Екатерина Йосифова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Екатерина Йосифова
българска поетеса
На връчването на наградата „Иван Николов“, 22.12.2010
На връчването на наградата „Иван Николов“, 22.12.2010

Родена

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия учител, журналист, драматург, редактор
Литература
Жанрове стихотворение, поема, приказка
Дебютни творби стихотворения в сп. „Родна реч“ (1957–1958)
Награди „Иван Николов“ (1999, 2010)
„Христо Г. Данов“ (2004)
„Николай Кънчев“ (2014)
Орфеев венец“ (2017)
Семейство
Деца 2
Екатерина Йосифова в Общомедия

Екатерина Петрова Йосифова е българска поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 4 юни 1941 г. в Кюстендил.[1] Учи в родния си град, но завършва средното си образование в София, в 20-о училище „Тодор Минков“. Завършва руска филология в Софийския университет (1964).[1] Работи като учител в Дупница и Кюстендил (1968-1970), журналист в редакцията на в. „Звезда“ (Кюстендил) (1971-1972), драматург в Кюстендилския драматичен театър (1972-1981), завеждащ на отдел „Поезия“ и главен редактор на литературен алманах „Струма“ (1981-1990). Има дъщеря и син.

Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и др., а в Северна Македония е издадена книгата ѝ „Ништо ново“, 2003, изд. „Штрк“, Скопие.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на следните награди:

Удостоена със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 2001 г.

В края на януари 2010 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина Йосифова получава поетичната награда „Иван Николов“ за стихосбирката си „Тази змия“, 22.12.2010

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Късо пътуване“, 1969
  • „Нощем иде вятър“, 1972
  • „Посвещение“, 1978
  • „Къща в полето“, 1983
  • „Имена“, 1987
  • „Подозрения“, 1993
  • „Ненужно поведение“, 1994
  • „Малко стихотворения“, София: Стигмати, 1998, 62 с.
  • „Нищо ново (100 стихотворения)“, Пловдив: Жанет 45, 2001, 128 с.
  • „Нагоре-надолу“, София: Факел, 2004, 82 с.
  • „Ръце“, Пловдив: Жанет 45, 2006, 71 с.
  • „Тази змия“, Пловдив: Жанет 45, 2010, 68 с.
  • „Тънка книжка“, Пловдив: Жанет 45, 2014, 39 с.

Книги за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Истинска приказка за Поли“, 1994
  • „Легенда за магичния певец“, 2000

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Мариана Тодорова, „Екатерина Йосифова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. Петрана Петрова, „Тънка книжка“ на Екатерина Йосифова с наградата за поезия „Николай Кънчев“ за 2014“, azcheta.com, 7 декември 2014 г.
  3. „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“, сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
  4. „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“ (снимки), сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
  5. Програма на Националната научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 19 януари 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта