Инна Пелева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Инна Пелева
български литературен историк
Родена
26 декември 1964 г. (53 г.)
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Софийски университет
Работила в Пловдивски университет

Инна Иванова Пелева е литературен историк. Автор е на монографични изследвания върху Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов и Йордан Радичков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 26 декември 1964 г. в гр. Асеновград, Пловдивска област. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Българска филология“ (1987). Специализира Култура и литература на Българското възраждане в СУ „Св. Климент Охридски“ (1988).

Кандидат на филологическите науки (доктор по литературознание) с дисертация на тема „Преобразуване на възрожденски идейно-поетически стереотипи в лириката на Христо Ботев“ (1999) и доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Текстът Алеко Константинов в българската култура“ (2003).

Асистент (1989), доцент (2000) и професор (2005) в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Лектор по Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война, Етнология на литературата, История и етнология на новата българска литература, Етнокултура и медии.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги (монографии и сборници)
  • 1994 — Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1994, 182 с.[1], [2], [3], [4]
  • 1994 — Идеологът на нацията. Думи за Вазов. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1994, 216 с.[5]
  • 1998 — Ботев. Тялото на национализма. София: Издателство „Кралица Маб“, 1998, 326 с.[6], [7]; 2 изд. София: Кралица Маб, 2015, 390 с. ISBN 978-954-533-145-9
  • 1999 — Възраждания. Българистични студии. София: Издателство „Литературен вестник“, поредица „Тълкувания“, 1999, 176 с.[8], [9]
  • 2000 — Места от конспекта. София: Издателство „Литературен вестник“, поредица „Тълкувания“, 2000, 184 с.[10]
  • 2002 — Алеко Константинов. Биография на четенето. София: Издателство „Просвета“, 2002, 429 с.[11], [12], [13]
  • 2004 — Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга. София: Издателство „Просвета“, 2004, 389 с. [14], [15], [16]
  • 2012 — Деца на по-малки богове. София: Издателство „Просвета“, 2012, 304 с.
  • 2017 — Георги Марков. Снимки с познати. София: Издателство "Хеликон", 2017, 336 с. [1]

Георги Марков - Снимки с познати[редактиране | редактиране на кода]

Учебници и учебни помагала

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Господинов, Четем с професора, рец. в „Литературен вестник“, бр. 30, 1 юли 1994, с. 2.
  2. Елка Трайкова. Изненадващ поглед към българската литература, рец. в „Век 21“, бр. 17, 4 май 1994, с. 10.
  3. Владимир Мирчев. Писане на четенето, рец. в „Литературен вестник“, бр. 24, 20 юни 1994, с. 6.
  4. Barbara Beyer. Рец. в „Zeitschrift fur Slavische Philologie“, 57/1/1998, s. 241-250.
  5. Бойко Пенчев, Рецензия, писана на два пъти, рец. в Тъгите на краевековието. С., 1998, с.181-182.
  6. Милена Кирова, Възраждане и другост, рец. в „Култура“, бр. 12 (2021), год. XLII, 27 март 1998, с. 3.
  7. Бойко Пенчев, Политика на речниковостта, рец. в „Литературен вестник“, бр. 22, 10 юни 1998, с. 5.
  8. Румен Спасов, Българистиката като приятел, рец. в „Литературен вестник“, бр. 13, 5 април 2000, с. 5.
  9. Бойко Пенчев, Срещу историята, рец. в „Литературен вестник“, бр. 15, 19 април 2000, с. 4.
  10. Бойко Пенчев, Срещу историята, рец. в „Литературен вестник“, бр. 15, 19 април 2000, с. 4.
  11. Бойко Пенчев, Разширяване на паметта, рец. в „Литературен вестник“, бр. 28, 11 септември 2002.
  12. Милена Кирова, Интелектуалното удоволствие – един модерен проект, рец. в „Култура“, бр. 36, 11 октомври 2002.
  13. Митко Новков, Три орисници, рец. в „Култура“, бр. 11, 14 март 2003.
  14. Катя Станева, Поклон пред Радичков или „Истинските хора умеят талантиво да се смеят и плачат“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 35, 27 октомври 2004, с. 6.
  15. Юлия Йорданова, Дума, разказ и тъга по Радичков, рец. в „Култура“, бр. 42 (2344), год. ХLVІІІ, 5 ноември 2004.
  16. Димитър Камбуров, След прочита, рец. в „Култура“, бр. 8, 4 март 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]