Направо към съдържанието

Локомотив БДЖ 18.01

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Локомотив 18.01
ПроизводителHenschel – Kassel и Главна ЖП работилница - София
Производство1912/1928
Предходен модел17.00
Междурелсие1435 mm
ПредназначениеПътнически
Колоосна формула1'D1' h4v
Период на експлоатациядо 1966 г.
Запазени локомотиви18.01
Спецификации
Дължина12 490 mm
Височина4620 mm
Макс. скорост80 km/h
Дължина с тендера19 325 mm
Общо тегло124 800 kg
Служебно тегло80 800 kg
Сцепно тегло56 800 kg
Мин. диаметър в крива140 m
Натоварване на ос14,7 t
Диаметър на водещата колоос850 mm
Диаметър на задвижващите колооси1450 mm
Налягане на парата в котела15 kg.f/m2
Нагревна повърхност279,97 m2
Скарна повърхност4,42 m2
Повърхност на димогарните тръби139,0 m2
Повърхност на огневите тръби55,6 m2
Обща изпарителна повърхност209,97 m2
Брой на димогарните тръби183
Брой на огневите тръби28
Парна машинаВулф-Компаунд
Брой цилиндри4
Диаметър на цилиндрите400 (ВН) и 640 (НН) m
Ход на буталото650 m
Тип рамалистова
Тендер
Служебно тегло44 000 kg
Тегло на празен тендер18 000 kg
Воден запас18,0 m3
Вид горивовъглища
Запас гориво8000 kg

Локомотив 18.01 е единична машина, получена в резултат от първата голяма реконструкция на парен локомотив, предприета в БДЖ. Причината за тази реконструкция е претърпявана от локомотив 801, който е еднакъв с локомотивите серия 800 (от 1936 г. - серия 17.00). Самият локомотив е производство на „Henschel“ - Kassel, фабр. № 11630/1912 г. Реконструкцията на локомотива е първата по рода си, предприемана в България. Последвалата експлоатация от почти 38 години след това показва, че е и най-сполучливата. Котелът е снабден с паропрегревател, което повишава неговото КПД, намален е разходът му на вода, подобрени са динамиката и ускорителните възможности на машината, най-вече при потегляне. Увеличена е дължината на котела, а оттам и теглото на локомотива, което налага добавянето на задна едноосна талига.

Локомотивът е оборудван с автоматична и директна въздушна спирачка. Спирателни са всички сцепни и тендерни колооси. Ръчната спирачка действа само върху тендера. Той е триосен, с горно ресорно окачване и е еднакъв с тези на локомотивите серия 17.00.

До 1966 г. локомотивът обслужва бързи и пътнически влакове. Същата година, по случай 100-годишнината на железопътните съобщения в България локомотив 18.01 е предаден на новооткрития Музей на транспорта в Русе. Локомотивът е изваден от редовна експлоатация и пристига в Русе на собствен ход.

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).