Локомотиви БДЖ серия 49.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Локомотив 49.00 [1]
ПроизводителHanomag - Hannover и Schwarzkopff – Berlin
Производство1916 – 1917
Междурелсие1435 mm
ПредназначениеТендерен
Колоосна формулаE n2vt
Период на експлоатациядо 1976 г.
Запазени локомотиви49.02 и 49.19
Спецификации
Дължина12 263 mm
Височина4520 mm
Макс. скорост50 km/h
Служебно тегло73 000 / 76 250 kg
Мин. диаметър в крива150 m
Натоварване на ос14,6 / 15,25 t
Диаметър на задвижващите колооси1250 mm
Налягане на парата в котела15 kg.f/m2
Нагревна повърхност151,0 m2
Скарна повърхност3,18 m2
Повърхност на димогарните тръби140,82 m2
Брой на димогарните тръби234
Парна машинаКомпаунд
Брой цилиндри2
Диаметър на цилиндрите580(ВН) и 850 (НН) m
Ход на буталото650 m
Тип рамалистова
Тендер
Тип тендерняма тендер
Воден запас7 / 9 (на локомотива) m3
Запас гориво4000 (на локомотива) kg

Това е първата серия локомотиви, предназначени специално за помощна служба на товарните влакове. Доставени са на два пъти от две фабрики с минимални конструктивни различия помежду си. Получават експлоатационни номера 3001 – 3025, а след 1936 г. - серия 49.00. През 1924 г. локомотив 3012 участва в тежка катастрофа и след няколкогодишно бездействие е бракуван.

В процеса на експлоатация се установи, че за първоначалното си предназначение водният и горивният им запас не е достатъчен, имат и ниска конструктивна скорост. Така през 1938 г. в Главна жп работилница - София е изпратен локомотив 49.21 за основно преустройство. То е целяло локомотивите да се върнат в пълноценна експлоатация и да се използват за возене на товарни влакове по второстепенните линии. Локомотивът е реконструиран основно и излиза с нов номер - 23.01. В общи линии това преустройство е неуспешно и серия 49.00 остава с първоначалното си конструктивно изпълнение. Локомотивите са в състояние да се движат и на преден и заден ход конструктивната си скорост. Съоръжени са с парна и ръчна спирачка, спирателни са сцепните колооси без първата.

Локомотивната серия 49.00 се характеризира с голяма продължителност на експлоатацията. Те са последната действаща серия с парна машина „Компаунд“. До бракуването си (основно през 1975 - 1976 г.) извършват маневрената дейност на много гари из страната. За музейната колекция на БДЖ са запазени 49.02 от първата доставка и 49.19 – от втората.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 47.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер Фабрика фабр. №/
година
Бележки
доставен от 1936 г.
3001 49.01 Hanomag -
Hannover
7903/1917 Бракуван 1975 г.
3002 49.02 7904/1917 Бракуван 1976 г.
Музеен 1979 г.
3003 49.03 7905/1917 Бракуван 1973 г.
3004 49.04 7906/1917 Бракуван 1976 г.
3005 49.05 7907/1917 Бракуван 1972 г.
3006 49.06 7908/1917 Бракуван 1975 г.
3007 49.07 7909/1917 Бракуван 1973 г.
3008 49.08 7910/1917 Бракуван 1976 г.
3009 49.09 7911/1917 Бракуван 1967 г.
3010 49.10 7912/1917 Бракуван 1975 г.
3011 49.11 7913/1917 Бракуван 1975 г.
3012 - 7913/1917 Бракуван 1934 г.
3013 49.12 7915/1917 Бракуван 1972 г.
3014 49.13 7916/1917 Бракуван 1977 г.
3015 49.14 7917/1917 Бракуван 1975 г.
3016 49.15 Schwarzkopff –
Berlin
6270/1917 Бракуван 1975 г.
3017 49.16 6271/1917 Бракуван 1975 г.
3018 49.17 6272/1917 Бракуван 1975 г.
3019 49.18 6273/1917 Бракуван 1975 г.
3020 49.19 6274/1917 Бракуван 1976 г.
Музеен 1979 г.
3021 49.20 6275/1917 Бракуван 1974 г.
3022 49.21 6276/1917 Преустроен в локомотив
23.01 1941 г.
3023 49.22 6277/1917 Бракуван 1973 г.
3024 49.23 6278/1917 Бракуван 1975 г.
3025 49.24 6279/1917 Бракуван 1972 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]