Емилия Дворянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емилия Дворянова
Родена 4 май 1958 г. (59 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1992-
Жанр роман, есе
Награди Христо Г. Данов“ (2007)

Емилия Дворянова е българска преподавателка и писателка на произведения в жанра съвременен роман и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Емилия Дворянова е родена на 4 май 1958 г. в София. Пише първия си роман, когато е на 16 години. Завършва пиано в СМУ „Любомир Пипков“, след което философия в Софийския държавен университет. Получава докторска степен по философия с дисертация на тема „Естетическата същност на християнството“ (1991).

Директор е на програма „Езикова култура и академично есе“ в НБУ. Преподава лекции по Естетическата същност на християнството, Творческо писане, Разказът – кратки повествователни форми, Романът – история и техника на създаване, Словото и неговите изкуства.

Първото ѝ произведение, монографията „Естетическата същност на християнството“, е публикувано през 1992 г.

През 1993 г. е публикуван първият ѝ роман „Къщата“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда за литература „Огнище“ 1996 г. за „Passion или смъртта на Алиса“
  • Национална награда за литература на Министерството на културата „Христо Г. Данов“ за 2007 г. в раздел Българска художествена литература за „Земните градини на Богородица“
  • Наградата „Роман на годината – 2015“ на Национален дарителски фонд „13 века България“ за „При входа на морето“[1]
  • Първа награда на Портал „Култура“ в категория Проза за романа „При входа на морето“[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Къщата“. София: ИК „Арета“, 1993
  • „Passion или смъртта на Алиса“. София: ИК „Обсидиан“, 1995. Издаден във Франция 2006 г. изд. „Fédérop“
  • „Госпожа Г.“. София: ИК „Фенея“, 2001[3]
  • „Земните градини на Богородица“. София: ИК „Обсидиан“, 2006
  • „Концерт за изречение (опити върху музикално-еротическото)“. София: ИК „Обсидиан“, 2008[4][5][6]
  • „При входа на морето“. София: ИК „Обсидиан“, 2014[7]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Есета[редактиране | редактиране на кода]

Преводи на произведенията ѝ на други езици[редактиране | редактиране на кода]

  • „Passion ou las morte d'Alissa“ (2006), фр. прев. Мари Врина (Marie Vrinat)
  • „Les Jardins interdit“ (2010), фр. прев. Мари Врина
  • „Mme Gexpected“ (2012), фр. прев. Мари Врина
  • „Concerto for a Sentence – An Endeavor in the Musical-Erotic“ (2013), прев. Елица Коцева

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Носител на Националната литературна награда Български роман на годината „13 века България“ за 2014 г. е Емилия Дворянова с романа „При входа на морето“, сайт на Национален дарителски фонд „13 века България“, 22.05.2015.
  2. „Будители и будни“, Портал за култура, изкуство и общество, 01.11.2015.
  3. Пламен Антов, „Госпожа Г. – притежавана и притежаваща. Апории“, „Словото“, 2010.
  4. Силвия Петрова, „Музикалният глас“, рец. в Литературен клуб, 12 септември 2008 г.
  5. Нева Кръстева, „За новата книга на Емилия Дворянова „Концерт за изречение“. Опити върху музикално-еротическото“, електронна публикация в Литературен клуб, 18 май 2009 г.
  6. Албена Величкова, „Отломъци от „Концерт за изречение“ на Емилия Дворянова“, електронна публикация в LiterNet, 22.11.2008, № 11 (108).
  7. Яница Радева, „При входа на морето“ като роман за лечението на живота“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 11.11.2015.
  8. Кристина Йорданова, „Генеалогия на тялото и генеалогия на женското в текста на новелата „La Velata“ на Емилия Дворянова“, електронна публикация в Литературен клуб, 28 октомври 2001 г.
  9. Яница Радева, „Множественото „освен“ на Емилия Дворянова“, рец. в „Литературен вестник“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]