Инна Пелева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Инна Пелева
български литературен историк
Родена

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Софийски университет
Работила в Пловдивски университет

Инна Иванова Пелева е литературен историк. Автор е на монографични изследвания върху Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов и Йордан Радичков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 26 декември 1964 г. в гр. Асеновград, Пловдивска област. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Българска филология“ (1987). Специализира Култура и литература на Българското възраждане в СУ „Св. Климент Охридски“ (1988).

Кандидат на филологическите науки (доктор по литературознание) с дисертация на тема „Преобразуване на възрожденски идейно-поетически стереотипи в лириката на Христо Ботев“ (1999) и доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Текстът Алеко Константинов в българската култура“ (2003).

Асистент (1989), доцент (2000) и професор (2005) в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Лектор по Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война, Етнология на литературата, История и етнология на новата българска литература, Етнокултура и медии.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги (монографии и сборници)
  • 1994 – Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1994, 182 с.[1], [2], [3], [4]
  • 1994 – Идеологът на нацията. Думи за Вазов. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1994, 216 с.[5]
  • 1998 – Ботев. Тялото на национализма. София: Издателство „Кралица Маб“, 1998, 326 с.[6], [7]; 2 изд. София: Кралица Маб, 2015, 390 с. ISBN 978-954-533-145-9
  • 1999 – Възраждания. Българистични студии. София: Издателство „Литературен вестник“, поредица „Тълкувания“, 1999, 176 с.[8], [9]
  • 2000 – Места от конспекта. София: Издателство „Литературен вестник“, поредица „Тълкувания“, 2000, 184 с.[9]
  • 2002 – Алеко Константинов. Биография на четенето. София: Издателство „Просвета“, 2002, 429 с.[10], [11], [12]
  • 2004 – Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга. София: Издателство „Просвета“, 2004, 389 с. [13], [14], [15]
  • 2012 – Деца на по-малки богове. София: Издателство „Просвета“, 2012, 304 с.
  • 2017 – Георги Марков. Снимки с познати. София: Издателство „Хеликон“, 2017, 336 с.[16][17][18][19]

Георги Марков – Снимки с познати[редактиране | редактиране на кода]

Учебници и учебни помагала
  • 2001 – Литература за 11. клас. Издателство „Просвета“, С., 2001 (Национална революция и литература; Христо Ботев; Духовният градеж на нацията; Иван Вазов; Захари Стоянов; Алеко Константинов; Петко Тодоров; Елин Пелин; Димитър Бояджиев).
  • 2002 – Литература за 12. клас. Издателство „Просвета“, С., 2002 (Антон Страшимиров; Светослав Минков; Елисавета Багряна; Йордан Йовков; Георги Караславов; Димитър Димов; Димитър Талев; Съвременна българска проза; Павел Вежинов; Ивайло Петров; Йордан Радичков [прозаик]; Съвременна българска драма; Иван Радоев; Йордан Радичков [драматург]; Стефан Цанев).
  • 2002 – Матура за отличен. Български език и литература. Второ равнище. Първа част. Помагало за зрелостници и кандидат-студенти. Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Димчо Дебелянов. С., Издателство „Просвета“, 2002, 254 с.
  • 2003 – Матура за отличен. Български език и литература. Второ равнище. Втора част. Помагало за зрелостници и кандидат-студенти. Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Никола Вапцаров, Димитър Димов, Димитър Талев. Издателство „Просвета“, С., 2003, 215 с.
  • 2003 – Матура за отличен. Български език и литература. Първо равнище. Първи свитък. Помагало за зрелостници и кандидат-студенти (колектив). Издателство „Просвета“, С., 2003.
  • 2004 – Новият изпит… Помагало с тестове за кандидатстудентския изпит по литература в ПУ „Паисий Хилендарски“ (съавторство). Пловдив, 2004.
  • 2005 – Новият изпит… Помагало с тестове за кандидатстудентския изпи по литература в ПУ „Паисий Хилендарски“ (съавторство). Пловдив, 2005.
  • 2006 – Учебник по литература за V клас (съавторство с Албена Хранова, Н. Перянова). Издателство „Просвета“, С., 2006.
  • 2007 – Помагало „Кандидатстудентски приемен изпит по литература. Обновено издание“ (съавторство). Пловдив, 2007.
  • 2007 – Учебник по литература за VІ клас (съавторство с А. Хранова, Н. Перянова). Издателство „Просвета“, С., 2007.
  • 2008 – Учебник по литература за VІІ клас (съавторство с А. Хранова, Н. Перянова). Издателство „Просвета“, С., 2008.
  • 2009 – Учебник по литература на VІІІ клас (съавторство с А. Хранова). Издателство „Просвета“, С., 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Господинов, Четем с професора, рец. в „Литературен вестник“, бр. 30, 1 юли 1994, с. 2.
  2. Елка Трайкова. Изненадващ поглед към българската литература, рец. във „Век 21“, бр. 17, 4 май 1994, с. 10.
  3. Владимир Мирчев. Писане на четенето, рец. в „Литературен вестник“, бр. 24, 20 юни 1994, с. 6.
  4. Barbara Beyer. Рец. в „Zeitschrift fur Slavische Philologie“, 57/1/1998, s. 241 – 250.
  5. Бойко Пенчев, Рецензия, писана на два пъти, рец. в Тъгите на краевековието. С., 1998, с.181 – 182.
  6. Милена Кирова, Възраждане и другост, рец. в „Култура“, бр. 12 (2021), год. XLII, 27 март 1998, с. 3.
  7. Бойко Пенчев, Политика на речниковостта, рец. в „Литературен вестник“, бр. 22, 10 юни 1998, с. 5.
  8. Румен Спасов, Българистиката като приятел, рец. в „Литературен вестник“, бр. 13, 5 април 2000, с. 5.
  9. а б Бойко Пенчев, Срещу историята, рец. в „Литературен вестник“, бр. 15, 19 април 2000, с. 4.
  10. Бойко Пенчев, Разширяване на паметта, рец. в „Литературен вестник“, бр. 28, 11 септември 2002.
  11. Милена Кирова, Интелектуалното удоволствие – един модерен проект, рец. в „Култура“, бр. 36, 11 октомври 2002.
  12. Митко Новков, Три орисници, рец. в „Култура“, бр. 11, 14 март 2003.
  13. Катя Станева, Поклон пред Радичков или „Истинските хора умеят талантиво да се смеят и плачат“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 35, 27 октомври 2004, с. 6.
  14. Юлия Йорданова, Дума, разказ и тъга по Радичков, рец. в „Култура“, бр. 42 (2344), год. ХLVІІІ, 5 ноември 2004.
  15. Димитър Камбуров, След прочита, рец. в „Култура“, бр. 8, 4 март 2005.
  16. Нова книга за Георги Марков, интервю на Силвия Чолева, БНР, 20 октомври 2017.
  17. Георги Марков – една от възможните истини, интервю на Катя Атанасова, Портал за култура, изкуство и общество, 27 ноември 2017.
  18. Димитър Камбуров, Снимки и огледала, рец. в „Култура“, бр. 43 (2923), 15 декември 2017.
  19. Цветозар Цаков, Георги Марков: снимки с епохата, репортаж от премиерата на книгата, в-к „Култура“, бр. 39 (2919), 17 ноември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]