Локомотиви БДЖ 151-157

от Уикипедия, свободната енциклопедия
151 – 155 и 156 – 157
Обща информация
ПроизводителStaatseisenbahn-Gesellschaft – Wien
Производство1888
Междурелсие1435 mm
Предназначениепътнически локомотив
Колоосна формулаС n2
Период на експлоатациядо 1921 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина8714 и 8858 mm
Височина4570 и 4347 mm
Маса35200 kg
Максимална скорост55 km/h
Дължина с тендера15 057 и 15198 mm
Служебно тегло65580 kg
Сцепно тегло38880 kg
Натоварване на ос12,96 t
Диаметър на задвижващите колооси1456 mm
Налягане на парата в котела10 kg.f/m2
Нагревна повърхност9,52 m2
Повърхност на димогарните тръби158,45 m2
Обща нагревна повърхност120,97 m2
Парна машинацвилинг
Брой цилиндри2
Диаметър на цилиндрите450 m
Ход на буталото650 m
Тип рамалистова
Тендер
Служебно тегло26700 kg
Тегло на празен тендер12200 kg
Воден запас9,5 m3
Вид горивовъглища
Запас гориво5000 kg

Задълженията по договора за построяването на линията Цариброд-София-Вакарел от предприемача Иван Грозев включвали и доставката на подвижен състав, който включвал и 7 пътнически и 7 товарни локомотива. Така през 1888 г. пристигат локомотивите 151-157. Това са първите локомотиви, поръчани от българското правителство чрез строителното предприятие. Строени са в „Staatseisenbahn-Gesellschaft - Wien“. Първоначално са номерирани от 1 до 7. След пристигането на първите два бързоходни локомотива през 1897 г. и даването на № 1 и 2 на тях, машините са преномерирани от 21 до 27, а от 1908 г. получават номерата 151 – 157.

Те са триосни, с водеща втора сцепна колоос. Локомотивът е без спирачка. Ръчна има само тендерът, действаща върху всички колооси. Самият той е триосен. Експлоатацията им преминава основно по линията Цариброд-София-Вакарел, където обслужват всички пътнически влакове. Впоследствие локомотиви 156 и 157 са прехвърлени на линията Ямбол-Бургас. Основната разлика между локомотиви 151 – 155 и 156 – 157 е, че последните имат върху котела си два парни дома, свързани чрез широка сухопарна тръба. Бракувани са през 1921 г. поради старост и недостатъчни теглителни способности. Някои от тях продължават да се използват за спомагателни дейности и унищожени към 1925 г.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите[1][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер име на локомотива фабр. №/
година
Бележки
доставен от 1897 г. от 1908 г.
1 21 151 „Искър“ 1970/1887 Бракувани 1921 г.
2 22 152 „Струма“ 1971/1887
3 23 153 „Марица“ 1972/1887
4 24 154 „Янтра“ 1973/1887
5 24 155 „Росица“
(по-късно – „Фердинанд“)
1974/1887
6 26 156 „Цар“ 2144/1890
7 27 157 „Кобург“ 2145/1890

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]