Локомотив БДЖ 18.01
| Локомотив 18.01 | |
| Производител | Henschel – Kassel и Главна ЖП работилница - София |
|---|---|
| Производство | 1912/1928 |
| Предходен модел | 17.00 |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Предназначение | Пътнически |
| Колоосна формула | 1'D1' h4v |
| Период на експлоатация | до 1966 г. |
| Запазени локомотиви | 18.01 |
| Спецификации | |
| Дължина | 12 490 mm |
| Височина | 4620 mm |
| Макс. скорост | 80 km/h |
| Дължина с тендера | 19 325 mm |
| Общо тегло | 124 800 kg |
| Служебно тегло | 80 800 kg |
| Сцепно тегло | 56 800 kg |
| Мин. диаметър в крива | 140 m |
| Натоварване на ос | 14,7 t |
| Диаметър на водещата колоос | 850 mm |
| Диаметър на задвижващите колооси | 1450 mm |
| Налягане на парата в котела | 15 kg.f/m2 |
| Нагревна повърхност | 279,97 m2 |
| Скарна повърхност | 4,42 m2 |
| Повърхност на димогарните тръби | 139,0 m2 |
| Повърхност на огневите тръби | 55,6 m2 |
| Обща изпарителна повърхност | 209,97 m2 |
| Брой на димогарните тръби | 183 |
| Брой на огневите тръби | 28 |
| Парна машина | Вулф-Компаунд |
| Брой цилиндри | 4 |
| Диаметър на цилиндрите | 400 (ВН) и 640 (НН) m |
| Ход на буталото | 650 m |
| Тип рама | листова |
| Тендер | |
| Служебно тегло | 44 000 kg |
| Тегло на празен тендер | 18 000 kg |
| Воден запас | 18,0 m3 |
| Вид гориво | въглища |
| Запас гориво | 8000 kg |
Локомотив 18.01 е единична машина, получена в резултат от първата голяма реконструкция на парен локомотив, предприета в БДЖ. Причината за тази реконструкция е претърпявана от локомотив 801, който е еднакъв с локомотивите серия 800 (от 1936 г. - серия 17.00). Самият локомотив е производство на „Henschel“ - Kassel, фабр. № 11630/1912 г. Реконструкцията на локомотива е първата по рода си, предприемана в България. Последвалата експлоатация от почти 38 години след това показва, че е и най-сполучливата. Котелът е снабден с паропрегревател, което повишава неговото КПД, намален е разходът му на вода, подобрени са динамиката и ускорителните възможности на машината, най-вече при потегляне. Увеличена е дължината на котела, а оттам и теглото на локомотива, което налага добавянето на задна едноосна талига.
Локомотивът е оборудван с автоматична и директна въздушна спирачка. Спирателни са всички сцепни и тендерни колооси. Ръчната спирачка действа само върху тендера. Той е триосен, с горно ресорно окачване и е еднакъв с тези на локомотивите серия 17.00.
До 1966 г. локомотивът обслужва бързи и пътнически влакове. Същата година, по случай 100-годишнината на железопътните съобщения в България локомотив 18.01 е предаден на новооткрития Музей на транспорта в Русе. Локомотивът е изваден от редовна експлоатация и пристига в Русе на собствен ход.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
