Нова българистика (Нов български университет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Департамент „Нова българистика“ на Нов български университет е учреден през 1994 г. с първи ръководител проф. д-р Александър Кьосев. В периода 1998 – 2010 г. ръководител на департамента е проф. Михаил Неделчев, през 2010 – 2012 г. – проф. Мони Алмалех, д.н., през май 2012 г. – юни 2020 г. – проф. Пламен Дойнов, д.н., а от 1 юли 2020 г. – доц. д-р Морис Фадел[1].

Мисия[редактиране | редактиране на кода]

От основаването си департамент „Нова българистика“ си поставя като главна задача да обнови методологически и тематично една традиционна специалност, каквато е българската филология, да я отвори към едно по-широко социокултурно изследователско поле, както и към новите динамики в образователната сфера. Една от стратегиите на Департамента е да въвлича живата, актуална литература в цялостния си изследователски и образователен проект. Това става както чрез работата на писателите и поетите, членове на Департамента, така и чрез други действащи, популярни днес, български писатели, които редовно изнасят лекции, правят беседи със студентите и литературни четения – всичко това под мотото „Писателите в Университета“. В тази връзка се правят юбилейни конференции за знакови живи автори на българската литература.

Програми[редактиране | редактиране на кода]

Бакалавърските програми на департамента през годините са „Хуманитаристика: Литература“, „Литература и литературознание“, „Език и литература“, „Български език и литература“ и „Българистика“ (от 2011).

Департаментът има две действащи магистърски програми – „Творческо писане“ и „Литература, книгоиздаване, медии“, и една докторска – „Теория и история на литературата“.

Преподаватели[редактиране | редактиране на кода]

Преподавателите от Департамента са автори и на редица авторски изследвания, монографии, сборници със статии с влияние в литературоведския и изобщо в хуманитарния контекст в България. Двама от тях са главни редактори на основните периодични издания на НБУ – списанието за университетска култура „Следва“ (Биляна Курташева) и на вестника на НБУ „Университетски дневник“ (Морис Фадел).

Литературоведи[редактиране | редактиране на кода]

Езиковеди[редактиране | редактиране на кода]

Семинар на департамента[редактиране | редактиране на кода]

От основаването си департаментът има постоянно действащ семинар, който отначало се нарича „Теоретичен семинар на департамент „Нова българистика“, след това „Литературата в края на краищата“, а днес – „Семинар на департамент „Нова българистика“. Семинарът подлага на академична дискусия теоретични проблеми като условността на постмодернизма в България, формите на готическия роман и готическото[2], литературния канон и съвременното книгоиздаване[3] [4], литературното образование в съвременна България[5], историческите времена[6] и периодизацията[7], както и конкретни казуси като авторството на последния роман на Христо Калчев[8] и шумното есе „Нерадикален манифест. Към критика на гилдийната идеология“ на Александър Кьосев[9].

Литературноисторическа школа[редактиране | редактиране на кода]

Предшественик на Литературноисторическата школа на НБУ е Текстологическата школа на НБУ, развивала се в периода 2004 – 2008 г. със секретар Лора Шумкова.[10] [11]

Самата Литературноисторическа школа на НБУ е създадена през 2011 г. по инициатива на проф. Михаил Неделчев, който е и неин ръководител. Школата има амбицията да се превърне в основен център за формулиране на съвременните принципи за създаване на литературна история, за обновяване на теоретическите постановки и за реализиране на конкретни проекти. Созополските срещи са едни от най-важните събития в живота на школата.[12] [13]

В школата активно участват и изследователи от Института за литература при БАН, Великотърновския университет и Югозападния университет в Благоевград.

Школа по творческо писане[редактиране | редактиране на кода]

От създаването си департаментът развива отначало курсове, а след това програми и летни школи по творческо писане с майсторски класове по поезия и проза и клас по критика и публицистика. Първият преподавател по творческо писане е поетът Кирил Мерджански (в периода 1998 – 2001 г.).[14]

Днес в програмите по творческо писане участват всички членове на департамента (сред които носителите на множество национални награди за поезия и драматургия Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов), но ръководител на магистърската програма и Лятната школа е романистката Емилия Дворянова, доцент по творческо писане.[15] [16] [17]

Изследователски проекти[редактиране | редактиране на кода]

Колективните изследователски проекти на „Нова българистика“ са „Годините на литературата“, „Литературата на НРБ: история и теория“, „Личности“, материализирани в публикувани сборници.

