Борислав Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Борислав Л. Георгиев.

Борислав Л. Георгиев
български езиковед
Borislav.JPG
Роден
Борислав Любомиров Георгиев
Починал
6 май 2020 г. (61 г.)

Националност  България
Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област съвременен български език, лингвистика, семиотика, лингвистична антропология
Работил в Институт за български език при БАН
Нов български университет
Семейство
Баща Любомир Георгиев
Майка Елена Георгиева
Партньор Албена Руневска

Борислав Л. Георгиев (22 юни 1958 – 6 май 2020) е български езиковед, семиотик, езиков антрополог и публицист, доцент по съвременен български език в Нов български университет, където чете лекции по функционална грамотност и комуникативна граматика на българския език, езикова антропология, езикова прагматика, социолингвистика и семиотика на писмения текст.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на езиковедката проф. д-р Елена Георгиева и на учителя по литература Любомир Георгиев Костадинов, Борислав Георгиев е роден на 22 юни 1958 г. в София.

Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1984 г., а от 1985 до 2005 г. работи в Секцията за съвременен български език на Института за български език при БАН. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема „Норма и масмедии“[1]. Старши научен сътрудник към БАН е от 1999. Хабилитира се с монографията „Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването“[2].

В Нов български университет изгражда първата в България концепция, методология и методика за обучение на функционална грамотност по български книжовен език.

В периода 1988 – 2007 г. води седмичната рубрика „Езикова култура с Борислав Георгиев“[3] в рамките на предаването „12 плюс 3“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Съавтор на предаването „Езикова култура за всекиго“ по образователната телевизия ЕСЕТ. Ръководител на проектите „Homo Balkanicus – знаковост и културна идентичност“ и „Прототипи на стандартизирани тестови задачи по български език в средното образование“. Работи по проект, свързан с българските традиционни словесни действия, водени семинар „Езици на субкултурите“ по въпросите на словесната комуникация.

Почива на 6 май 2020 г. в София след кратко боледуване.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Има многобройни публикации[5] в областта на граматиката, правописа, правоговора, семантиката, прагматиката и антропологията на съвременния български език, както и в областта на тестологията.

Борислав Георгиев е един от съставителите на „Нов правописен речник на българския език (2002 г.)“ и на „Речник на чуждите думи“ (изд. Атлантис, 1996).

Членство в международни научни организации[редактиране | редактиране на кода]

  • EURALEX (European Association for Lexicography)
  • IASS (International Association of Semiotic Studies)
  • BASS (Balkan Association of Semiotic Studies)
  • IPrA (International Pragmatic Association)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда за млади и перспективни учени „Проф. Любомир Андрейчин“ на Института за български език при Българската академия на науките за постижения в областта на българското езикознание (2000).
  • Специална награда за публицистика на вестник „Литературен форум“ по случай 150 години от рождението на Иван Вазов и Захари Стоянов за серия публикации в същия вестник (2000).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]