Локомотивите серия 17.00 представляват по-нататъшно развитие на серията 27.00. Доставени са на четири пъти от „Henschel & Sohn“ - Kassel (1912, 1916, 1917 и 1922) и за последен път от Skoda - Plsen през 1925 г.
Предназначението им е било да возят бързи и пътнически влакове по главните жп линии. В продължение на над 20 години (до доставянето на новите серии 01.00, 02.00, 03.00 и 05.00). Това е основният тип пътнически локомотиви по нашите железници. Според старото означение локомотивите серия 17.00 са носили номера 801 - 874 - първоначално доставени 74 броя. От тях два (806 и 811) са загубени по време на Първата световна война в Гърция. Локомотив 801 претърпява тежка катастрофа през 1928 г. и в след това е преустроен в локомотив 18.01, който е друг тип. Така през 1936 г. при въвеждане на новото серийно означение всички останали машини получават номера 17.01 - 17.71. По време на Втората световна война са открити изгубените по-рано локомотиви и те заемат последните номера 17.72 и 17.73.
Локомотивите са оборудвани с автоматична и директна въздушна спирачка. Спирателни са всички сцепни и тендерни колооси. Ръчната спирачка действа само върху тендера. Той е триосен, с горно ресорно окачване.
След 1950 г. локомотивите обслужват основно пътнически и смесени влакове по второстепенни линии и леки крайградски влакове. Част от локомотивите са отделени за маневрена и развозна работа, за обслужване на работни влакове и отопляване на пътнически влакови композиции в началните гари. Първият локомотив в БДЖ, на който е монтирано електрическо осветление е 17.32. След 1966 г., повечето локомотиви вече се изваждат в резерв и след това се бракуват, а последните машини в експлоатация (17.44 и 17.57) са бракувани през 1975 г. За музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 17.01, който се намира в Железопътен музей – Русе.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 17.00[2]
.JPG)
