Локомотиви БДЖ 142-150

от Уикипедия, свободната енциклопедия
142 – 149 и 150
Bulgarian State Railways 148.jpg
Локомотив 148
Обща информация
ПроизводителSharp, Stewart & Co и Beyer, Peacock & Co
Производство1868 – 1869
Междурелсие1435 mm
Предназначениепътнически локомотив
Колоосна формулаС – n2P
Период на експлоатациядо 1914 г.
Запазени локомотиви1 бр. – № 148
Друга информация
Спецификации
Маса27,2 и 25,0 kg
Максимална скорост50 km/h
Дължина с тендера14 510 mm
Служебно тегло30,6 и 28,0 kg
Сцепно тегло30,6 и 28,0 kg
Диаметър на задвижващите колооси1371 и 1190 mm
Налягане на парата в котела8 kg.f/m2
Нагревна повърхност8,5 и 8,0 m2
Повърхност на димогарните тръби85,6 и 87,1 m2
Обща нагревна повърхност92,6 и 95,1 m2
Брой на димогарните тръби160 и 168
Брой цилиндри2
Диаметър на цилиндрите432 и 408 m
Ход на буталото610 и 556 m
Тендер
Служебно тегло26,7 и 21,0 kg
Тегло на празен тендер12 и 11,2 kg
Воден запас8,8 и 5,8 m3
Вид горивочерни въглища
Запас гориво5,9 и 4,0 kg
142 – 149 и 150 в Общомедия

Локомотивите 142-150 – 9 броя, попадат в БДЖ с откупуването на железопътната линия Русе-Варна през 1888 г. Те са сред първите доставени за започване експлоатацията от английската компания на братя Барклей, която е и строител на линията.

Локомотивите са единствените английско производство в БДЖ. Строени са през 1868 – 1869 в две фабриките-строителки:

Експлоатационен номер Фабрика фабр. №/
година
Бележки
Първоначален в „СО“ (1873) в БДЖ (1888) от 1908 г.
14 279 279 142 „Sharp, Stewart and Company“ – Манчестър 1865/1868 Бракуван 1914 г.
15 280 280 143 1866/1868 Бракуван 1914 г.
16 281 281 144 1867/1868 Бракуван 1914 г.
17 282 282 145 1868/1868 Бракуван 1914 г.
18 283 283 146 1871/1868 Бракуван 1914 г.
19 284 284 147 1872/1868 Бракуван 1914 г.
20 285 285 148 1873/1868 Музеен експонат
от 1966 г.
21 286 286 149 1874/1868 Бракуван 1914 г.
12 287* - - „Beyer, Peacock and Company“ –
Манчестър
834/1868 Бракуван 1873 г.
13 288 288 150 925/1869 Бракуван 1914 г.

* Mашината с № 287 е бракувана за поддържане на другата с резервни части. Локомотив № 287 никога не е работил в БДЖ.

Пристигането на първия влак на БДЖ във Варна (1888), начело с локомотив № 282

Локомотивите първоначално носят експлоатационни номера 12 – 21. От 1 юли 1873 г. експлоатацията на линията е прехвърлена на Компанията на Източните железници (Compagnie des Chemins de fer Orientaux) начело с барон Морис дьо Хирш де Герьот (1831 – 1896). По това време става първото преномериране на локомотивите – приемат номерата 279 – 288. След 1888 г. не се преномерират в БДЖ. Това става през 1908 г., когато са преномерирани за последно: 279 – 286 стават 142 – 149, а № 288 – № 150. Липсващият № 287 е бракуваният по-рано еднакъв с № 288 локомотив.

Те са с три свързани колооси, имат триосни тендери. Те са единствените двуцилиндрови локомотиви, експлоатирани в България с парна машина, разположена между рамните платна. Тендерът е с горно ресорно окачване, самите ресори стоят отстрани на водния резервоар. Това техническо решение също не се среща при други локомотиви в България.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).