Орлин Спасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орлин Спасов
български медиен експерт
Роден
2 юли 1962 г. (56 г.)
Научна дейност
Област Културология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Публикации „Преходът и медиите: политики на репрезентация. България 1989-2000“ (2001)

Орлин Спасов е български експерт по медии и журналистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Орлин Мирчев Спасов е роден през 1962 г.

Завършва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по социология с дисертация на тема „Медии и преход. Политики на репрезентация“ (2000).

Асистент (от 1994), а след това доцент (от 2006) във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител на катедра „Радио и телевизия“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ (2006-2010).

Лектор и изследовател в Европейския университет Виадрина, Франкфурт на Одер.

Колумнист на вестник „Култура“ за телевизии (90-те години).

Член-основател на фондация „Медийна демокрация“ (2007).[1] Основател на Института за съвременни дигитални архиви (ИСДА) (2008).[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Преходът и медиите: политики на репрезентация. България 1989-2000“. УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2000, 199 с.[3]

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ars Erotica“ (1992)
  • „Медии и митове“. (заедно с Георги Лозанов). София: УИ „Св. Климент Охридски” - ФЖМК, 2000, 408 с.[4]
  • „Медии и преход“. (заедно с Георги Лозанов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
  • „24 часа: Вестникът“. (заедно с Георги Лозанов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
  • „Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Георги Лозанов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)[5]
  • „Quality Press in Southeast Europe“ (2004)
  • „bTV: новата визия“. (заедно с Георги Лозанов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.[6]
  • „Култура. Медии. Публичност“. Сборник от конференцията, посветена на 50-годишнината на вестник „Култура“. (заедно с Тотка Монова, Снежана Попова, Жана Попова и Марин Бодаков). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2010,
  • Медиите и политиката“. (заедно с Георги Лозанов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2011, 255 с.
  • „Гласовете на прехода. Либералите“. (заедно с Мартин Иванов и Венелин Стойчев). София: ИК „Изток-Запад“, 2011, 469 с. (ISBN 978-9-54321-833-4)
  • Нови медии - нови мобилизации“. (заедно с Ивайло Дичев). София: Институт „Отворено общество“, 2011, 328 с. (ISBN 978-954-2933-07-6)

и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фондация „Медийна демокрация“ - за нас
  2. Институт за съвременни дигитални архиви - За института
  3. Виолета Дечева, Направени сме ний от медии..., рец. за в. „Култура“, бр.10, 8 март 2002 г.
  4. Калина Мичева, „Медии и митове“, рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.
  5. Марин Бодаков, „Критика на битовия разум“, рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.
  6. Милена Кирова, „bTV – между чудовището и капката“, рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта