Локомотиви БДЖ серия 27.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 27.00 [1]
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg „Hanomag“ - Hanover
Производство 1910
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Товарен
Колоосна формула 1'D n4v
Период на експлоатация до 1967 г.
Запазени локомотиви 27.08
Друга информация
Спецификации
Дължина 10 903 mm
Височина 4650 mm
Максимална скорост 65 km/h
Дължина с тендера 17 368 mm
Общо тегло 107 700 kg
Служебно тегло 68 700 kg
Сцепно тегло 56 400 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 130 m
Натоварване на ос 14,1 t
Диаметър на водещата колоос 850 mm
Диаметър на задвижващите колооси 1250 mm
Налягане на парата в котела 15 kg.f/m2
Нагревна повърхност 252,44 m2
Скарна повърхност 3,96 m2
Повърхност на димогарните тръби 196,88 m2
Повърхност на огневите тръби 132,0 m2
Обща изпарителна повърхност 171,44 m2
Брой на димогарните тръби 310
Брой на огневите тръби 140
Паропрегревател да
Парна машина Вулф-Компаунд
Брой цилиндри 4
Диаметър на цилиндрите 375 (ВН) 600 (НН) m
Ход на буталото 650 m
Тип рама листова
Тендер
Служебно тегло 39 000 kg
Тегло на празен тендер 17 500 kg
Воден запас 7,0 m3
Вид гориво въглища
Запас гориво 7000 kg

Локомотивите серия 27.00 са доставени през 1910 г. и са предназначени за извозването на станалите вече по-тежки бързи и пътнически влакове по големите нагорнища с 25 км/ч и в равнище - до 65 км/ч. Строени са в германската фабрика „Hanomag“ - Hanover. Според старото означение са носили номера 701 - 718. През Балканската война един (№ 705) е загубен, а друг (№ 708) е бракуван през 1918 г. При въвеждането на новата номерация приемат серия 27.00. По време на Втората световна война изгубеният локомотив е открит и заема последния номер в серията - 27.17. През 1933 г. на част от машините е монтиран прегревател на парата. За по-голямо удобство при експлоатацията, локомотивите са преномерирани още веднъж през 1938 г., като тези с прегревател заемат първите номера в серията – 27.01 – 27.10.

Локомотивите са имали хардиева (вакуумна) спирачка с просто и автоматично действие. След демонтажа на вакуумната спирачка е монтирана двустъпална въздушна помпа и спирачка със сгъстен въздух. Тендерите са триосни с цяла листова рама.

След 1957 г. започва изваждането от редовна работа на локомотивите чрез предаване на промишлени предприятия или бракуване. След началото на 60-те години повечето локомотиви в БДЖ бездействат, а за музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 27.08, който се намира в Музея на транспорта в Русе.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 27.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер Прегревател Фабр. №/
година
Бележки
при доставката от 1936 г. от 1938 г.
701 27.01 27.01 да 5894/1911 ДМП-Перник
702 27.02 27.16 не 5892/1911 Бракуван 1963 г.
703 27.03 27.03 да 5893/1911 Бракуван 1967 г.
704 27.04 27.04 да 5894/1911 Бракуван 1963 г.
705 - 27.17 не 5895/1911 Загубен 1915-18 г.
Върнат 1944 г.
ОНС-Враца 1959 г.
706 27.05 27.13 не 5896/1911 ЛВЗ-Русер 1958 г.
707 27.06 27.06 да 5897/1911 Бракуван 1967 г.
708 - - не 5898/1911 Бракуван след 1918 г.
709 27.07 27.07 да 5899/1911 Бракуван 1964 г.
710 27.08 27.08 да 5900/1911 Музеен 1966 г.
711 27.09 27.11 не 5901/1911 ЗАЧ-Шумен 1957 г.
712 27.10 27.14 не 5902/1911 Бракуван 1967 г.
713 27.11 27.09 да 5903/1911 ДМП-Перник 1957 г.
714 27.12 27.12 не 5904/1911 Бракуван 1963 г.
715 27.13 27.05 да 5905/1911 ЦОФ „Балканбас“ 1963 г.
716 27.14 27.10 да 5906/1911 МДК-Пирдоп 1957 г.
717 27.15 27.15 не 5924/1911 Бракуван 1963 г.
718 27.16 27.02 да 5925/1911 Бракуван 1963 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]