Дизелова мотриса БДЖ 29-01

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дизелова мотриса 29 – 01
Обща информация
Производител Flag of Austria.svg SGP – Wien
Производство 1960
Брой секции 1
Друга информация
Спецификации
Дължина 25 470 mm
Ширина 3054 mm
Височина 3885 mm
Маса 53 400 kg
Максимална мощност 390 (2x265 hp) kW
Максимална скорост 125 km/h
Интериор
Брой седящи пътници 37 (9 I класа
и 28 II класа)


Мотрисата 29 – 01 е закупена през 1965 г. от австрийската фирма „Simmering-Gaz-Pauker“ (SGP) – Wien, фабричен номер 77783/1960 г. За времето си има една от най-модерните машинни уредби. Състои се от две моторни тракционни групи (мощност на дизеловите двигатели 2 х 265 к.с.). Всяка тракционна група има предавателна система, която се състои от хидротрансформатор (работи до 84 км/ч), съединител за директен ход (включва се над 84 км/ч) и устройство за свободен ход, групов колоосен редуктор с вграден ходообръщател и индивидуален колоосен редуктор. Двигателите са 8-цилиндрови, бързоходни, тип „боксер“, с водно охлаждане. Мотрисата е първото возило с пневматично окачване и първото с дискови спирачки в БДЖ. Вътрешното обзавеждане е луксозно и с всички необходими удобства за приятно пътуване.

Мотрисата е с по един команден пост в двата края, багажно отделение, две преддверия, пътнически отделения 1-ва класа с 9 места и 2-ра класа с 28 места и бар, разположен между двете пътнически отделения.

Поради специфичното си вътрешно разпределение и луксозно обзавеждане мотрисата никога не е пускана в редовно пътническо движение, а се използва за специални пътувания. Зачислена е на депо София. Първоначално е означена с 29 – 01, а от 1988 г. е с номер 19 001.7, с който е и до момента.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]