Локомотиви БДЖ серия 27.00
Локомотив 27.00 [1] | |
---|---|
Обща информация | |
Производител | „Hanomag“ - Hanover |
Производство | 1910 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | Товарен |
Колоосна формула | 1'D n4v |
Период на експлоатация | до 1967 г. |
Запазени локомотиви | 27.08 |
Друга информация | |
Спецификации | |
Дължина | 10 903 mm |
Височина | 4650 mm |
Максимална скорост | 65 km/h |
Дължина с тендера | 17 368 mm |
Общо тегло | 107 700 kg |
Служебно тегло | 68 700 kg |
Сцепно тегло | 56 400 kg |
Минимален диаметър на вписване в крива | 130 m |
Натоварване на ос | 14,1 t |
Диаметър на водещата колоос | 850 mm |
Диаметър на задвижващите колооси | 1250 mm |
Налягане на парата в котела | 15 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 252,44 m2 |
Скарна повърхност | 3,96 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 196,88 m2 |
Повърхност на огневите тръби | 132,0 m2 |
Обща изпарителна повърхност | 171,44 m2 |
Брой на димогарните тръби | 310 |
Брой на огневите тръби | 140 |
Паропрегревател | да |
Парна машина | Вулф-Компаунд |
Брой цилиндри | 4 |
Диаметър на цилиндрите | 375 (ВН) 600 (НН) m |
Ход на буталото | 650 m |
Тип рама | листова |
Тендер | |
Служебно тегло | 39 000 kg |
Тегло на празен тендер | 17 500 kg |
Воден запас | 7,0 m3 |
Вид гориво | въглища |
Запас гориво | 7000 kg |
Локомотивите серия 27.00 са доставени през 1910 г. и са предназначени за извозването на станалите вече по-тежки бързи и пътнически влакове по големите нагорнища с 25 км/ч и в равнище - до 65 км/ч. Строени са в германската фабрика „Hanomag“ - Hanover. Според старото означение са носили номера 701 - 718. През Балканската война един (№ 705) е загубен, а друг (№ 708) е бракуван през 1918 г. При въвеждането на новата номерация приемат серия 27.00. По време на Втората световна война изгубеният локомотив е открит и заема последния номер в серията - 27.17. През 1933 г. на част от машините е монтиран прегревател на парата. За по-голямо удобство при експлоатацията, локомотивите са преномерирани още веднъж през 1938 г., като тези с прегревател заемат първите номера в серията – 27.01 – 27.10.
Локомотивите са имали хардиева (вакуумна) спирачка с просто и автоматично действие. След демонтажа на вакуумната спирачка е монтирана двустъпална въздушна помпа и спирачка със сгъстен въздух. Тендерите са триосни с цяла листова рама.
След 1957 г. започва изваждането от редовна работа на локомотивите чрез предаване на промишлени предприятия или бракуване. След началото на 60-те години повечето локомотиви в БДЖ бездействат, а за музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 27.08, който се намира в Музея на транспорта в Русе.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 27.00[2][редактиране | редактиране на кода]
Експлоатационен номер | Прегревател | Фабр. №/ година |
Бележки | ||
---|---|---|---|---|---|
при доставката | от 1936 г. | от 1938 г. | |||
701 | 27.01 | 27.01 | да | 5894/1911 | ДМП-Перник |
702 | 27.02 | 27.16 | не | 5892/1911 | Бракуван 1963 г. |
703 | 27.03 | 27.03 | да | 5893/1911 | Бракуван 1967 г. |
704 | 27.04 | 27.04 | да | 5894/1911 | Бракуван 1963 г. |
705 | - | 27.17 | не | 5895/1911 | Загубен 1915-18 г. Върнат 1944 г. ОНС-Враца 1959 г. |
706 | 27.05 | 27.13 | не | 5896/1911 | ЛВЗ-Русер 1958 г. |
707 | 27.06 | 27.06 | да | 5897/1911 | Бракуван 1967 г. |
708 | - | - | не | 5898/1911 | Бракуван след 1918 г. |
709 | 27.07 | 27.07 | да | 5899/1911 | Бракуван 1964 г. |
710 | 27.08 | 27.08 | да | 5900/1911 | Музеен 1966 г. |
711 | 27.09 | 27.11 | не | 5901/1911 | ЗАЧ-Шумен 1957 г. |
712 | 27.10 | 27.14 | не | 5902/1911 | Бракуван 1967 г. |
713 | 27.11 | 27.09 | да | 5903/1911 | ДМП-Перник 1957 г. |
714 | 27.12 | 27.12 | не | 5904/1911 | Бракуван 1963 г. |
715 | 27.13 | 27.05 | да | 5905/1911 | ЦОФ „Балканбас“ 1963 г. |
716 | 27.14 | 27.10 | да | 5906/1911 | МДК-Пирдоп 1957 г. |
717 | 27.15 | 27.15 | не | 5924/1911 | Бракуван 1963 г. |
718 | 27.16 | 27.02 | да | 5925/1911 | Бракуван 1963 г. |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 184 – 185.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 120.
|