Бригадирско движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бригадирско движение в България
Бригадирски мемориал Сваленик.jpg
Паметник на Бригадирското движение в Сваленик
Бригадирско движение в България в Общомедия

Бригадирското движение в България е организирано изпращане на отряди от младежи (ученици, студенти, войници) или работници и служители по време на плановата икономика за извършване на определена работа на обекти от селското стопанство или промишлеността, обикновено за недълъг период от време.

През първия етап от бригадирското движение бригадири построяват град Димитровград, десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цяла България: пътя през прохода Хаинбоаз, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“ и др. През втория етап бригадите се изпращат в помощ преди всичко на селското стопанство, както и в промишлени предприятия и строителството при нужда и се считат за важен момент в работата на ДКМС с учащата младеж.

Първи етап[редактиране | редактиране на кода]

Първите прояви на бригадирското движение датират от периода след 1944 г., когато отечественофронтовското правителство привлича на младите хора за доброволно участие в строителството на обекти с национално значение, без или с минимално заплащане. Преки организатори на бригадирското движение (под ръководната роля на БКП) са младежки организации: най-напред Комитетите на демократичната младеж, по-късно СНМ, а след смъртта на Георги Димитров – в Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ), и най-накрая ДКМС.

Мотото на бригадирското движение е „Строим за Родината“, а символът – червен факел.

БКП организира българската интелигенция да създаде много патриотични песни, вдъхновяващи ентусиазма на младите, между които „Елате, хиляди младежи“, „Свири, хармонико, свири“, „Пред нас са блеснали житата“ и други.

Бригадирска книжка от 1982 г.

Най-популярният поет на бригадирското движение е „Поетът с ватенката“ – Пеньо Пенев.

Формално бригадите са доброволни и наистина има много включили се с желание и самоотверженост, но се използват и всякакви пропагандни трикове и натиск – от обещания до заплахи, въвеждане на „разрешителен режим“ за кандидатстване във ВУЗ, за работа в промишлени предприятия и др., за да бъдат привлечени младите хора да се запишат в строителството на нова България.[1] В края на 40-те години в бригадирското движение участват и около 1000 православни свещеници, почти половината от членовете на казионния Свещенически съюз.[2]

На повечето бригади условията за живот са примитивни, храната – оскъдна и с лошо качество, а работата – тежка и извършвана на ръка – със сърп, лопата или кирка.[3]

Хаинбоаз[редактиране | редактиране на кода]

За начало на организираното бригадирско движение се приема строителството на прохода Хаинбоаз (наречен Проходът на републиката).[4]

Откриването на националната бригада става на 5 август 1946 г. За настаняване на бригадирите е изграден лагер за 2 000 души. Оказва се, че желаещите са повече и се налага връщането на малолетните. В крайна сметка участие в бригадата вземат 2 085 души.[5] За командир е назначен Пенчо Кубадински – по-късно виден комунистически лидер. Освен младежи, в бригадата участват и 140 партизани, 48 фронтоваци и 22 политически затворници.

Първият етап е до края на 1946 г. През 1947 г. започва втори, 6-месечен етап, в който се работи на 2 смени. Участват над 18 000 души, разпределени в 18 лагера.

Ж.п. линии[редактиране | редактиране на кода]

Някои от тези строежи се вписват в живота на поколението като героично начало на цяла строителна епоха – жп линията Перник-Волуяк за извозване на каменните въглища от мина „Перник“, жп линията Ловеч-Троян – на горската, селскостопанската и промишлената продукция от този район, жп линията Самуил-Силистра – на „хляба на народа“ от Добруджа[6].

Самуил-Силистра

На 11 август 1946 г. се набират бригадири, които заминават със специални влакове на строежа на първата републиканска ж.п. линия Самуил–javascript:mw.libs.EditToolbar.toggleChars()Силистра.

Перник-Волуяк
Ловеч-Троян

Димитровград[редактиране | редактиране на кода]

На 2 септември 1947 г. започва изграждането на Димитровград, понякога наричан „младият град на социализма“. Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“.

Втори етап[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 г. излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП за организиране на ново младежко бригадирско движение.

То се изразява в летни и есенни ученически и студентски бригади за помощ предимно в строителството и селското стопанство. За разлика от първия етап, новото бригадирско движение е само формално на доброволни начала, а на практика е задължително, като освобождаването от участие става само по уважителни причини. Бригадирският труд този път се заплаща напълно, но на практика в много случаи това е формално и бригадирите не получават нищо – парите се присвояват от комсомолското ръководство.

Отказът от участие в бригадите – независимо от официалното название „доброволни младежки бригади“ – води не само до комсомолски, но и до административни наказания, в това число изключване от учебно заведение. Неприятности заплашват и онези, които открито изказват съмнения в реалната доброволност на бригадите, обикновено такива личности са обявявани за „неблагонадеждни“ и по-нататъшното им развитие – образование или работа, се възпрепятства.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ние пишехме историята
  2. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 269.
  3. Спомени за комунизъм Лазарин Лазаров
  4. Стоянов се качва на Бузлуджа, Първанов – на Хаинбоаз 60 години организирано бригадирско движение
  5. Споменът Хаинбоаз
  6. Белоев, Марин. ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ. ІV.ИНДУСТРИЯТА 1.Камъкът. // 2004. Посетен на 16 април 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]