 2012, 418 с. (ISBN 9789545357091)
  • НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 5. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013.[43]
  • Йордан Ефтимов, Поетика на съгласието и несъгласието: Българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 6. Нов български университет, С., 2013, 318 с. (ISBN 978-954-535-726-8)
  • Евгений Добренко, Галин Тиханов, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, Михаил Неделчев, Морис Фадел, Пламен Дойнов. Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 7. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013, 352 с. (ISBN 9789545331329)
  • Мая Ангелова, Българският производствен роман (между 50-те и 70-те години на ХХ век). Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 8. Нов български университет, С., 2014, 400 с. (ISBN 978-954-533-136-7)
  • 9 септември 1944: литература и политика. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 9. София: Кралица Маб, 2015, 372 с. (ISBN 978-954-533-142-8)
Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“
  • „Хайка за вълци“ в българската литература и култура. Библиотека „Алтернативният канон: Творбите“. Книга първа. София: Кралица Маб, 2015, 352 с. (ISBN 978-954-533-140-4)
  • „Стихове“ от Константин Павлов в българската литература и култура. Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“. Книга втора. София: Кралица Маб, 2016, 480 с. (ISBN 978-954-533-151-0)
Извън поредици
  • Другият Тютюн. Документи и спомени. Съставител заедно с Анна Свиткова. Издават Несарт и „Монд дипломатик“. С., 2010.[44]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жури 2002, сайт на Награда „Хеликон“.
  2. „Кръстю Раленков спечели Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 12.06.2012
  3. „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов с наградата „Иван Николов“ за 2013“, „Аз чета“, 19 декември 2013 г.
  4. „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013“, „Кафене.бг“, 20 декември 2013 г.
  5. Пламен Дойнов, „Проектът „Писане от натура“, „Литературен вестник“, 19-31.12.2001, год. 11, бр. 43.
  6. Говори се, „Дневник +“, 27 декември 2004, 16:50
  7. Пламен Дойнов е носителят на наградата „Иван Николов“ за 2012 г., ЛиРа, 21.12.2012
  8. Първи национален конкурс за българска драматургия - 2001 г.
  9. Номинации и награди на Драматичен театър „Гео Милев“
  10. „Драматургът Константин Илиев е носителят на голямата награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура“, сайт на МК, 11.06.2012
  11. „Пламен Дойнов с унгарски златен кръст“, в. „Екип 7“, 28 октомври 2013 г.
  12. „Връчиха наградата за критика на името на Иван Мешеков и Иван Радославов“, dariknews.bg, 17 септември 2015 г.
  13. „Двама са носителите на наградата „Иван Динков“, електронен бюлетин „ПА Медиа“, 29 октомври 2016 г.
  14. Стефка Венчева, „Иван Цанев и Пламен Дойнов си поделиха голямата награда „Иван Динков“, pzdnes.com, 29 октомври 2016 г.
  15. Георги Господинов, „Поетика на гробището“, рец. в електронно списание LiterNet, 31.08.2008, № 8 (105).
  16. Пламен Антов, „Отказ от рецензия“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.07.2007, № 7 (92).
  17. Борис Ангелов, „П. Дойнов, „Истински истории. Стихотворения по действителни случаи“, рец. в електронно списание LiterNet, 1 юни 2001.
  18. Бисера Дакова, „Мистификации на погледа“, рец. в електронно списание LiterNet, 16.10.2008, № 10 (107).
  19. Мира Душкова, „Истинските истории на Пламен Дойнов“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 октомври 2002.
  20. Мирела Иванова, „Бастунът, който пази и убива“, рец. в електронно списание LiterNet, 27.12.2008, № 12 (109).
  21. Милена Кирова, „Покана за кафе“, рец. във в. „Култура“, бр. 2, 16 януари 2004 г.
  22. Ralitsa Mihailova-Frison-Roche, „Plamen Doynov“
  23. Георги Лозанов, „Кажи го пак, но в рими“, изказване на премиерата на книгата, в. „Култура“, бр. 42 (2704), 7 декември 2012 г.
  24. Антоанета Алипиева, „Пътища из Европа и родината“, рец. във в. „Култура“, бр. 8 (2714), 1 март 2013 г.
  25. Яница Радева, „За поезията като храна и за храната в поезията от „София Берлин“, рец. в „Литературен вестник“.
  26. „Михаил Неделчев представя Пламен Дойнов“, YouTube, публикувано на 7 март 2013 (видео).
  27. Милена Кирова, „Поезия по време на избори“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2875), 18 ноември 2016 г.
  28. Кирил Попов, „За политическата, а не за метафизическата истина“, рец. в електронно списание LiterNet, 25.12.2016, № 12 (205).
  29. Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Уроци по бавно четене“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 2 (2882), 20 януари 2017 г.
  30. Михаил Неделчев, „Самопредставяне на политическото“, рец. в електронно списание LiterNet, 04.02.2017, № 2 (207).
  31. Георги Гочев, „По-сложната истина: Есе за политическата поезия на Пламен Дойнов“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 13 февруари 2017 г.
  32. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Междувековното битие на литературата“, рец. в електронно списание LiterNet, 23.06.2007, № 6 (91)
  33. Митко Новков, „Бележки върху критиката. Инициирани фрагменти“, рец. в електронно списание Българистика Nuova, бр.1, юли 2011
  34. Антоанета Алипиева, „Последните дни на миналия век. Опити да бъде подчинен“, рец. в електронно списание LiterNet, 18.12.2008, № 12 (109)
  35. Милена Кирова, „Лириката: мода или воля за глас?“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2485), 18 януари 2008 г.
  36. „Пазарът не може да откроява ценности“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 2 февруари 2008 г.
  37. Книгата на сайта на издателство „Сиела“
  38. Наталия Христова, „Социалистическият реализъм - съвременни авторски прочити“, рец. в електронно списание LiterNet, 15.03.2012, № 3 (148).
  39. Антоанета Алипиева, „Жабетата на соцреализма“, рец. в „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г.
  40. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив в „Култура“, бр. 28 (2690), 20 юли 2012 г.
  41. Дияна Иванова, „Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946-1962)“, рец. в електронно списание LiterNet, 25 юни 2012, № 6 (151).
  42. Тодор Христов, „Самокритиката, отнемането и субективната истина“, сп. „Социологически проблеми“, 2010, кн. 3-4, с.262-269.
  43. Електронна публикация на сборника „НРБ-литературата: История, понятия, подходи“, електронно издателство LiterNet, 21.04.2013.
  44. Милена Кирова, „Случаят Тютюн отново“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2645), 15 юли 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
Научни статии