Локомотиви БДЖ 151-157

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
151 – 155 и 156 – 157
Обща информация
Производител Flag of Austria.svg Staatseisenbahn-Gesellschaft – Wien
Производство 1888
Междурелсие 1435 mm
Предназначение пътнически локомотив
Колоосна формула С n2
Период на експлоатация до 1921 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 8714 и 8858 mm
Височина 4570 и 4347 mm
Маса 35200 kg
Максимална скорост 55 km/h
Дължина с тендера 15 057 и 15198 mm
Служебно тегло 65580 kg
Сцепно тегло 38880 kg
Натоварване на ос 12,96 t
Диаметър на задвижващите колооси 1456 mm
Налягане на парата в котела 10 kg.f/m2
Нагревна повърхност 9,52 m2
Повърхност на димогарните тръби 158,45 m2
Обща нагревна повърхност 120,97 m2
Парна машина цвилинг
Брой цилиндри 2
Диаметър на цилиндрите 450 m
Ход на буталото 650 m
Тип рама листова
Тендер
Служебно тегло 26700 kg
Тегло на празен тендер 12200 kg
Воден запас 9,5 m3
Вид гориво въглища
Запас гориво 5000 kg

Задълженията по договора за построяването на линията Цариброд-София-Вакарел от предприемача Иван Грозев включвали и доставката на подвижен състав, който включвал и 7 пътнически и 7 товарни локомотива. Така през 1888 г. пристигат локомотивите 151-157. Това са първите локомотиви, поръчани от българското правителство чрез строителното предприятие. Строени са в „Staatseisenbahn-Gesellschaft - Wien“. Първоначално са номерирани от 1 до 7. След пристигането на първите два бързоходни локомотива през 1897 г. и даването на № 1 и 2 на тях, машините са преномерирани от 21 до 27, а от 1908 г. получават номерата 151 – 157.

Те са триосни, с водеща втора сцепна колоос. Локомотивът е без спирачка. Ръчна има само тендерът, действаща върху всички колооси. Самият той е триосен. Експлоатацията им преминава основно по линията Цариброд-София-Вакарел, където обслужват всички пътнически влакове. Впоследствие локомотиви 156 и 157 са прехвърлени на линията Ямбол-Бургас. Основната разлика между локомотиви 151 – 155 и 156 – 157 е, че последните имат върху котела си два парни дома, свързани чрез широка сухопарна тръба. Бракувани са през 1921 г. поради старост и недостатъчни теглителни способности. Някои от тях продължават да се използват за спомагателни дейности и унищожени към 1925 г.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите[1][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер име на локомотива фабр. №/
година
Бележки
доставен от 1897 г. от 1908 г.
1 21 151 „Искър“ 1970/1887 Бракувани 1921 г.
2 22 152 „Струма“ 1971/1887
3 23 153 „Марица“ 1972/1887
4 24 154 „Янтра“ 1973/1887
5 24 155 „Росица“
(по-късно – „Фердинанд“)
1974/1887
6 26 156 „Цар“ 2144/1890
7 27 157 „Кобург“ 2145/1890

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]