Направо към съдържанието

Волфганг Изер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Волфганг Изер
Wolfgang Iser
германски литературен теоретик
Роден
Починал
24 януари 2007 г. (80 г.)
Констанц, Германия

Националност Германия
Учил вЛайпцигски университет
Научна дейност
ОбластТеория на литературата
Учил приХанс-Георг Гадамер
Работил вХайделбергски университет
Глазгоуски университет
Калифорнийски университет, Ървайн
ПубликацииDer implizite Leser (1972)
Der Akt des Lesens (1976)

Волфганг Изер (на немски: Wolfgang Iser) е германски филолог англицист, един от основателите на литературоведската школа рецептивна естетика (още – естетика на въздействието или Констанцка школа).

Волфганг Изер е роден на 22 юли 1926 година в курортното градче Мариенберг, Саксония, което след Втората световна война остава в съветската зона. Следва философия, английска и германска филология в университета на Лайпциг, а след това се прехвърля в университета на Тюбинген в американската зона, където се премества неговият преподавател по философия Ханс-Георг Гадамер. В Хайделберг защитава дисертация върху творчеството на Хенри Филдинг (1950). Там среща и бъдещата си съпруга Лоре, която се превръща в негов интелектуален спътник през целия му живот. През 1951 г. е назначен за помощник преподавател в Хайделбергския университет, а през 1952 г. за помощник лектор в университета в Глазгоу. След това преподава из университети по цял свят, включително в Азия и Израел. През 1991 г. се пенсионира в университета в Констанц, но продължава да преподава (до 2005 г.) в Калифорнийския университет в Ървайн.

Научната му работа е посветена на творчеството на Едмънд Спенсър, Шекспир, Лорънс Стърн, Уолтър Пейтър, Джеймс Джойс, Бекет и др. Преподавал е в Хайделберг, Вюрцбург, Кьолн, Глазгоу, Констанц (1967 – 1991), университета Уесли, Принстън, Иерусалим и др. Заедно с Ханс Роберт Яус и Ханс Блуменберг е един от основателите на Констанцката школа, деен участник от самото начало на проекта Поетика и херменевтика.

Умира на 24 януари 2007 година в Констанц на 80-годишна възраст.

Изер е почетен доктор на университетите в София (Нов български университет)[1], Букурещ и Гисен. Член е на Хайделбергската Академия на науките, на Academia Europea в Лондон, почетен член на Американската Академия на изкуствата и науките в Бостън, доживотен старши сътрудник на Центъра за академични изследвания на Лондонския университет, почетен член на Британската асоциация по сравнително литературознание в Кеймбридж. Носител е на медала „Вернер Хайзенберг“ на фондация Александър фон Хумболт в Бон.[2]

През 2000 г. департамент Нова българистика под ръководството на Александър Кьосев организира голяма международна конференция в чест на Волфганг Изер.[3]

  • Die Weltanschauung Henry Fieldings (1952)
  • Walter Pater. Die Autonomie des Ästhetischen (1960)
  • Spensers Arkadien-Fiktion und Geschichte in der englischen Renaissance (1970)
  • Die Appellstruktur der Texte. Unbestimmheit als Wirkungsbedingung literarischer Prosa (1970)
  • Der Implizite Leser – Kommunikationsformen des Romans von Bunyan bis Beckett (1972)
  • Der Akt des Lesens – Theorie ästhetischer Wirkung (1976)
  • Die Artistik des Mißlingens (1979)
  • Laurence Sternes „Tristram Shandy“. Inszenierte Subjektivität (1987)
  • Shakespeares Historien. Genesis und Geltung (1988)
  • Prospecting: From Reader Response to Literary Anthropology (1989)
  • Das Fiktive und das Imaginäre – Perspektiven literarischer Anthropologie (1991)
  • The Range of Interpretation (2000)
  • How to do theory (2006)
  • Волфганг Изер. Обхватът на интерпретацията. Превод от англ. език Ралица Атанасова. София: 41Т, 2004. 304 с. (ISBN 954-91485-2-4)
  • Волфганг Изер. „Възможности на илюзията в историческия роман „Уейвърли“ на сър Уолтър Скот“. // сп. Литературата, ІІ 1995, № 2, 45 – 81

Литература за него

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Профил на проф. Волфганг Изер като почетен доктор на НБУ, сайт на Нов български университет.
  2. Brook Thomas, „In memoriam Wolfgang Iser“ Архив на оригинала от 2012-09-06 в Wayback Machine., University of California, Urvine.
  3. Огнян Ковачев, „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет“, сп. „Литературна мисъл“, 2000, бр. 1.
  4. „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет“ Архив на оригинала от 2011-08-27 в Wayback Machine., със Съдържание на сборника – на сайта на изд. „Парадигма“