Александър Кьосев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Кьосев
български културолог и филолог
Aleksandar Kyosev.jpg
Роден
17 ноември 1953 г. (63 г.)
Научна дейност
Област Културология, теория на литературата, история на литературата
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Нов български университет

Александър Динов Кьосев е български културолог и литературен теоретик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 ноември 1953 година в София в кукушка фамилия. Баща му Дино Гигов Кьосев (1907 - 1994) е втори братовчед на Дино Георгиев Кьосев (1901 - 1977). Александър Кьосев завършва Българска филология в Софийския държавен университет (1978). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време“ (1989), доцент по Философия на културата, политиката, правото и икономиката с труда „Опити върху културната история на прехода“ (1999)[1] и професор по Европейска културна история ХІХ – ХХ в. (2013).[2].

Преподавател по история на българската литература към Катедра по българска литература на факултет „Славянски филологии“ към СУ (1980–1988). Преподавател по история на културата към Катедрата по теория и история на културата на Философския факултет на СУ (1988–).

Лектор по български език, култура и литература към Семинара по славянски филологии на Гьотингенския университет „Карл Аугуст“ (1990–1994). Лектор по български език и литература в Университета на Саарбрюкен (1995). Преподавател по история на културата в НБУ (1994–2001). Хоноруван преподавател по история на културата в Пловдивския университет (1999-).[3]

Специализации:[3]

Регионален директор на летния университет по теория на хуманитарните науки, Сантяго де Компостела, Испания (1998-2000), Академичен директор (1999-2003) и постоянен стипендиант (от 2003) на Центъра за академични изследвания в София, ръководител на катедра История и теория на културата при Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (2004-2008).[1]

Ръководител на Департамент Нова българистика (1994–1999), ръководител на комисията по общо образование (1999–2000), директор на базова програма Антропология (1997-2000) в Нов български университет.[3]

Член на управителния съвет на фондация „Отворено общество“, София (1998-2001).[3]

Директор на Културния център на Софийския университет (2009-).[3]

Член-основател на групата „Синтез“ (1987-1989).[3]

Александър Кьосев е един от четиримата автори (заедно с Антоний Тодоров, Евгений Дайнов и Огнян Минчев) на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[4][5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 – Първа награда на състезанието за есе на The English Association за есето „The Compass without a Needle“ върху романа на английския писател Греъм Суифт [3]
  • 2005 – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Представяне на българската книга - за есето „С помощта на чук. Към критика на гилдийната идеология“ [6]
  • 2006 – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Хуманитаристика - за книгата Лелята от Гьотинген (Извън-дисциплинарни есета) [7]
  • 2009 – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Хуманитаристика - за книгата Индигото на Гьоте [8]
  • 2012 – Наградата „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“ в категорията „За цялостен принос“ [9]
  • 2014 – Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Хуманитаристика - за книгата Караниците около четенето

[10] [11]

Библиография [1][редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време. София: Народна просвета, 1989
  • Лелята от Гьотинген (Извън-дисциплинарни есета). София: Фигура, 2005 [12]
  • Индигото на Гьоте. София: Фигура, 2008 ISBN 978-954-9985-26-9
  • Караниците около четенето (Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012 г.). София: Сиела, 2013 ISBN 978-954-28-1253-1

Редакторство и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоян Михайловски, Божествен размирник. Философска поезия и проза. София: Български писател, 1987 (съвместно с Атанас Натев, Р. Койчева и Йордан Каменов)
  • Ars Simulacri (1989)
  • Общуване с текста. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993 (съвместно с Ангел Ангелов)
  • ((en)) Post-Theory, Games and Discursive Resistance. Albany: SUNY Press NY, 1995
  • ((de)) Die Bulgarische Literatur in alter und neuer Sicht. Harovitz Verlag, 1997 (съвместно с Райнхард Лауер и Томас Мартин)
  • Българският канон? Кризата на литературното наследство. София: Александър Панов, 1998 (съвместно с Бойко Пенчев)
  • ((de)) Maskenspiele. Offenbach: Neue Literatur, 1999 (съвместно с Герхард Чейка и Бойко Пенчев)
  • ((en)) Rethinking the Transition. София, 2002 (съвместно с Ивайло Знеполски и Копринка Червенкова)
  • Четенето в епохата на медии, компютри и интернет. София: Фигура, 2003 (съвместно с Огнян Ковачев)[13]
  • Interface, Институт за съвременно изкуство, София, 2009
  • ((en)) „Rules“ and „Roles“. Fluid Institutions, Hybrid Roles and Identities in East European Transformation Processes (1989–2005). Alexander Kiossev and Pеtya Kabakchieva (eds.): LitVerlag, 2009
  • Подвижните Балкани. Изследвания на проекта НЕКСУС 2000-2003, София, Просвета, 2009
  • ((en)) Gayatri Chakravorty Spivak, Nationalism and the Imagination, New York: Seagull Books, 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Профил на Александър Кьосев в Литернет ((bg))
  2. Конкурс за заемане на академичната длъжност "професор" по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата / Европейска културна история ХІХ – ХХ в./ обявен в Държавен вестник бр. 90/16.11.2012 г. на сайта на Софийския университет ((bg))
  3. а б в г д е ж Профил на Александър Кьосев на сайта на Института за съвременно изкуство в София ((bg))
  4. Манифест „За републиката“, сайт „За републиката“. ((bg))
  5. „Манифестът „За републиката“ на четирима професори: Трябва да започнем отначало“, в. „Дневник“, 3 март 2016 г. ((bg))
  6. „LiterNet - отново номиниран за Национална награда „Хр. Г. Данов“, електронен бюлетин Културни новини, 25 ноември 2005 ((bg))
  7. „Национална награда Христо Г. Данов 2006“, в. „Култура“, бр. 23 (2418), 16 юни 2006 ((bg))
  8. „Вече са известни номинациите за Националната награда „Христо Г. Данов“ 2009 на сайта на Министерство на културата на Р България ((bg))
  9. „Призът „Рицар на книгата“ за Александър Кьосев“, електронен бюлетин ЛиРа, 24 април 2012 ((bg))
  10. „Антон Дончев удостоен с голямата награда „Христо Г. Данов“, информационна агенция БГНЕС, 20 юни 2014 ((bg))
  11. „Национална награда „Христо Г. Данов“ 2014“, в. „Култура“, бр. 24 (2773), 27 юни 2014 ((bg))
  12. Орлин Спасов, „Проектът Кьосев“, рец. във в. „Култура“, бр. 39, 11 ноември 2005 ((bg))
  13. Амелия Личева, „За Изер и българските му прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 44, 28 ноември 2003 ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Студии
Статии
Интервюта