Годишник на департамента[редактиране | редактиране на кода]

От 2012 г. департаментът издава електронен годишник – „Българистика Nuova“. В него се публикуват научноизследователски трудове на преподаватели, материали, свързани с гостуващи преподаватели, рецензии за книги на членовете на департамента. Представят се и най-добрите текстове на дипломиращите се през годината бакалаври, магистри и докторанти, както и художествени текстове (разкази, есета и стихотворения) на участници в програмите по творческо писане.[18] [19]

Издателска програма на департамента[редактиране | редактиране на кода]

Департаментът реализира книги в рамките на Издателския център на НБУ, но и в сътрудничество с различни издателства на академична литература.[20]

  • Владимир Трендафилов, Неизличимият образ в огледалото: Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХIХ и началото на ХХ век. Библиотека „Нова българистика“. София: Кралица Маб, 1996, 319 с.
  • Инна Пелева, Ботев: Тялото на национализма. Библиотека „Нова българистика“. София: Кралица Маб, 1998, 325 с. (ISBN 9789545330230)
  • Българският канон? Кризата на литературното наследство. Съст. Александър Кьосев, 1998.
  • Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. Сборник с доклади от Международната конференция в чест на проф. Волфганг Изер (София, 2000). Съст. Огнян Ковачев и Александър Кьосев. София: Фигура, 2003.[21]
  • Литературни култури и социални митове: Сборник в чест на 60-годишнината на Михаил Неделчев, т. 1 и 2, съст. Йордан Ефтимов, Биляна Курташева и Боян Манчев, изд. НБУ, поредица „Нова българистика“, С., 2003 и 2005. (ISBN 954-535-319-8)
  • Да четем Далчев, съст. Йордан Ефтимов и Биляна Курташева, изд. НБУ, С., 2006, 294 с. (ISBN 9545354313)

Библиотека „Личности“

  • Николай Кънчев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга първа. София: Кралица Маб, 2008. (ISBN 978-954-533-088-9)
  • Иван Динков в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга втора. София: Кралица Маб. (ISBN 978-954-533-093-3)
  • Иван Теофилов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга трета. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-095-7)
  • Константин Павлов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-096-4)
  • Христо Фотев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга пета. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-101-5)
  • Биньо Иванов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-103-9)
  • Екатерина Йосифова в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга седма. София: Кралица Маб, 2011. (ISBN 978-954-533-111-4)
  • Иван Цанев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга осма. София: Кралица Маб, 2013, 256 с. (ISBN 978-954-533-120-6)
  • Борис Христов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга девета. София: Кралица Маб, 2013, 216 с. (ISBN 978-954-533-129-9)

Поредица „Годините на литературата“

  • 1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. Поредица „Годините на литературата“ – книга 1. НБУ, С., 2007. (ISBN 978-954-535-461-8)
  • 1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Поредица „Годините на литературата“ – книга 2. НБУ, Изд. Ciela. С., 2008.
  • 1968. Годината на гневното слънце. София – между Париж и Прага. Пражката пролет и българската литература. Поредица „Годините на литературата“ – книга трета. НБУ, Изд. Ciela. С., 2009. (ISBN 978-954-28-0401-7)
  • 1989. Раздвоената година. Поредица „Годините на литературата“ – книга 4. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0707-0)
  • 1910. Представителната година. Поредица „Годините на литературата“ – книга 5. Изд. Ciela, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0919-7)
  • 1962. Годината на измамната свобода. Поредица „Годините на литературата“ – книга 6. Изд. Кралица Маб, С., 2013, 343 с. (ISBN 9789545331268)

Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“

  • Социалистическият реализъм: нови изследвания. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 1. съст. Пламен Дойнов, НБУ, С., 2008.
  • Соцреалистически канон / Алтернативен канон. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 2. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
  • Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 3. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
  • Пламен Дойнов, Алтернативният канон: Поетите. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 4. Нов български университет, С., 2012, 418 с. (ISBN 9789545357091)
  • НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 5. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013.[22]
  • Йордан Ефтимов, Поетика на съгласието и несъгласието: Българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 6. Нов български университет, С., 2013, 318 с. (ISBN 978-954-535-726-8)
  • Евгений Добренко, Галин Тиханов, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, Михаил Неделчев, Морис Фадел, Пламен Дойнов. Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 7. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013, 352 с. (ISBN 9789545331329)
  • Мая Ангелова, Българският производствен роман (между 50-те и 70-те години на ХХ век). Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 8. Нов български университет, С., 2014, 400 с. (ISBN 978-954-533-136-7)
  • „9 септември 1944. Литература и политика“. съст. Пламен Дойнов. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 9. София: Кралица Маб, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, 2015, 370 с. ISBN 978-954-533-142-8.[23]
  • Пламен Дойнов, Литература, размразяване, разлом. 1962. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 10. София: Кралица Маб, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, 2015, 315 с. (ISBN 978-954-533-144-2)
  • Михаил Неделчев, „Ефектът на раздалечаването. Студии за литературата на Народна република България“. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 11. София: Кралица Маб, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, 2015, 394 с. ISBN 978-954-533-143-5.
  • „Тихата лирика“ в българската литература“. съст. Пламен Дойнов и Иван Станков. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 12. София: Кралица Маб, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, 2015, 387 с. ISBN 978-954-533-147-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сайт на департамент „Нова българистика“ на НБУ.
  2. „Месечен бюлетин“, ноември 1999 г.
  3. Людмила Попова, „Живи класици може и да няма, но живи дебати за това – ехеей!“, „Литературен вестник“, бр. 7, 20 февруари 2002.
  4. Марин Бодаков, „Канони, издателства, пачки“ Архив на оригинала от 2018-09-20 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 8 – 9, 1 март 2002.
  5. Марин Бодаков, „В края на краищата...“ Архив на оригинала от 2018-09-20 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 36, 21 октомври 2005.
  6. „Много времена и един happy end“, в. „Литературен форум“, бр. 11 (434), 7 ноември 2000 г.
  7. Морис Фадел, „Към нов опис на литературата“, в. „Култура“, бр. 17 (2456), 4 май 2007.
  8. „Вълчи капан“ – книга на Христо Калчев? (Анатомия на скандала)“, електронен бюлетин „Културни новини“, 3 ноември 2006.
  9. Марин Бодаков, „Кой кого подрива?“ Архив на оригинала от 2011-07-13 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 13, 8 април 2005.
  10. Михаил Неделчев, „Текстологията – научен проект от 20 век?“, Електронно списание LiterNet, 06.04.2005, № 4 (65).
  11. Лора Шумкова, „Textology.com is here“, Електронно списание LiterNet, 09.05.2005, № 5 (66).
  12. Първата Созополска среща на Литературноисторическата школа на НБУ гостува и в Бургас, сайт на Регионална библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас.
  13. Втора созополска среща на Литературноисторическата школа на НБУ, 28 април – 1 май 2012 г., гр. Созопол, сайт на НБУ.
  14. Биография на Кирил Мерджански в Литернет.
  15. „Творческото писане – между вдъхновението и преподаването“, Литературата – виртуални срещи. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006.
  16. „Какво ви даде школата по творческо писане? (анкета)“, Блог с артефакти от школата по творческото писане на Емилия Дворянова.
  17. Емилия Дворянова, „Слово за словото“ Архив на оригинала от 2010-10-09 в Wayback Machine., сайт на НБУ.
  18. Съдържание на годишника „Българистика Nuova“ за 2010 – 11 г., сайт на НБУ.
  19. Съдържание на годишника „Българистика Nuova“ за 2012 г., сайт на НБУ.
  20. Публикации на членовете на департамент „Нова българистика“ Архив на оригинала от 2014-08-09 в Wayback Machine., сайт на НБУ.
  21. Амелия Личева, „За Изер и българските му прочити“ Архив на оригинала от 2018-09-20 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 44, 28 ноември 2003.
  22. Електронна публикация на сборника „НРБ-литературата: История, понятия, подходи“, електронно издателство LiterNet, 21.04.2013.
  23. Милена Кирова, „Незабравимият Девети“, рец. във в. „Култура“, бр. 25 (2817), 26 юни 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България