Рецептивна критика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Рецептивна критика или рецептивна естетика (английски: Reader-response criticism, букв. критика на читателския отзив, отклик) е поле в литературната теория, което се фокусира върху читателя, тоест анализира се едно литературно произведение, като акцентът е върху предполагания от него читател, неговия личен литературен опит. Рецептивната критика се различава от други школи и теории, които се фокусират върху автора, формата или съдържанието на литературното произведение.

Рецептивната критика разпознава читателя като активен агент, който придава, но и съобщава за „реално съществуване“ на една литературна творба и завършва нейното значение чрез интерпретацията.

В България читателският опит и отклик обикновено са обединявани от понятието читателска рецепция [1].

Основни представители[редактиране | edit source]

Съществуват няколко различни литературоведски школи, посветили усилията си на читателя в текста.

В Германия основни представители на този тип литературознание са Ханс Роберт Яус и Волфганг Изер. Техните изследвания се опират на феноменологията. А най-емблематична за школата е поредицата от сборници „Поетика и херменевтика“, издавана като резултат от семинарите, организирани от университета в Констанц.

В САЩ рецептивната критика е свързана с психоанализата, както е в изследванията на Дейвид Блийч и Норман Холанд. Но най-популярният представител на рецептивната критика в САЩ е Стенли Фиш.

Рецептивната критика в България[редактиране | edit source]

В България рецептивната критика прониква през 80-те години на ХХ век чрез трудовете на източногерманския литературовед Роберт Вайман. Негов най-предан адепт е професорът по възрожденска литература в Софийския университет Дочо Леков.

През февруари 2000 г. в София е организирана голяма международна конференция в чест на Волфганг Изер.[2] В резултат е издаден и сборник от конференцията.[3]

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Владимир Атанасов, „Литературно образование и критика“, сп. „Български език и литература“, 1999, бр. 2-3
  2. Огнян Ковачев, „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет“, сп. „Литературна мисъл“, бр.1 от 2000 г.
  3. „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет“, съдържание на сборника на сайта на НБУ

Външни препратки[редактиране | edit source]