Евгений Дайнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евгений Дайнов
български политолог

Роден
11 май 1958 година (64 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вОксфордски университет
Научна дейност
ОбластПолитология
Работил вСофийски университет
Нов български университет
ПубликацииПолитическият дебат и преходът в България (2000)
Семейство
БащаАлександър Дайнов
МайкаЛидия Маринчевска
СъпругаАня Юриевна Майорова
Деца1

Евгений Александров Дайнов е български политолог, професор в Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 май 1958 г. в Пловдив. Неговият баща, Александър Дайнов, е постоянен кореспондент на вестник „Работническо дело“ в Москва (1961–1965) и Лондон (1971–1977), а след това е главен редактор на вестник „Софийски новости“. Майка му, Лидия Маринчевска, е дъщеря на активни борци против фашизма и капитализма, има висше медицинско образование и работи в Центъра за научна информация към Медицинска академия. Евгенй има брат, Владимир, и сестра, Милена.[1]

Средното си образование Дайнов получава във Форест Хил Скуул в Лондон, където основава първата си рок група „Луус чейндж“.[2][3] В 1976 г. със стипендия от Inner London Education Authority постъпва в колежа Корпъс Кристи на Оксфордския университет, който завършва три години по-късно с първокласна диплома по „Нова история“.[2]

През 1984 г. получава научната степен кандидат на историческите науки с дисертация „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)“. От март 1985 г. е асистент в Софийския университет, а през учебната 1985–1986 г. е гост-преподавател в колежа „Св. Антони“ на Оксфордския университет.[2] Специализира в Париж под ръководството на професор Ален Лансло.[2]

През '90-те години работи за фондация ''Отворено общество'' на Сорос, като през 1998 г. става шеф във фондацията.[4]

От 1999 г. е доцент – а от 2002 г. професор – по политически науки в Нов български университет.[3]

Бил е главен редактор на списание „The Insider“ и директор на Центъра за социални практики в София.[5] Eдин от четиримата автори, заедно с Александър Кьосев, Антоний Тодоров и Огнян Минчев, на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[6][7]

През част от годината Дайнов живее в село Миндя, където, заедно със свои съселяни, организира ежегоден рок-фестивал.[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • От съвместна програма към съвместно управление. Френската левица 1974 – 1984 година. София, 1986
  • Забавленията на другата половина: рокът и съвременната културна ситуация. София: Изд. на СУ, 1992
  • Политическият дебат и преходът в България. София: Фондация „Българска наука и култура“, 2000
  • Три лица на тиранията: Александър Лукашенко. Ислам Каримов. Владимир Путин. София: Фондация Комунитас, 2008
  • The Re-Unification of Europe. European Parliament. 2009
  • Моделът „Станишев“. Путинизацията на България. Велико Търново: Абагар, 2010
  • Науката е слънце: на училищното образование в следкомунистическа България. София: НБУ, 2010
  • Елегия за Боуи. София: Millenium, 2013
  • Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009 – 2013). София: Millenium, 2013
  • Записки по революцията в България и другаде Т.1. София: Millenium, 2014
  • Записки по революцията в България и другаде Т.2. София: Millenium, 2015
  • Русия: една история на страна без история. София: НБУ, 2020
  • Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп?. София: Прозорец, 2020

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Дайнов с решение на ЦК на БКП бил зачислен за редовен аспирант“, в-к „24 часа“, 16 март 2016 г.
  2. а б в г В НБУ раздадоха годишните награди на ректора. // Образование и специализация в чужбина. „Маркет Тренд“ ЕООД, 2015-03-30. Посетен на 2019-07-25.
  3. а б Проф. д-р Евгений Дайнов. // Електронен каталог. Нов български университет. Посетен на 2019-07-25.
  4. Евгений Дайнов стана шеф в Отворено общество. //
  5. Съоснователи на Фондация С.Е.Г.А.. // Фондация „С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи“. Посетен на 2019-07-25.
  6. Манифест „За републиката“, сайт „За републиката“.
  7. „Манифестът „За републиката“ на четирима професори: Трябва да започнем отначало“, в-к „Дневник“, 3 март 2016 г.
  8. Берберов, Иван. От София до Миндя: Евгений Дайнов за живота извън политиката. // bgonair.bg: България сутрин. Инвестор.БГ АД, 2017-10-31. Посетен на 2019-07-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за