Локомотиви БДЖ 1918 и 1 TL

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
1918 и 1919
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg Hanomag - Hannover
Производство 1887 и 1889
Междурелсие 1435 mm
Предназначение тендерен локомотив
Колоосна формула B n2t
Период на експлоатация 1975 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 7753 mm
Височина 3600 mm
Маса 20500 kg
Максимална скорост 30 km/h
Служебно тегло 27000 kg
Сцепно тегло 27000 kg
Натоварване на ос 13,5 t
Диаметър на задвижващите колооси 1000 mm
Налягане на парата в котела 12 kg.f/m2
Обща нагревна повърхност 65,9 m2
Брой на димогарните тръби 143
Парна машина цвилинг
Брой цилиндри 2
Диаметър на цилиндрите 320 m
Ход на буталото 540 m
Тип рама листова
Тендер
Тип тендер няма
Воден запас 3,25 m3
Вид гориво въглища
Запас гориво 1000 kg

Локомотивите 1918 и 1919са единствените двуосни нормалнорелсови с парна тяга, притежавани от БДЖ. Строени са от германската локомотивна фабрика Ханомаг - Хановер. Първият локомотив (№ 1918) е доставен през 1887 г. за нуждите на строежа на линията Цариброд-София-Вакарел. След завършване на строителството локомотивът е продаден на железниците и зачислен с № 1918 (фабричен номер, приет за експлоатационен). Вторият локомотив е закупен от БДЖ през 1889 и му е даден експлоатационен № 1ТL. Повече от 20 години по-късно получава № 1919.

Това са първите тендерни локомотиви в БДЖ и единствени до 1897 г., когато започва доставката на локомотивите серия 47.00. Те са и първите локомотиви с работно налягане на котела 12 kg/sm2. Водеща е втората колоос. Локомотивът е с ръчна спирачка, действаща на първата ос. Впоследствие е снабден и с парна спирачка, действаща на същата колоос. Тъй като локомотивът няма тендер водните резервоари са разположени от двете страни на котела. Въглищата се намират в специален бункер от ляво на локомотива в част от водния резервоар.

Двата локомотива работят непрекъснато при строителство на нови жп линии и удвояване на съществуващите. Бракувани са през 1921 г. Тяхното просто устройство, голяма маневреност, съчетана с леко обслужване доказват сполучливостта им за подвоз на материали, возене на работни влакове с 3 – 4 вагона по новоположен и неукрепен железен път. Така те оцеляват до 70-те години, работейки до последно.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).