Евгений Дайнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгений Дайнов
български политолог

Роден

Националност  България
Образование Оксфордски университет
Научна дейност
Област Политология
Работил в Софийски университет
Нов български университет
Публикации Политическият дебат и преходът в България (2000)
Семейство
Баща Александър Дайнов
Майка Лидия Маринчевска
Съпруга Аня Юриевна Майорова
Деца 1

Проф. Евгений Александров Дайнов е български политолог, професор в Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 май 1958 г. в Пловдив. Неговият баща, Александър Дайнов, е постоянен кореспондент на вестник „Работническо дело“ в Москва (1961–1965) и Лондон (1971–1977), а след това е главен редактор на вестник „Софийски новости“. Майка му, Лидия Маринчевска, е дъщеря на активни борци против фашизма и капитализма, има висше медицинско образование и работи в Центъра за научна информация към Медицинска академия. Евгенй има брат, Владимир, и сестра, Милена.[1]

Средното си образование Дайнов получава във Форест Хил Скуул в Лондон, където основава първата си рок група „Луус чейндж“.[2][3] В 1976 г. със стипендия от Inner London Education Authority постъпва в колежа Корпъс Кристи на Оксфордския университет, който завършва три години по-късно с първокласна диплома по „Нова история“.[2]

През 1984 г. получава научната степен кандидат на историческите науки с дисертация „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)“. От март 1985 г. е асистент в Софийския университет, а през учебната 1985–1986 г. е гост-преподавател в колежа „Св. Антони“ на Оксфордския университет.[2] Специализира в Париж под ръководството на професор Ален Лансло.[2]

От 1999 г. е доцент – а от 2002 г. професор – по политически науки в Нов български университет.[3]

Бил е главен редактор на списание „The Insider“ и директор на Центъра за социални практики в София.[4] Eдин от четиримата автори, заедно с Александър Кьосев, Антоний Тодоров и Огнян Минчев, на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[5][6]

През част от годината Дайнов живее в село Миндя, където, заедно със свои съседи, организира ежегоден рок-фестивал.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • От съвместна програма към съвместно управление. Френската левица 1974 – 1984 година. София, 1986
  • Забавленията на другата половина: рокът и съвременната културна ситуация. София: Изд. на СУ, 1992
  • Политическият дебат и преходът в България. София: Фондация „Българска наука и култура“, 2000
  • Три лица на тиранията: Александър Лукашенко. Ислам Каримов. Владимир Путин. София: Фондация Комунитас, 2008
  • The Re-Unification of Europe. European Parliament. 2009
  • Моделът „Станишев“. Путинизацията на България. Велико Търново: Абагар, 2010
  • Науката е слънце: на училищното образование в следкомунистическа България. София: НБУ, 2010
  • Елегия за Боуи. София: Millenium, 2013
  • Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009 – 2013). София: Millenium, 2013
  • Записки по революцията в България и другаде Т.1. София: Millenium, 2014
  • Записки по революцията в България и другаде Т.2. София: Millenium, 2015
  • Русия: една история на страна без история. София: НБУ, 2020
  • Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп?. София: Прозорец, 2020

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Дайнов с решение на ЦК на БКП бил зачислен за редовен аспирант“, в-к „24 часа“, 16 март 2016 г.
  2. а б в г В НБУ раздадоха годишните награди на ректора. // Образование и специализация в чужбина. „Маркет Тренд“ ЕООД, 2015-03-30. Посетен на 2019-07-25.
  3. а б Проф. д-р Евгений Дайнов. // Електронен каталог. Нов български университет. Посетен на 2019-07-25.
  4. Съоснователи на Фондация С.Е.Г.А.. // Фондация „С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи“. Посетен на 2019-07-25.
  5. Манифест „За републиката“, сайт „За републиката“.
  6. „Манифестът „За републиката“ на четирима професори: Трябва да започнем отначало“, в-к „Дневник“, 3 март 2016 г.
  7. Берберов, Иван. От София до Миндя: Евгений Дайнов за живота извън политиката. // bgonair.bg: България сутрин. Инвестор.БГ АД, 2017-10-31. Посетен на 2019-07-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за