Локомотиви БДЖ серия 16.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 16.00
Baureihe 42 im BEM Nördlingen.jpg
Локомотив DR 42.2768, еднакъв с БДЖ серия 16.00
Обща информация
ПроизводителWiener Lokomotivfabrik – Floridsdorf
Производство1947 – 1949
Предходен модел15.00
Междурелсие1435 mm
ПредназначениеПътнически
Колоосна формула1'E h2
Период на експлоатациядо 1979 г.
Запазени локомотиви16.01, 16.15, 16.16, 16.18, 16.19 и 16.27
Друга информация
Спецификации
Дължина13 615 mm
Височина4400 mm
Максимална скорост80 km/h
Дължина с тендера23 000 mm
Служебно тегло97 400 kg
Сцепно тегло86 000 kg
Минимален диаметър на вписване в крива140 m
Натоварване на ос17,20 t
Диаметър на водещата колоос850 mm
Диаметър на задвижващите колооси1400 mm
Налягане на парата в котела16 kg.f/m2
Нагревна повърхност275,4 m2
Скарна повърхност4,7 m2
Повърхност на димогарните тръби99,3 m2
Повърхност на огневите тръби81,0 m2
Обща изпарителна повърхност199,6 m2
Брой на димогарните тръби143
Брой на огневите тръби43
Паропрегревателда
Парна машинацвилинг
Брой цилиндри2
Диаметър на цилиндрите630 m
Ход на буталото660 m
Тип рамагредова
Тендер
Тип тендерК2'2'Т30
Служебно тегло58 100 kg
Тегло на празен тендер18 100 kg
Воден запас30,0 m3
Вид горивовъглища/мазут
Запас гориво10 000 kg
Локомотив 16.00 в Общомедия

Локомотивите серия 16.00 са строени през годините на Втората световна война и къс период след нея. Те са втората основна военновременна серия (DR серия 42.000), произвеждана за нуждите на германските железници (първата е серия 15.00, (DR 52.000)). Локомотивите, експлоатирани в БДЖ са строени в WLF – Floridsdorf през 1947 – 1949 г. и са закупени на старо през 1952 г.

В сравнение със серия 15.00 при тези локомотиви е реализирано по-голямо осно натоварване, по-голяма скарна и изпарително повърхност и по-голям диаметър на парните цилиндри. Конструкцията на ходовата част позволява постигането на 80 км/ч, включително и при движение назад.

Локомотивите са оборудвани с автоматична и директна въздушна спирачка. Спирателни са всички сцепни и тендерни колооси. Ръчната спирачка действа само върху тендера. Той е четириосен, тип „лодка“ (като на серия 15.00) и е поставен на две двуосни талиги. След 1960 г. всички локомотиви са преустроени на смесено мазутно-въглищно горене. Изобщо първият локомотив в БДЖ, преустроен на смесено горене е 16.17 през 1955 г.

Веднага след доставката си заменят локомотивите серия 19.00 за обслужване на пътнически и товарни влакове по участъка Горна Оряховица - Стара Загора. След 1970 г., започват да се изваждат в резерв, а една част са продадени на външни на БДЖ предприятия. През 1994-95 г. са бракувани и последните представители на серията. Запазени са:

  • локомотив 16.01 е възстановен за движение под пара през 2005 г.;
  • локомотиви 16.15, 16.18 и 16.19 са продадени за музейни експонати в Австрия през 1995 г.;
  • локомотив 16.16 е продаден на Баварския музей в Nördlingen (Германия) през 1993 г.;
  • локомотив 16.27 е обявен за музеен, през 2014 г. е решено да се възстанови като действащ музеен локомотив.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 16.00[1][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер фабр. №/
година
Бележки
в „DR“ в „БДЖ“
42 2761 16.01 17647/1949 Бракуван 1993 г.
Възстановен като действащ
през 2005 г.
42 2762 16.02 17648/1949 Бракуван 1994 г.
42 2763 16.03 17649/1949 Бракуван 1985 г.
42 2764 16.04 17650/1949 Продаден 1975 г.
на СМЕК-Перник
42 2765 16.05 17651/1949 Продаден 1975 г.
на СМЕК-Перник
42 2766 16.06 17652/1949 Бракуван 1994 г.
42 2767 16.07 17653/1949 Бракуван 1994 г.
42 2758 16.08 17644/1948 Бракуван 1985 г.
42 2757 16.09 17643/1948 Бракуван 1993 г.
42 2759 16.10 17645/1949 Бракуван 1994 г.
42 2760 16.11 17646/1949 Бракуван 1993 г.
42 2756 16.12 17642/1948 Продаден 1974 г.
на СМЕК-Перник
42 2769 16.13 17655/1949 Бракуван 1993 г.
42 2752 16.14 17638/1948 Бракуван 1993 г.
42 2754 16.15 17640/1948 Бракуван 1993 г.
Продаден 1995 г.
на музей в Австрия
42 2768 16.16 17654/1949 Бракуван 1993 г.
Продаден 1993 г.
на музей в Германия
42 2755 16.17 17641/1948 Бракуван 1993 г.
42 2753 16.18 17639/1948 Бракуван 1993 г.
Продаден 1995 г.
на музей в Австрия
42 2750 16.19 17636/1948 Бракуван 1993 г.
Продаден 1995 г.
на музей в Австрия
42 2751 16.20 17637/1948 Продаден 1974 г.
на СМЕК-Перник
42 2771 16.21 17657/1949 Бракуван 1993 г.
42 2770 16.22 17656/1949 Бракуван 1993 г.
42 2748 16.23 17634/1948 Бракуван 1994 г.
42 2749 16.24 17635/1948 Бракуван 1993 г.
42 2730 16.25 17616/1948 Бракуван 1993 г.
42 2744 16.26 17630/1948 Продаден 1974 г.
на СМЕК-Перник
42 2746 16.27 17632/1948 Бракуван 1993 г.
обявен за музеен 2001 г.
42 2747 16.28 17633/1948 Продаден 1975 г.
на СМЕК-Перник
42 2772 16.29 17658/1949 Продаден 1988 г.
на „Метрострой“ – София
42 2723 16.30 17606/1947 Бракуван 1993 г.
42 2745 16.31 17631/1948 Бракуван 1993 г.
42 2743 16.32 17629/1948 Бракуван 1993 г.
42 2720 16.33 17603/1947 обявен за музеен 1979 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]