Инна Пелева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инна Пелева
български литературен историк
Родена
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Софийски университет
Работила в Пловдивски университет

Проф. дфн Инна Пелева e литературен историк. Автор е на монографични изследвания върху Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов и Йордан Радичков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Инна Иванова Пелева е родена на 26 декември 1964 г. в гр. Асеновград, Пловдивска област. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Българска филология“ (1987). Специализира Култура и литература на Българското възраждане в СУ „Св. Климент Охридски“ (1988).

Кандидат на филологическите науки (доктор по литературознание) с дисертация на тема „Преобразуване на възрожденски идейно-поетически стереотипи в лириката на Христо Ботев“ (1999) и доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Текстът Алеко Константинов в българската култура“ (2003).

Асистент (1989), доцент (2000) и професор (2005) в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Лектор по Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война, Етнология на литературата, История и етнология на новата българска литература, Етнокултура и медии.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги (монографии и сборници)

  • 1994 — Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1994, 182 с.[1], [2], [3], [4]
  • 1994 — Идеологът на нацията. Думи за Вазов. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1994, 216 с.[5]
  • 1998 — Ботев. Тялото на национализма. София: Издателство „Кралица Маб“, 1998, 326 с.[6], [7]; 2 изд. София: Кралица Маб, 2015, 390 с. ISBN 978-954-533-145-9
  • 1999 — Възраждания. Българистични студии. София: Издателство „Литературен вестник“, поредица „Тълкувания“, 1999, 176 с.[8], [9]
  • 2000 — Места от конспекта. София: Издателство „Литературен вестник“, поредица „Тълкувания“, 2000, 184 с.[10]
  • 2002 — Алеко Константинов. Биография на четенето. София: Издателство „Просвета“, 2002, 429 с.[11], [12], [13]
  • 2004 — Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга. София: Издателство „Просвета“, 2004, 389 с. [14], [15], [16]

Учебници и учебни помагала

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Господинов, Четем с професора, рец. в „Литературен вестник“, бр. 30, 1 юли 1994, с. 2.
  2. Елка Трайкова. Изненадващ поглед към българската литература, рец. в „Век 21“, бр. 17, 4 май 1994, с. 10.
  3. Владимир Мирчев. Писане на четенето, рец. в „Литературен вестник“, бр. 24, 20 юни 1994, с. 6.
  4. Barbara Beyer. Рец. в „Zeitschrift fur Slavische Philologie“, 57/1/1998, s. 241-250.
  5. Бойко Пенчев, Рецензия, писана на два пъти, рец. в Тъгите на краевековието. С., 1998, с.181-182.
  6. Милена Кирова, Възраждане и другост, рец. в „Култура“, бр. 12 (2021), год. XLII, 27 март 1998, с. 3.
  7. Бойко Пенчев, Политика на речниковостта, рец. в „Литературен вестник“, бр. 22, 10 юни 1998, с. 5.
  8. Румен Спасов, Българистиката като приятел, рец. в „Литературен вестник“, бр. 13, 5 април 2000, с. 5.
  9. Бойко Пенчев, Срещу историята, рец. в „Литературен вестник“, бр. 15, 19 април 2000, с. 4.
  10. Бойко Пенчев, Срещу историята, рец. в „Литературен вестник“, бр. 15, 19 април 2000, с. 4.
  11. Бойко Пенчев, Разширяване на паметта, рец. в „Литературен вестник“, бр. 28, 11 септември 2002.
  12. Милена Кирова, Интелектуалното удоволствие – един модерен проект, рец. в „Култура“, бр. 36, 11 октомври 2002.
  13. Митко Новков, Три орисници, рец. в „Култура“, бр. 11, 14 март 2003.
  14. Катя Станева, Поклон пред Радичков или „Истинските хора умеят талантиво да се смеят и плачат“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 35, 27 октомври 2004, с. 6.
  15. Юлия Йорданова, Дума, разказ и тъга по Радичков, рец. в „Култура“, бр. 42 (2344), год. ХLVІІІ, 5 ноември 2004.
  16. Димитър Камбуров, След прочита, рец. в „Култура“, бр. 8, 4 март 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]