Евгений Дайнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгений Дайнов
български политолог

Роден

Образование Оксфордски университет
Научна дейност
Област Политология
Образование Оксфордски университет
Работил в Софийски университет
Нов български университет
Публикации Политическият дебат и преходът в България (2000)

Евгений Александров Дайнов е български политолог, професор в Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евгений Дайнов е роден на 11 май 1958 година в Пловдив. Неговият баща, Александър Дайнов, е постоянен кореспондент на вестник Работническо дело в Москва (1961–1965) и Лондон (1971–1977). Средното си образование Дайнов получава във Форест Хил Скуул в Лондон, където основава първата си рок група „Луус чейндж“.[1][2] В 1976 година, посредством стипендия от Inner London Education Authority, постъпва в колежа Корпъс Кристи на Оксфордски университет, който завършва три години по-късно с първокласна диплома по „Нова история“.[1] През 1984 година получава научната степен кандидат на историческите науки с дисертация „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)“ От март 1985 година е асистент в Софийски университет, а през учебната 1985–1986 е гост-преподавател в колежа „Св. Антони“ на Оксфордски университет.[1] Специализира в Париж под ръководството на професор Ален Лансло.[1]

От 1999 година е доцент – а от 2002 година професор – по политически науки в Нов български университет.[2]

Бил е главен редактор на списание „The Insider“ и директор на Центъра за социални практики в София.[3] Eдин от четиримата автори, заедно с Александър Кьосев, Антоний Тодоров и Огнян Минчев, на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[4][5]

Дайнов живее в село Миндя, където, заедно със свои съседи, организира ежегоден рок-фестивал.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • От съвместна програма към съвместно управление. Френската левица 1974 – 1984 година. София, 1986
  • Забавленията на другата половина: рокът и съвременната културна ситуация. София: Изд. на СУ, 1992
  • Политическият дебат и преходът в България. София: Фондация „Българска наука и култура“, 2000
  • Три лица на тиранията: Александър Лукашенко. Ислам Каримов. Владимир Путин. София: Фондация Комунитас, 2008
  • The Re-Unification of Europe. European Parliament. 2009
  • Моделът „Станишев“. Путинизацията на България. Велико Търново: Абагар, 2010
  • Науката е слънце: на училищното образование в следкомунистическа България. София: НБУ, 2010
  • Елегия за Боуи. София: Millenium, 2013
  • Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009 – 2013). София: Millenium, 2013
  • Записки по революцията в България и другаде Т.1. София: Millenium, 2014
  • Записки по революцията в България и другаде Т.2. София: Millenium, 2015

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г В НБУ раздадоха годишните награди на ректора. // Образование и специализация в чужбина. „Маркет Тренд“ ЕООД, 2015-03-30. Посетен на 2019-07-25.
  2. а б Проф. д-р Евгений Дайнов. // Електронен каталог. Нов Български Университет. Посетен на 2019-07-25.
  3. Съоснователи на Фондация С.Е.Г.А.. // Фондация „С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи“. Посетен на 2019-07-25.
  4. Манифест „За републиката“, сайт „За републиката“. ((bg))
  5. „Манифестът „За републиката“ на четирима професори: Трябва да започнем отначало“, в. „Дневник“, 3 март 2016 г. ((bg))
  6. Берберов, Иван. От София до Миндя: Евгений Дайнов за живота извън политиката. // bgonair.bg: България сутрин. Инвестор.БГ АД, 2017-10-31. Посетен на 2019-07-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за