Локомотиви БДЖ 151-157
151 – 155 и 156 – 157 | |
Производител | Staatseisenbahn-Gesellschaft – Wien |
---|---|
Производство | 1888 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | пътнически локомотив |
Колоосна формула | С n2 |
Период на експлоатация | до 1921 г. |
Спецификации | |
Дължина | 8714 и 8858 mm |
Височина | 4570 и 4347 mm |
Маса | 35200 kg |
Макс. скорост | 55 km/h |
Дължина с тендера | 15 057 и 15198 mm |
Служебно тегло | 65580 kg |
Сцепно тегло | 38880 kg |
Натоварване на ос | 12,96 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 1456 mm |
Налягане на парата в котела | 10 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 9,52 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 158,45 m2 |
Обща нагревна повърхност | 120,97 m2 |
Парна машина | цвилинг |
Брой цилиндри | 2 |
Диаметър на цилиндрите | 450 m |
Ход на буталото | 650 m |
Тип рама | листова |
Тендер | |
Служебно тегло | 26700 kg |
Тегло на празен тендер | 12200 kg |
Воден запас | 9,5 m3 |
Вид гориво | въглища |
Запас гориво | 5000 kg |
Задълженията по договора за построяването на линията Цариброд-София-Вакарел от предприемача Иван Грозев включвали и доставката на подвижен състав, който включвал и 7 пътнически и 7 товарни локомотива. Така през 1888 г. пристигат локомотивите 151-157. Това са първите локомотиви, поръчани от българското правителство чрез строителното предприятие. Строени са в „Staatseisenbahn-Gesellschaft - Wien“. Първоначално са номерирани от 1 до 7. След пристигането на първите два бързоходни локомотива през 1897 г. и даването на № 1 и 2 на тях, машините са преномерирани от 21 до 27, а от 1908 г. получават номерата 151 – 157.
Те са триосни, с водеща втора сцепна колоос. Локомотивът е без спирачка. Ръчна има само тендерът, действаща върху всички колооси. Самият той е триосен. Експлоатацията им преминава основно по линията Цариброд-София-Вакарел, където обслужват всички пътнически влакове. Впоследствие локомотиви 156 и 157 са прехвърлени на линията Ямбол-Бургас. Основната разлика между локомотиви 151 – 155 и 156 – 157 е, че последните имат върху котела си два парни дома, свързани чрез широка сухопарна тръба. Бракувани са през 1921 г. поради старост и недостатъчни теглителни способности. Някои от тях продължават да се използват за спомагателни дейности и унищожени към 1925 г.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите[1]
[редактиране | редактиране на кода]Експлоатационен номер | име на локомотива | фабр. №/ година |
Бележки | ||
---|---|---|---|---|---|
доставен | от 1897 г. | от 1908 г. | |||
1 | 21 | 151 | „Искър“ | 1970/1887 | Бракувани 1921 г. |
2 | 22 | 152 | „Струма“ | 1971/1887 | |
3 | 23 | 153 | „Марица“ | 1972/1887 | |
4 | 24 | 154 | „Янтра“ | 1973/1887 | |
5 | 24 | 155 | „Росица“ (по-късно – „Фердинанд“) |
1974/1887 | |
6 | 26 | 156 | „Цар“ | 2144/1890 | |
7 | 27 | 157 | „Кобург“ | 2145/1890 |
|
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Д. Деянов, Ст. Деянов 2008, с. 18.