Антоний Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Антоний Тодоров
български политолог
Роден
10 декември 1957 г. (60 г.)
Научна дейност
Област Политология
Образование Висш икономически институт „Карл Маркс“
Работил в Нов български университет
Публикации Модерната политическа мисъл (2001)
Политическият живот в България 1990-2005 (2005)
Граждани, партии, избори. България 1879-2009 (2010)

Проф. Антоний Тодоров е български политолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аннтоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София. [1] [2]

Завършва средно образование в 9-а Френска езикова гимназия (1971-1976) и международни отношения във Висшия икономически институт в София (1978-1983). Кандидат на историческите науки (1988) с дисертация на тема „Външнополитическата ориентация на Френската комунистическа партия (1972 – 1984)“. Доктор на политическите науки (2009) с дисертация на тема „Политическото участие: Граждани, партии и избори в българското общество“. [1] [2]

Аспирант (1984-1988), научно-технически сътрудник (1983-1984) и научен сътрудник в Института за социална история в София (1989-1990). [1] [2]

Член-учредител и програмен директор (Програма „Български политически живот“) в Центъра за изследване на демокрацията (1990-1992). Редактор във в. „Култура“ (1992-1994). Главен редактор на списание „Български наблюдател“ (1994-1995). Старши съветник в отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание (1995-1997). Директор на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“ и старши изследовател в ББСС „Галъп-интернешънъл“ (1997-1999). [1] [2]

Главен асистент (по политически науки и международни отношения) (1990-1999), извънредент доцент (1999-2002), редовен доцент (2002-2012) и професор по политология в Нов български университет (2012). [1]

Директор на Франкофонската програма по политически науки в НБУ (1999-). Ръководител на Департамента по политически науки (2001-2003). Декан на Магистърски факултет (2003-2005). Зам.-ректор по международната дейност (2005-2007). [1]

Гост професор в Бургундския университет в Дижон (2002 и 2007), Югоизточноевропейския университет в Тетово, Република Македония (2008) и Свободния брюкселски университет в Брюксел (2008, 2010-2012). [1] [2]

Член на Българската хелзинкска гражданска асамблея (1990-), на Обществения институт за социални и екологични изследвания (1992-), на асоциация ACCESS в София (1991-), на фондация МАРКОМ (1996-), на Националния консултативен съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2005-)[2]

Член на управителните съвети на Асоциацията на франкофоните в социалните науки в София (1993-), на Фондация „Манфред Вьорнер“ (1997-), на Фондация „Развитие на гражданското общество“ (1998-2000), на AISLF (Международна асоциация на социолозите-франкофони) (2004-2008). [2]

Председател на Управителния съвет на Българската асоциация по политически науки (2002-2012). [1] [2]

Сътрудник на Groupe d’analyse socio-politique des pays d’Europe centrale et orientale (GASPPECO)р Université libre de Btuxelles. Член на Europe and the Balkans International Network – University of Bologna. [1] [2]

Съветник на президента на България Георги Първанов по въпросите на политическите послания (2007-2012). [1] [2]

Антоний Тодоров е един от четиримата автори (заедно с Александър Кьосев, Евгений Дайнов и Огнян Минчев) на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[3][4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги [5][редактиране | редактиране на кода]

  • The Role of the Parties in Accession to European Union. Sofia, Center for the Study of Democracy, 1999.
  • Антикорупция. Учебно помагало. (съавторство и обща редакция). Коалиция 2000 и Център за изследване на демокрацията. София, 2000.
  • Модерната политическа мисъл. София, 2001.
  • Политическият живот в България 1990-2005. София, Изток-Запад, 2005.
  • Où en est la droite? La Bulgarie. Fondapol, 2010, 32 p.
  • Граждани, партии, избори. България 1879-2009. София, Изток-Запад, 2010. [6]
  • Българската политическа култура и гражданско участие. Фондация „Фридрих Еберт“, Бюро България. София, 2011.
  • Елементи на политиката. София, Изд. на НБУ, 2012.

Глави в колективни книги [5][редактиране | редактиране на кода]

