Ханомаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Hanomag (на немски език съкратено от Hannoversche Maschinenbau AG) е германски производител на парни локомотиви, трактори, камиони и военни превозни средства.

Понастоящем е част от японската компания „Комацу“. Постига международна известност, като предоставя голям брой парни локомотиви на Румъния и България преди Първата световна война.

Hanomag 2/10PS "Армейският хляб"
Hanomag 1.500 „Рекорд“
Hanomag-Henschel F 65
Hanomag товарач.
Трактор Hanomag Perfekt 400e

История[редактиране | редактиране на кода]

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Фирмата датира от 1835 г., когато Георг Егесдорф основава компания, наречена „Eisen-Giesserei UND Maschinenfabrik Hannover“, за проектиране и производство на малки парни двигатели. Скоро след основаването на компанията, започват да произвеждат селскостопански машини, и през 1846 г. построяват първия си локомотив, който е построен за обслужване на железопътната мрежа на град Хановер, Германия, част от Германските държавни железници.

До 1870 година са направени 500 локомотива и през 1871 г. фирмата сменя името си на „Maschinenbau AG Hannoversche“. Hanomag продължава успешно да произвежда парни превозни средства, когато през 1905 г. получават договор за доставка на парни локомотиви за немската армия.

За първи път Hanomag произвеждат превозни средства, задвижвани с двигатели с вътрешно горене, захранвани с петрол, през 1912 г. Машини с такива двигатели се произвеждат масово за селскостопански трактори.

Автомобили[редактиране | редактиране на кода]

До 1920 г. пазарът на превозни средства, задвижвани с двигатели с пара е в упадък, и компанията Hanomag поглежда към набиращите популярност леки автомобили.

През 1925 г. те стартират проект за автомобил Hanomag 2/10, който представлява 370 кг. превозно средство, с две задвижващи колела, задно монтиран едноцилиндров двигател, с обем 500 см³[1] и водно охлаждане. Носещи претенциозното име „Zweisitzer limousine“ (Двуместна лимузина), от компанията изработват автомобил, заоблен отпред и отзад, който почти веднага получава прякора „Kommissbrot“, поради приликата си с популярния по това време армейски хляб. Въпреки, произведените големи количества (общо 15,775 броя), този модел не донася много пари на компанията, и в края на 20-те години департамента за железопътни локомотиви е продаден на „Henschel & Son of Kassel“.

Значително по-конвенционален автомобил е моделът 3/16PS, който е захранван и с първият дизелов двигател, създаден през 1928 г., като дружеството отново става печелившо. Hanomag са силно ударени от кризата, породена от спада в търговията през 1929 г., като следствие на кризата, на склад им остават големи запаси от непродадени превозни средства. Нещата в бизнеса се подобряват през 1930 г. и компанията има 14\100 от вътрешния пазар на леки автомобили, което е второ място след лидерите от Опел, но през 1931 г. настъпва нова криза, породена от искането на банки кредитори за възстановяването на банкови заеми. Заводът е ипотекиран във „Vereinigte Stahlwerke“, и компанията подновява работа като „Hanomag UND Schlepperbau Automobil GmbH“.

В началото на 1932 година, фирмата пуска на пазара нов малък автомобил, притежаващ 1,1 литров двигател, преименуван на „Гарант“ през 1934 г., който се продава добре, което позволява да се премине към монтирането на по-големия 1,5 литров „Рекорд“ (име, използвано по-късно от Опел, за техните популярни автомобили с тази марка) през 1933 г., който притежава независимо окачване отпред. Дизеловият „Рекорд“ е показан на автомобилното изложение в Берлин, през 1936 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Georgano, G. N. Cars: Early and Vintage, 1886 – 1930. (London: Grange-Universal, 1985)