Локомотиви БДЖ серия 19.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 19.00 [1]
Rousse Transport Museum 1.jpg
Локомотив 19.62 в Музея на транспорта в Русе
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg Hanomag - Hannover
Производство 1913 – 1918
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Пътнически
Колоосна формула 1'E h4v
Период на експлоатация до 1965 г.
Запазени локомотиви 19.25 и 19.62
Друга информация
Спецификации
Дължина 11 935 mm
Височина 4650 mm
Максимална скорост 55 km/h
Дължина с тендера 18 770 mm
Общо тегло 129 000 kg
Служебно тегло 83 800 kg
Сцепно тегло 76 700 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 180 m
Натоварване на ос 14,1 t
Диаметър на водещата колоос 850 mm
Диаметър на задвижващите колооси 1450 mm
Налягане на парата в котела 15 kg.f/m2
Нагревна повърхност 251,85 m2
Скарна повърхност 4,59 m2
Повърхност на димогарните тръби 142,0 m2
Повърхност на огневите тръби 46,0 m2
Обща изпарителна повърхност 201,85 m2
Брой на димогарните тръби 190
Брой на огневите тръби 24
Парна машина Вулф-Компаунд
Брой цилиндри 4
Диаметър на цилиндрите 430 (ВН) и 660 (НН) m
Ход на буталото 720 m
Тип рама листова
Тендер
Служебно тегло 45 200 kg
Тегло на празен тендер 18 600 kg
Воден запас 18,6 m3
Вид гориво въглища
Запас гориво 8000 kg
Локомотив 19.00 [1] в Общомедия

Локомотивите серия 19.00 са строени и доставени от локомотивна фабрика Ханомаг с активното участие на специалисти от Главната дирекция на железниците при избора на параметрите и конструктивното им оформление. Първата партида от 15 машини е доставена през 1913 г. След двугодишна експлоатация и убеждавайки се в добрата им работа се правят следващите три доставки през 1916, 1917 и 1918 г. локомотивите са означени със серия 900, а след 1936 г. – серия 19.00.

Предназначението им е било да возят пътнически и товарни влакове по главните жп линии в участъци с големи нагорнища. След 09.01 това е първата серия локомотиви в БДЖ с прегрята пара. Те са и локомотивите с най-голям котел в БДЖ и първите с водеща колоос без реборди.

Локомотивите са оборудвани с двустъпална въздушна помпа, с автоматична и допълнителна въздушна спирачка. Спирателни са всички сцепни и тендерни колооси. Ръчната спирачка действа само върху тендера. Той е триосен, с цяла листова рама, ресорното окачване е единично – горно.