  • „Структурните промени и Френската комунистическа партия“. – В: Комунистическите партии в Западна Европа и социално-структурните изменения в сферата на наемния труд. С., ИИБКП, 1986, с. 114-143. (в съавторство с Евгений Дайнов)
  • L’Allemagne vue d’ailleurs (sous la direction de Michel Korinman). В съавторство. Paris, Balland, 1992.
  • Махалото на Дарендорф. Ляво и дясно в българската политическа култура. (в съавторство). Издание на фондация „Фридрих Науман“, С., 1994. (Ляво-дясно в масовото съзнание)
  • „The Bulgarian Political Parties and NATO“. – In: Bulgaria and NATO: The Debate at Five to Twelve (ed. Andrey Ivanov). Sofia, 1997.
  • Българските избори 1990-1996. Резултати. Анализи. Тенденции. (в съавторство с Боряна Димитрова, Васил Цанов, Димитър Димитров, Иван Кръстев, Камен Иванов). С., 1997.
  • България и Европейският съюз. Институционална инфраструктура. София, Център за изследване на демокрацията, София, 1998 (в съавторство „Демократичен процес и демократични институции, правова държава, права на човека и защита на малцинствата“).
  • Elections in Central and Eastern Europe: the First Wave. (Hans-Fieter Klingemann and al.) Co-author (Electoral Studies in Bulgaria). Berlin, Sigma ed., 2000.
  • Le Siècle des communismes. (sous la direction de M.Dreyfus et al.) В съавторство. Les Editions de l’atelier, Paris, 2000.
  • „Clivages (post)communistes“. – In: Krasteva A., A.Todorov (éd.) Conflits, copnfiance, démocratie. Sofia, NUB, 2004.
  • „La politique anti-institutionnelle“. – In: Krasteva A., A.Todorov (sous la dir. de) La mondialisation et les nouvelle limites du politique. Sofia, Éditions EON2000, 2004.
  • „Посткомунистически Кливиджи“. – В: Кръстева А., А.Тодоров (съст.) Конфликти, доверие, демокрация. София, НБУ, 2005.
  • Raychev A., A. Todorov. „Bulgaria: democratic orientation in support of civil society“. – In: Klingemann H.-D., Fuchs D., Zelionka J. (eds.) Democracy and Political Culture in Eastern Europe. Routledge 2006; pp.336-355.
  • „Bulgarie et Roumanie: deux communismes nationaux“. – In: Krasteva A., A.Todorov (sous la réd. de) Bulgarie et Roumanie: modernisation, démocratisation, européisation. Sofia, NUB 2006
  • Мениджмънт и комуникация в политиката. (съавторство). Добрин Канев (съст.) София, Фондация „Фридрих Еберт“.
  • „Пазар или демокрация, дясно или ляво“. – В: Политическата мисъл на ХХ век – поуки за България. Материали от научната конференция на катедра „Политология“ на Университета за национално и световно стопанство. София, Авангард Прима, 2006; с.56-64.
  • „The Evolution of the Post-Communist Bulgarian Party System“. – In: Getova M., Uste A. N. (Eds.) The Impact of European Union: Case of Bulgaria, Case of Turkey. Sofia, New Bulgarian University Press, Dokuz Eylül University, 2007. (115-131).
  • „Tolérance politique versus tolérance morale“. – In: Charles S. (sous la dir. de) Repenser la tolérance en contexte multipolaire. Histoire, raisons, enjeux, limites. Sofia, East-West Publishers, 2007, pp. 245-259.
  • „La Bulgarie“ (chap.4). – In: De Waele J.-M., Magnette P. Les démocraties européennes. Armand Colin, Paris, 2008. pp. 69-86.
  • „Le rite démocratique des élections: démocratie versus élections“. In: Les autres lieux du politique, sous la dir. de Benoît Caritey et Serge Wolikow, Territoires contemporains, nouvelle série – 1 – mis en ligne le 26 juin 2008.
  • „Discontinuités de la mémoire générationnelle: Diverses images du communisme“. – In: Jewsewicki B. Nimis E. Expériences et mémoire. Partager en français la diversité du monde. L’Harmattan, 2008
  • „Les agrariens bulgares: entre le rural et l’urbain“. – In: De Waele J.-M., Seiler D.-L., Les partis agrariens et paysans en Europe. Éditions de l’université de Bruxelles, 2008, p.85-102.
  • Между Париж и Прага. В: 1968. София, НБУ, Сиела, 2009.
  • Проданов В., Тодоров, А., Аврамов Й., Иванова В. Българският парламент и преходът. София, Ciela 2009 (четвърта глава, част 1, 3, 4, 5, 6, пета глава, част 1, 2, 4, 5, 6, заключение).
  • „La Bulgarie: de la candidature au partenariat“. – In: Franck Ch. (ed.) Neuf parmi Vingt-Sept. Politique européenne des États membres de taille moyenne. Académie diplomatique de Vienne. Favorita papers 02/2008, pp.35-42.
  • „Y a-t-il démocratie sans participation“. – In: Krasteva A., Todorov A. (eds). Engagement citoyen. Nouvelle université bulgare, pp, 16-27.
  • „Членуването в партиите след 1989 г.“. – В: Любенов М . (ред.) Българската политология пред предизвикателствата на времето. Сборник в чест на 60-та годишнина на проф. Георги Карасимеонов. София, 2010, с. 137-150.
  • „Да членуваш в партия, да бъдеш лидер“. – В: Кръстева А. (ред.) Българският политик. Щрихи към портрета. София, НБУ, 2010. с. 57-70.
  • „Bulgaria“. – In: Dieter Nohlen and Philip Stover, eds. Elections in Europe: A Data Handbook. Nomos. P. 351-398.
  • „Защо 89-та не протече като 68-ма?“. – В: Дойнов Пл. (съст.) 1989. Раздвоената година. Литературата като политика. Конструирания на прехода. София, Сиела. С. 87-105
  • „Être francophone bulgare“. – In: Parcours Interculturels. Être et devenir est paru (coordination: Maia More)l. Éditions Peisaj, Côte Saint Luc, Canada, ISBN : 978-2-9811987-0-9). PP 241-251.
  • „Dans les PECO: Les pays francophones de l’Europe centrale et orientale: d’une transition postcommuniste à une consolidation européenne“. – In: Démocratie et élections dans l’espace francophone. Prévention des crises et promotion de la paix. Volume II. Edité par Jean-Pierre Vettovaglia (Prés.), Jean du Bois de Gaudusson, Albert Bourgi, Christine Desouches, Joseph Maïla, Hugo Sada et André Salifoupp. Éditions Bruylant. 151-156.
  • „Избирателите на БСП“. – В: Канева, Лиляна; Максим Мизов, Евгений Кандиларов (съст. и ред.) Изследвания по история на социализма в България. Преходът. Том 3. София, Фондация „Фридрих Еберт“ и Център за исторически и политологически изследвания, 2011. Сс.288-337.
  • „Bulgarie“. – In: Reynié D. Les droites en Europe. Fondapol / PUF 2012, pp. 113-147.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта
Видео