Ивайло Петров
- Тази статия е за писателя. За футболиста вижте Ивайло Петров (футболист).
Продан Кючуков | |
Псевдоним | Ивайло Петров |
---|---|
Роден | 19 януари 1923 г. с. Гюкчедьолюк (днес с. Бдинци), Царство България |
Починал | 16 април 2005 г. София, България |
Професия | белетрист |
Националност | България |
Активен период | 1945 – 2005 |
Жанр | разказ, повест, роман |
Награди | „Йордан Йовков“ (1990) „Христо Г. Данов“ (2002) Голямата награда за литература на Софийския университет (2002) |
Съпруга | Офелия Петрова |
Деца | София Петрова |
Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значимите български писатели.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ивайло Петров е роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, област Добрич. Завършва гимназия в Добрич през 1942 г. След това е изпратен да служи в териториите под българска окупация в Сърбия в Нишка Баня. Там на 28 август 1944 г. цялото свързочно поделение, в което той служи, е арестувано от дотогавашните ни германски съюзници. Това става след промяната на ориентацията на България във войната, като няколко дни по-късно всички са освободени. На 9 септември се прибира в Шумен, но след няколко месеца е мобилизиран от новите ОФ власти и е изпратен на фронта срещу германците в Унгария, където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Както споделя писателят, може би под влияние от тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“, което после излиза от печат под друго име: „Преди да се родя и след смъртта ми“. През 1947 – 1949 г. е учил няколко семестъра право в Софийския университет. Учил е и графика в Художествената академия при Александър Бешков. Работил е в списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.
Умира на 16 април 2005 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Първият му сборник е „Кръщение“ (1953 г.), а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 г. е редактор в Радио София. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.
Автор е на повече от 20 книги, повечето от които преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след смъртта ми“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на Съюза на българските писатели за 1986 година.
Творбите му са преведени на беларуски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на наградата „Йордан Йовков“ за 1990 г., на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2002) и много други.
На Ивайло Петров е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта). На столичната улица „Солунска“ №35 върху фасадата на дома, в който писателят Ивайло Петров е живял от 1978 г. до 2005 г. е поставена негова паметна плоча барелеф. Инициативата е във връзка с 85-ата годишнина от рождението му.
През 1994 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на град Добрич.[2]
През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[3]
Удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Балчик на 24 май 2011 г.[4]
Посмъртно признание
[редактиране | редактиране на кода]През 2006 г. Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Добрич, която е завършил Ивайло Петров, учредява награда на неговото име. Всяка година носител на наградата е възпитаник на гимназията, постигнал най-високите резултати в областта на науката. Връчването ѝ е на 11 май – патронен празник на учебното заведение.
През 2008 г. издателство „Литературен форум“, съвместно с фондация „Бъдеще за България“ учредява Национална литературна награда „Ивайло Петров“. Неин пръв носител става писателят Георги Мишев за романа „Патриархат“. В наградата, освен парична сума, влиза и издаването на романа. По повод 85-годишнината от рождението на Ивайло Петров издателството му посвещава специален брой на вестник „Литературен форум“, организира изложба в СГХГ галерия от картини на писателя и издава том с негови автобиографични текстове и спомени за него, онасловен „Преди и след“. Изложбата, заедно с премиерата на „Преди и след“ и наградения роман, същата година гостува в Добрич и Балчик.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1956 – „Нонкината любов“, повест;
- 1961 – „Мъртво вълнение“, роман;
- 1968 – „Преди да се родя и след това“, повест (дописана: „Преди да се родя и след смъртта ми“;
- 1971 – „Объркани записки“, новели; Български писател
- 1973 – „Лъжливи хора“, повести; изд-во на Отечествения фронт
- 1978 – „Есенни разкази“. Български писател
- 1981 – „Три срещи“, разкази. Профиздат
- 1982 – „Хайка за вълци“, роман – първа част. Български писател
- 1987 – „Хайка за вълци“, роман. Профиздат (пълен вариант)
- 1983 – „Избрани произведения“ в 2 тома; Български писател
- 1989 – „Цветът на мечтите“, разкази; Факел
- 1989 – „Объркани записки. Втора книга“, Български писател
- 1991 – „Присъда смърт“, роман;
- 1997 – „Баронови“, роман. Крида Арт.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Хайка за вълци“ в българската литература и култура. Съст. Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-140-4.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
- ↑ Община Добрич: Почетни граждани на Добрич.
- ↑ Указ № 4 от 7 януари 2000 г.
- ↑ Почетни граждани на Балчик на сайта на Община Балчик.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Ивайло Петров в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Писмо до Петър Алипиев, Електронно списание LiterNet, 13.08.2005, № 8 (69)
- Ивайло Петров, Откъс от романа „Преди да се родя и след смъртта ми“, в. „Литературен форум“, бр. 5 (428), 26.09.2000 г.
- Произведения на Ивайло Петров в Моята библиотека
- Ивайло Петров в Литературен свят
- Найден Вълчев, „Последните дни на Ивайло Петров“ Архив на оригинала от 2018-07-03 в Wayback Machine., сп. „Простори“, април 2006
|