Иван Радоев

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Радоев.

---

Иван Радоев
български поет и драматург
Роден	30 март 1927 г. Пордим, Царство България
Починал	10 юли 1994 г.
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Литература
Период	1939 – 1994
Известни творби	„Човекоядката“
Семейство
Съпруга	Весела Радоева
Деца	Иван Радоев
Уебсайт	Страница в IMDb

Иван Дашев Радоев е български драматург, поет и журналист. Носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж.

Биография

Иван Радоев е роден на 30 март 1927 година в Пордим, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен. През 1945 година е приет за член на Работническия младежки съюз. Участва в строежа на Хаинбоаз по време на бригадирското движение. Следва право (1947 – 1949) и българска филология (1949 – 1951) в Софийския държавен университет. Редактор във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“. Драматург в Народната опера в София (1963 – 1968), главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях“ (1970 – 1972) и „София“ (1972 – 1986), на театъра в Перник (1986 – 1990).

Творчество

От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след септември 1944 година, станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липсата на „идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т. нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 година за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.

Литературна анкета с Иван Радоев публикува Мария Гарева през 1987 година.

Памет

На негово име са наречени Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен и улица „Иван Радоев“ в квартал „Овча купел" в София, недалеч от Нов български университет (Карта).

Министерство на културата, община Плевен и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ организират Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“.

Библиография

Поезия

• „Шумят знамената“ (1951)
• „Пролетно разсъмване. Стихотворения“ (1953)
• „Стихотворения“ (1958)
• „Баладична поема“ (1960)
• „Един бял лист“ (1975)
• „Стихотворения и поеми“ (1978)
• „Грешни сънища. Стихотворения и поеми“ (1987)
• „Песъчинки – животинки“ (1990)
• „Бяло потъване. Децими. Феникс“ (1992)
• „Да бъде любов“ (1993)
• „Ракия за Бога“ (1994)

Посмъртни издания

• „Автентичният абсурд“ (2001, интервюта)
• „Свързване“ (2007, избрани стихове)
• „Чудо“ (2007, избрани пиеси)

За него

• Мария Гарева. Иван Радоев. Литературни анкети. София, 1987.
• Росица Димчева. Скокове през времето: Иван Радоев – духовен опит и творчество. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993, 133 с.

Пиеси

• „Светът е малък“,
• „Юстинианова монета“,
• „Голямото завръщане“,
• „Червено и кафяво“,
• „Пожарът“,
• „Садал и Орфей“,
• „Човекоядката“,
• „Биволът“,
• „Чудо“,
• „Кълбовидна мълния“,
• „Сън“,
• „Вангела“,
• „Упи или Театърът в края на века“ и др.

Външни препратки

• От и за Иван Радоев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Иван Радоев в Литернет
• Текстове на Иван Радоев в Литературен клуб
• Поезия и преводи на Иван Радоев в Литературен свят
• Произведения на Иван Радоев в Моята библиотека

За него

• Найден Вълчев, „Дашката. Спомени за Иван Радоев“, в-к „Литературен форум“, бр. 7 (491), 19 февруари 2002
• Богдана Паскалева, „Чудо“-то на Иван Радоев – геополитика и мистика“, електронно списание LiterNet, 7 юли 2007, № 7 (92)
• Боян Папазов, „Иван Радоев за себе си: „Аз съм милионер по дух“ (Режисьорска експликация от Боян Папазов) Архив на оригинала от 2014-10-18 в Wayback Machine., public-republic.com, 28 октомври 2008
• Роберт Леви, „Иван Радоев – пророкът на „драматичната комедия“, в. „Политика“, 23 март 2007
• Младен Киселов, „Достойнството – темата на Иван Радоев“, в. „Дневник“, 31 март 2012
• „Вдовицата на Иван Радоев: Няма негова пиеса, която да не е излязла с адски мъки“, интервю на Жени Веселинова, в. „Новинар“, 3 октомври 2014