Локомотив БДЖ 18.01

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 18.01
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg · Flag of Bulgaria.svg Henschel – Kassel и Главна ЖП работилница - София
Производство 1912/1928
Предходен модел 17.00
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Пътнически
Колоосна формула 1'D1' h4v
Период на експлоатация до 1966 г.
Запазени локомотиви 18.01
Друга информация
Спецификации
Дължина 12 490 mm
Височина 4620 mm
Максимална скорост 80 km/h
Дължина с тендера 19 325 mm
Общо тегло 124 800 kg
Служебно тегло 80 800 kg
Сцепно тегло 56 800 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 140 m
Натоварване на ос 14,7 t
Диаметър на водещата колоос 850 mm
Диаметър на задвижващите колооси 1450 mm
Налягане на парата в котела 15 kg.f/m2
Нагревна повърхност 279,97 m2
Скарна повърхност 4,42 m2
Повърхност на димогарните тръби 139,0 m2
Повърхност на огневите тръби 55,6 m2
Обща изпарителна повърхност 209,97 m2
Брой на димогарните тръби 183
Брой на огневите тръби 28
Парна машина Вулф-Компаунд
Брой цилиндри 4
Диаметър на цилиндрите 400 (ВН) и 640 (НН) m
Ход на буталото 650 m
Тип рама листова
Тендер
Служебно тегло 44 000 kg
Тегло на празен тендер 18 000 kg
Воден запас 18,0 m3
Вид гориво въглища
Запас гориво 8000 kg

Локомотив 18.01 е единична машина, получена в резултат от първата голяма реконструкция на парен локомотив, предприета в БДЖ. Причината за тази реконструкция е претърпявана от локомотив 801, който е еднакъв с локомотивите серия 800 (от 1936 г. - серия 17.00). Самият локомотив е производство на „Henschel“ - Kassel, фабр. № 11630/1912 г. Реконструкцията на локомотива е първата по рода си, предприемана в България. Последвалата експлоатация от почти 38 години след това показва, че е и най-сполучливата. Котелът е снабден с паропрегревател, което повишава неговото КПД, намален е разходът му на вода, подобрени са динамиката и ускорителните възможности на машината, най-вече при потегляне. Увеличена е дължината на котела, а оттам и теглото на локомотива, което налага добавянето на задна едноосна талига.

Локомотивът е оборудван с автоматична и директна въздушна спирачка. Спирателни са всички сцепни и тендерни колооси. Ръчната спирачка действа само върху тендера. Той е триосен, с горно ресорно окачване и е еднакъв с тези на локомотивите серия 17.00.

До 1966 г. локомотивът обслужва бързи и пътнически влакове. Същата година, по случай 100-годишнината на железопътните съобщения в България локомотив 18.01 е предаден на новооткритият Музей на транспорта в Русе. Локомотивът е изваден от редовна експлоатация и пристига в Русе на собствен ход.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).