Локомотивите са в експлоатация средно 54 години. Дълго време са били най-мощните локомотиви в БДЖ. До 1952 г., когато са доставени локомотивите серия 16.00 са основна обслужваща серия в депа Горна Оряховица и Стара Загора на товарните влакове по планинските участъци помежду им. второстепенни линии и леки крайградски влакове. Част от локомотивите са отделени за маневрена и развозна работа, за обслужване на работни влакове и отопляване на пътнически влакови композиции в началните гари. Първият локомотив в БДЖ, на който е монтирано електрическо осветление е 17.32. Между 1963 и 1965 г., повечето локомотиви са извадени в студен резерв, а през 1976 г. са бракувани всички (29 останали) машини. За музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 19.25, а 19.62 се намира в Музея на транспорта в Русе.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 19.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер „Hanomag“
фабр. № / година
Бележки
доставен от 1936 г.
901 19.01 6966/1913 Бракуван 1968 г.
902 19.02 6967/1913 Бракуван 1965 г.
903 19.03 6968/1913 Бракуван 1973 г.
904 19.04 6969/1913 Бракуван 1967 г.
905 19.05 6970/1913 Бракуван 1962 г.
906 19.06 6971/1913 Бракуван 1968 г.
907 19.07 6972/1913 Бракуван 1968 г.
908 19.08 6973/1913 Бракуван 1975 г.
909 19.09 6974/1913 Бракуван 1973 г.
910 19.10 6975/1913 Бракуван 1965 г.
911 19.11 6976/1913 Бракуван 1969 г.
912 19.12 6977/1913 Бракуван 1976 г.
913 19.13 6978/1913 Бракуван 1968 г.
914 19.14 6979/1913 Бракуван 1967 г.
915 19.15 6980/1913 Бракуван 1976 г.
916 19.16 7883/1916 Бракуван 1968 г.
917 19.17 7884/1916 Бракуван 1963 г.
918 19.18 7885/1916 Бракуван 1968 г.
919 19.19 7886/1916 Бракуван 1968 г.
920 19.20 7887/1916 На ПЖИ-София
1965 г.
921 19.21 7888/1916 Бракуван 1976 г.
922 19.22 7889/1916 Бракуван 1967 г.
923 19.23 7890/1916 Бракуван 1974 г.
924 19.24 7891/1916 Бракуван 1976 г.
925 19.25 7892/1916 Бракуван 1976 г.
926 19.26 7893/1916 Бракуван 1952 г.
927 19.27 7894/1916 Бракуван 1976 г.
928 19.28 7895/1916 Бракуван 1965 г.
929 19.29 7896/1916 Бракуван 1965 г.
930 19.30 7897/1916 Бракуван 1976 г.
931 19.31 7898/1916 Бракуван 1976 г.
932 19.32 7899/1916 Бракуван 1974 г.
933 19.33 7900/1916 Бракуван 1965 г.
934 19.34 7901/1916 Бракуван 1976 г.
935 19.35 7902/1916 Бракуван 1976 г.
Експлоатационен номер „Hanomag“
фабр. №/година
Бележки
доставен от 1936 г.
936 19.36 8131/1917 Бракуван 1968 г.
937 19.37 8132/1917 Бракуван 1976 г.
938 19.38 8133/1917 Бракуван 1976 г.
939 19.39 8134/1917 Бракуван 1975 г.
940 19.40 8135/1917 Бракуван 1974 г.
941 19.41 8136/1917 Бракуван 1976 г.
942 19.42 8137/1917 Бракуван 1976 г.
943 19.43 8138/1917 Бракуван 1972 г.
944 19.44 8139/1917 Бракуван 1970 г.
945 19.45 8140/1917 Бракуван 1976 г.
946 19.46 8141/1917 Бракуван 1973 г.
947 19.47 8142/1917 Бракуван 1974 г.
948 19.48 8143/1917 Бракуван 1963 г.
949 19.49 8144/1917 Бракуван 1976 г.
950 19.50 8145/1917 Бракуван 1975 г.
951 19.51 8146/1917 Бракуван 1976 г.
952 19.52 8147/1917 Бракуван 1976 г.
953 19.53 8148/1917 Бракуван 1976 г.
954 19.54 8149/1917 Бракуван 1976 г.
955 19.55 8150/1917 Бракуван 1976 г.
956 19.56 8151/1917 Бракуван 1976 г.
957 19.57 8152/1917 Бракуван 1968 г.
958 19.58 8153/1917 Бракуван 1976 г.
959 19.59 8154/1917 Бракуван 1976 г.
960 19.60 8155/1917 Бракуван 1976 г.
961 19.61 8522/1918 Бракуван 1975 г.
962 19.62 8523/1918 Музеен експонат
1966 г.
963 19.63 8524/1918 Бракуван 1976 г.
964 19.64 8525/1918 Бракуван 1968 г.
965 19.65 8526/1918 Бракуван 1968 г.
966 19.66 8527/1918 Бракуван 1976 г.
967 19.67 8528/1918 Бракуван 1963 г.
968 19.68 8529/1918 Бракуван 1974 г.
969 19.69 8530/1918 Бракуван 1976 г.
970 19.70 8531/1918 Бракуван 1968 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]