Антоний Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антоний Тодоров
български политолог
Роден
Научна дейност
Област Политология
Образование Висш икономически институт „Карл Маркс“
Работил в Нов български университет
Публикации Модерната политическа мисъл (2001)
Политическият живот в България 1990-2005 (2005)
Граждани, партии, избори. България 1879-2009 (2010)

Проф. Антоний Тодоров е български политолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аннтоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София. [1] [2]

Завършва средно образование в 9-а Френска езикова гимназия (1971-1976) и международни отношения във Висшия икономически институт в София (1978-1983). Кандидат на историческите науки (1988) с дисертация на тема „Външнополитическата ориентация на Френската комунистическа партия (1972 – 1984)“. Доктор на политическите науки (2009) с дисертация на тема „Политическото участие: Граждани, партии и избори в българското общество“. [1] [2]

Аспирант (1984-1988), научно-технически сътрудник (1983-1984) и научен сътрудник в Института за социална история в София (1989-1990). [1] [2]

Член-учредител и програмен директор (Програма „Български политически живот“) в Центъра за изследване на демокрацията (1990-1992). Редактор във в. „Култура“ (1992-1994). Главен редактор на списание „Български наблюдател“ (1994-1995). Старши съветник в отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание (1995-1997). Директор на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“ и старши изследовател в ББСС „Галъп-интернешънъл“ (1997-1999). [1] [2]

Главен асистент (по политически науки и международни отношения) (1990-1999), извънредент доцент (1999-2002), редовен доцент (2002-2012) и професор по политология в Нов български университет (2012). [1]

Директор на Франкофонската програма по политически науки в НБУ (1999-). Ръководител на Департамента по политически науки (2001-2003). Декан на Магистърски факултет (2003-2005). Зам.-ректор по международната дейност (2005-2007). [1]

Гост професор в Бургундския университет в Дижон (2002 и 2007), Югоизточноевропейския университет в Тетово, Република Македония (2008) и Свободния брюкселски университет в Брюксел (2008, 2010-2012). [1] [2]

Член на Българската хелзинкска гражданска асамблея (1990-), на Обществения институт за социални и екологични изследвания (1992-), на асоциация ACCESS в София (1991-), на фондация МАРКОМ (1996-), на Националния консултативен съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2005-)[2]

Член на управителните съвети на Асоциацията на франкофоните в социалните науки в София (1993-), на Фондация „Манфред Вьорнер“ (1997-), на Фондация „Развитие на гражданското общество“ (1998-2000), на AISLF (Международна асоциация на социолозите-франкофони) (2004-2008). [2]

Председател на Управителния съвет на Българската асоциация по политически науки (2002-2012). [1] [2]

Сътрудник на Groupe d’analyse socio-politique des pays d’Europe centrale et orientale (GASPPECO)р Université libre de Btuxelles. Член на Europe and the Balkans International Network – University of Bologna. [1] [2]

Съветник на президента на България Георги Първанов по въпросите на политическите послания (2007-2012). [1] [2]

Антоний Тодоров е един от четиримата автори (заедно с Александър Кьосев, Евгений Дайнов и Огнян Минчев) на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[3][4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги [5][редактиране | редактиране на кода]

  • The Role of the Parties in Accession to European Union. Sofia, Center for the Study of Democracy, 1999.
  • Антикорупция. Учебно помагало. (съавторство и обща редакция). Коалиция 2000 и Център за изследване на демокрацията. София, 2000.
  • Модерната политическа мисъл. София, 2001.
  • Политическият живот в България 1990-2005. София, Изток-Запад, 2005.
  • Où en est la droite? La Bulgarie. Fondapol, 2010, 32 p.
  • Граждани, партии, избори. България 1879-2009. София, Изток-Запад, 2010. [6]
  • Българската политическа култура и гражданско участие. Фондация „Фридрих Еберт“, Бюро България. София, 2011.
  • Елементи на политиката. София, Изд. на НБУ, 2012.

Глави в колективни книги [5][редактиране | редактиране на кода]

