Евгений Дайнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евгений Дайнов
български политолог

Роден
11 май 1958 г. (58 г.)
Научна дейност
Област Политология
Образование Оксфордски университет
Работил в Софийски университет
ИИБКП
Нов български университет
Публикации Политическият дебат и преходът в България (2000)

Евгений Александров Дайнов е български политолог, професор в НБУ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евгений Дайнов е роден на 11 май 1958 г. в Пловдив, а по-късно живее в София [1]. Баща му Александър Дайнов е бил член на БКП и „рабкор“ – кореспондент на в. „Работническо дело“ – в Лондон [1].

Средното си образование получава във Форест Хил Скуул в Лондон [2]. Започва обучението си в Оксфорд през 1976 г. [1] благодарение на получена стипендия от фондация „Людмила Живкова“, а по-късно получава бакалавърска степен от колежа „Корпус Кристи“ на Оксфордския университет. През 1984 г. получава научната степен „кандидат на историческите науки“ след защита на дисертация на тема „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)“[3] Преподава известно време в Оксфорд, бил е асистент в Софийския университет [1] Евгений Дайнов е бил зачислен за редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия при ЦК на БКП през 1982 година. [4]От проведената аспирантура има докторат по съвременна история на тема „История на комунистическото и работническото движение на националноосводобителните движения в Западна Европа след 1945 г.“ (1985) [2] [5]. Работил е като преподавател в Института по история на БКП. Главен редактор е на списание „The Insider“ от 1993 и директор на Центъра за социални практики в София [5]. Доцент (1999) и професор по политически науки в НБУ (2002) [2].

Членувал е в движение Екогласност [1].

Евгений Дайнов е един от четиримата автори (заедно с Александър Кьосев, Антоний Тодоров и Огнян Минчев) на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[6][7]

Любимото му село е Миндя (Област Велико Търново), където и живее. Голям почитател е на рок-музиката. Разведен е със съпругата си - съветската гражданка Аня Юриевна Майоровна, с която имат голям син, пребиваващ от дълго време в Китай[1].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • От съвместна програма към съвместно управление. Френската левица 1974 – 1984 година. София, 1986
  • Забавленията на другата половина: рокът и съвременната културна ситуация. София: Изд. на СУ, 1992
  • Политическият дебат и преходът в България. София: Фондация „Българска наука и култура“, 2000
  • Три лица на тиранията: Александър Лукашенко. Ислам Каримов. Владимир Путин. София: Фондация Комунитас, 2008
  • The Re-Unification of Europe. European Parliament. 2009
  • Моделът „Станишев“. Путинизацията на България. Велико Търново: Абагар, 2010
  • Науката е слънце: на училищното образование в следкомунистическа България. София: НБУ, 2010
  • Елегия за Боуи. София: Millenium, 2013
  • Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009 – 2013). София: Millenium, 2013
  • Записки по революцията в България и другаде Т.1. София: Millenium, 2014
  • Записки по революцията в България и другаде Т.2. София: Millenium, 2015

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Синият шаман Евгений Дайнов, blitz, 24 май 2007
  2. а б в Профил на Евгений Дайнов в електронния каталог на НБУ
  3. „КТБ - грабежът на века“, издание на в-к „Телеграф“, София, 2016 г.
  4. „Дайнов с решение на ЦК на БКП бил зачислен за редовен аспирант“, в. „24 часа“, 16.03.2016 г.
  5. а б Съоснователи на Фондация С.Е.Г.А.
  6. Манифест „За републиката“, сайт „За републиката“. ((bg))
  7. „Манифестът „За републиката“ на четирима професори: Трябва да започнем отначало“, в. „Дневник“, 3 март 2016 г. ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за