Локомотиви БДЖ серия 500.76

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Локомотиви 50076[1]
Парен локомотив 50276, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“
Влак с локомотив 50476 на гара Лъджене (дн. Велинград), 1932 г. Източник: ДА „Архиви“
ПроизводителCeskomoravska Kolben – Praha и Schwartzkopff – Berlin
Производство1927 (първа доставка) / 1931 (втора доставка)
Междурелсие760 mm
ПредназначениеТендерен
Колоосна формулаE h2t
Период на експлоатациядо 1967 г.
Запазени локомотиви50376, 50476 и 50676
Спецификации
Дължина9738 / 8800 mm
Височина3540 / 3050 mm
Макс. скорост30 km/h
Служебно тегло50 000 / 41 500 kg
Сцепно тегло50 000 / 41 500 kg
Мин. диаметър в крива50 m
Натоварване на ос10 / 8,3 t
Диаметър на задвижващите колооси850 / 800 mm
Налягане на парата в котела13 kg.f/m2
Нагревна повърхност114,85 / 77,20 m2
Скарна повърхност1,83 / 1,60 m2
Повърхност на димогарните тръби6,57 / 25,78 m2
Повърхност на огневите тръби61,57 / 23,92 m2
Обща изпарителна повърхност75,68 / 55,70 m2
Брой на димогарните тръби13 / 65
Брой на огневите тръби80 / 24
Паропрегревателда
Парна машинаЦвилинг
Брой цилиндри2
Диаметър на цилиндрите460 / 450 m
Ход на буталото400 m
Тип рамалистова / гредова
Тендер
Тип тендерняма тендер
Воден запас6,1 / 4,2 (на локомотива) m3
Запас гориво2000 / 1650 (на локомотива) kg
Локомотиви БДЖ серия 500.76 в Общомедия

Локомотивите 50176 – 50476 са първите за междурелсие 760 mm с паропрегревател и 5 свързани колооси в БДЖ. Те са предназначени специално за линията Септември – Велинград машина система „Компаунд“. Произведени са в локомотивната фабрика „Ceskomoravska kolben“ – Praha през 1927 г. Поради увеличаващата се работа по линията са доставени още два локомотива (50576 и 50176) през 1931 г. Те са първите теснолинейни локомотиви в България с гредова рама и с безребордна водеща колоос. Между двете доставки има големи различия, приличат си основно по колоосната формула.

Всички локомотиви от серията работят до 1942 г. на линията Септември – Якоруда, когато са доставени серия 60076 и дизеловите мотриси 05.01 – 05.03. От тази година започва постепенното им прехвърляне на линията Червен бряг – Оряхово, където стават основна серия за товарни и смесени влакове за около 20 години.

При доставката си всички локомотиви са съоръжени с парна и ръчна спирачка. Машините от първата доставка са имали и вакуумна спирачка. При тях спирателни едностранно са 1-ва, 2-ра и 3-та сцепна колоос. При втората доставка спирателни едностранно са 1-ва и 5 и двустранно 3-та колоос. Парната и ръчната спирачка действат на една и съща лостова система. След 1960 г. на всички локомотиви се монтират двустъпални въздушни помпи за командване на автоматичните спирачки. Локомотивите имат възможност за движение в двете посоки с конструктивната си скорост.

След 1966 г. и доставката на дизеловите локомотиви серия 75.000 всички машини от серия 60076 са прехвърлени на участъка Червен бряг – Оряхово. Те заместват серия 50076 във влаковата работа и започва постепенното им изваждане от експлоатация на последните. 50176 – 50476 поемат маневрената работа, 50576 остава в резерв, а 50676 е предаден на Железопътния музей в Русе. Последните два локомотива се оказват несполучливи в сравнение с първата доставка – по-малки теглителни възможност, тежки ремонти, недобре укрепени водни резервоари и локомотивни будки. За музейната колекция са запазени и локомотиви 50376 и 50476.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите 50076[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер Фабрика фабр. №/
година
Бележки
50176 Ceskomoravska
Kolben – Praha
1082/1927 Бракуван 1971 г.
50276 1083/1927 Бракуван 1971 г.
50376 1084/1927 Бракуван 1971 г.
Музеен 1979 г.
На постамент 1988 г.
50476 1085/1927 Музеен 1979 г.
50576 Schwartzkopff -
Berlin
8451/1931 ПЖИ-София 1969 г.
Бракуван 1971 г.
50676 8452/1931 Музеен 1966 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]