  • „Структурните промени и Френската комунистическа партия“. – В: Комунистическите партии в Западна Европа и социално-структурните изменения в сферата на наемния труд. С., ИИБКП, 1986, с. 114-143. (в съавторство с Евгений Дайнов)
  • L’Allemagne vue d’ailleurs (sous la direction de Michel Korinman). В съавторство. Paris, Balland, 1992.
  • Махалото на Дарендорф. Ляво и дясно в българската политическа култура. (в съавторство). Издание на фондация „Фридрих Науман“, С., 1994. (Ляво-дясно в масовото съзнание)
  • „The Bulgarian Political Parties and NATO“. – In: Bulgaria and NATO: The Debate at Five to Twelve (ed. Andrey Ivanov). Sofia, 1997.
  • Българските избори 1990-1996. Резултати. Анализи. Тенденции. (в съавторство с Боряна Димитрова, Васил Цанов, Димитър Димитров, Иван Кръстев, Камен Иванов). С., 1997.
  • България и Европейският съюз. Институционална инфраструктура. София, Център за изследване на демокрацията, София, 1998 (в съавторство „Демократичен процес и демократични институции, правова държава, права на човека и защита на малцинствата“).
  • Elections in Central and Eastern Europe: the First Wave. (Hans-Fieter Klingemann and al.) Co-author (Electoral Studies in Bulgaria). Berlin, Sigma ed., 2000.
  • Le Siècle des communismes. (sous la direction de M.Dreyfus et al.) В съавторство. Les Editions de l’atelier, Paris, 2000.
  • „Clivages (post)communistes“. – In: Krasteva A., A.Todorov (éd.) Conflits, copnfiance, démocratie. Sofia, NUB, 2004.
  • „La politique anti-institutionnelle“. – In: Krasteva A., A.Todorov (sous la dir. de) La mondialisation et les nouvelle limites du politique. Sofia, Éditions EON2000, 2004.
  • „Посткомунистически Кливиджи“. – В: Кръстева А., А.Тодоров (съст.) Конфликти, доверие, демокрация. София, НБУ, 2005.
  • Raychev A., A. Todorov. „Bulgaria: democratic orientation in support of civil society“. – In: Klingemann H.-D., Fuchs D., Zelionka J. (eds.) Democracy and Political Culture in Eastern Europe. Routledge 2006; pp.336-355.
  • „Bulgarie et Roumanie: deux communismes nationaux“. – In: Krasteva A., A.Todorov (sous la réd. de) Bulgarie et Roumanie: modernisation, démocratisation, européisation. Sofia, NUB 2006
  • Мениджмънт и комуникация в политиката. (съавторство). Добрин Канев (съст.) София, Фондация „Фридрих Еберт“.
  • „Пазар или демокрация, дясно или ляво“. – В: Политическата мисъл на ХХ век – поуки за България. Материали от научната конференция на катедра „Политология“ на Университета за национално и световно стопанство. София, Авангард Прима, 2006; с.56-64.
  • „The Evolution of the Post-Communist Bulgarian Party System“. – In: Getova M., Uste A. N. (Eds.) The Impact of European Union: Case of Bulgaria, Case of Turkey. Sofia, New Bulgarian University Press, Dokuz Eylül University, 2007. (115-131).
  • „Tolérance politique versus tolérance morale“. – In: Charles S. (sous la dir. de) Repenser la tolérance en contexte multipolaire. Histoire, raisons, enjeux, limites. Sofia, East-West Publishers, 2007, pp. 245-259.
  • „La Bulgarie“ (chap.4). – In: De Waele J.-M., Magnette P. Les démocraties européennes. Armand Colin, Paris, 2008. pp. 69-86.
  • „Le rite démocratique des élections: démocratie versus élections“. In: Les autres lieux du politique, sous la dir. de Benoît Caritey et Serge Wolikow, Territoires contemporains, nouvelle série – 1 – mis en ligne le 26 juin 2008.
  • „Discontinuités de la mémoire générationnelle: Diverses images du communisme“. – In: Jewsewicki B. Nimis E. Expériences et mémoire. Partager en français la diversité du monde. L’Harmattan, 2008
  • „Les agrariens bulgares: entre le rural et l’urbain“. – In: De Waele J.-M., Seiler D.-L., Les partis agrariens et paysans en Europe. Éditions de l’université de Bruxelles, 2008, p.85-102.
  • Между Париж и Прага. В: 1968. София, НБУ, Сиела, 2009.
  • Проданов В., Тодоров, А., Аврамов Й., Иванова В. Българският парламент и преходът. София, Ciela 2009 (четвърта глава, част 1, 3, 4, 5, 6, пета глава, част 1, 2, 4, 5, 6, заключение).
  • „La Bulgarie: de la candidature au partenariat“. – In: Franck Ch. (ed.) Neuf parmi Vingt-Sept. Politique européenne des États membres de taille moyenne. Académie diplomatique de Vienne. Favorita papers 02/2008, pp.35-42.
  • „Y a-t-il démocratie sans participation“. – In: Krasteva A., Todorov A. (eds). Engagement citoyen. Nouvelle université bulgare, pp, 16-27.
  • „Членуването в партиите след 1989 г.“. – В: Любенов М . (ред.) Българската политология пред предизвикателствата на времето. Сборник в чест на 60-та годишнина на проф. Георги Карасимеонов. София, 2010, с. 137-150.
  • „Да членуваш в партия, да бъдеш лидер“. – В: Кръстева А. (ред.) Българският политик. Щрихи към портрета. София, НБУ, 2010. с. 57-70.
  • „Bulgaria“. – In: Dieter Nohlen and Philip Stover, eds. Elections in Europe: A Data Handbook. Nomos. P. 351-398.
  • „Защо 89-та не протече като 68-ма?“. – В: Дойнов Пл. (съст.) 1989. Раздвоената година. Литературата като политика. Конструирания на прехода. София, Сиела. С. 87-105
  • „Être francophone bulgare“. – In: Parcours Interculturels. Être et devenir est paru (coordination: Maia More)l. Éditions Peisaj, Côte Saint Luc, Canada, ISBN : 978-2-9811987-0-9). PP 241-251.
  • „Dans les PECO: Les pays francophones de l’Europe centrale et orientale: d’une transition postcommuniste à une consolidation européenne“. – In: Démocratie et élections dans l’espace francophone. Prévention des crises et promotion de la paix. Volume II. Edité par Jean-Pierre Vettovaglia (Prés.), Jean du Bois de Gaudusson, Albert Bourgi, Christine Desouches, Joseph Maïla, Hugo Sada et André Salifoupp. Éditions Bruylant. 151-156.
  • „Избирателите на БСП“. – В: Канева, Лиляна; Максим Мизов, Евгений Кандиларов (съст. и ред.) Изследвания по история на социализма в България. Преходът. Том 3. София, Фондация „Фридрих Еберт“ и Център за исторически и политологически изследвания, 2011. Сс.288-337.
  • „Bulgarie“. – In: Reynié D. Les droites en Europe. Fondapol / PUF 2012, pp. 113-147.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта
Видео