Ивайло Дичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ивайло Дичев
български антрополог

Роден
28 март 1955 г. (62 г.)
Литература
Жанрове разказ, роман, есе
Известни творби „Идентификация“ (1987)
Научна дейност
Област Социология, културна антропология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет

Ивайло Стефанов Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподава във Франция, САЩ и други [1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1955 г. в София, син е на писателя Стефан Дичев.

Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-VII: Дени Дидро, работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Редактор на онлайн изданието за културни изследвания „СеминарБГ“.[2]

Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Еротика на авторството“, дисертация, София, 1991.
  • ((fr)) „Албания-утопия. При закрити врата на Балканите“ (съставител, автор), Париж, 1996.
  • ((fr)) „Да даваш без да губиш. Размяната във въображението на модерността“, Париж, 1997.
  • „Дарът в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, хабилитация, София: ЛИК, 1999. ISBN 954-607-222-2
  • „От принадлежност към идентичност“, София: ЛИК, 2002. ISBN 954-90638-4-4 [3]
  • „Пространства на желанието, желания за пространство“, София: Изток-Запад, 2005. ISBN 9543211205 [4][5]
  • „Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване“, София: Просвета, 2009. ISBN 978-954-01-2290-8[6]

Есета[редактиране | редактиране на кода]

  • „Граници между мен и мен“, есета, София, 1990.
  • „Буквализми“, миниатюри, София, 1991.

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Уча се да плача“, разкази, София, 1979.
  • „Звезден календар“, разкази, София, 1982.
  • „Идентификация“, роман, София, 1987.
  • „Миг след края на света“, разкази, София, 1988.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. CV на проф. Ивайло Дичев, Философски факултет, СУ, 2011.
  2. „СеминарБГ“.
  3. Александър Андреев, „Идентичност между кефа и културата“, рец. в „Литературен форум“, бр. 13 (497), 2 април 2002 г.
  4. „Пространства на желанието, желания за пространство“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  5. Петър Петров, „Градът - пространство на (не)желаното“, рец. за „Пространства на желанието, желания за пространство“, svet.bg, 15/05/2010 г.
  6. „Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване“ на сайта на издателство „Просвета“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]