Локомотиви БДЖ 142-150

142 – 149 и 150
Локомотив 148
Производител	Sharp, Stewart & Co и Beyer, Peacock & Co
Производство	1868 – 1869
Междурелсие	1435 mm
Предназначение	пътнически локомотив
Колоосна формула	С – n2P
Период на експлоатация	до 1914 г.
Запазени локомотиви	1 бр. – № 148
Спецификации
Маса	27,2 и 25,0 kg
Макс. скорост	50 km/h
Дължина с тендера	14 510 mm
Служебно тегло	30,6 и 28,0 kg
Сцепно тегло	30,6 и 28,0 kg
Диаметър на задвижващите колооси	1371 и 1190 mm
Налягане на парата в котела	8 kg.f/m2
Нагревна повърхност	8,5 и 8,0 m2
Повърхност на димогарните тръби	85,6 и 87,1 m2
Обща нагревна повърхност	92,6 и 95,1 m2
Брой на димогарните тръби	160 и 168
Брой цилиндри	2
Диаметър на цилиндрите	432 и 408 m
Ход на буталото	610 и 556 m
Тендер
Служебно тегло	26,7 и 21,0 kg
Тегло на празен тендер	12 и 11,2 kg
Воден запас	8,8 и 5,8 m3
Вид гориво	черни въглища
Запас гориво	5,9 и 4,0 kg
Локомотиви БДЖ 142-150 в Общомедия

Локомотивите 142-150 – 9 броя, попадат в БДЖ с откупуването на железопътната линия Русе-Варна през 1888 г. Те са сред първите доставени за започване експлоатацията от английската компания на братя Барклей, която е и строител на линията.

Локомотивите са единствените английско производство в БДЖ. Строени са през 1868 – 1869 в две фабриките-строителки:

Експлоатационен номер				Фабрика	фабр. №/ година	Бележки
Първоначален	в „СО“ (1873)	в БДЖ (1888)	от 1908 г.
14	279	279	142	„Sharp, Stewart and Company“ – Манчестър	1865/1868	Бракуван 1914 г.
15	280	280	143		1866/1868	Бракуван 1914 г.
16	281	281	144		1867/1868	Бракуван 1914 г.
17	282	282	145		1868/1868	Бракуван 1914 г.
18	283	283	146		1871/1868	Бракуван 1914 г.
19	284	284	147		1872/1868	Бракуван 1914 г.
20	285	285	148		1873/1868	Музеен експонат от 1966 г.
21	286	286	149		1874/1868	Бракуван 1914 г.
12	287*	-	-	„Beyer, Peacock and Company“ – Манчестър	834/1868	Бракуван 1873 г.
13	288	288	150		925/1869	Бракуван 1914 г.

^* Mашината с № 287 е бракувана за поддържане на другата с резервни части. Локомотив № 287 никога не е работил в БДЖ.

Пристигането на първия влак на БДЖ във Варна (1888), начело с локомотив № 282

Локомотивите първоначално носят експлоатационни номера 12 – 21. От 1 юли 1873 г. експлоатацията на линията е прехвърлена на Компанията на Източните железници (Compagnie des Chemins de fer Orientaux) начело с барон Морис дьо Хирш де Герьот (1831 – 1896). По това време става първото преномериране на локомотивите – приемат номерата 279 – 288. След 1888 г. не се преномерират в БДЖ. Това става през 1908 г., когато са преномерирани за последно: 279 – 286 стават 142 – 149, а № 288 – № 150. Липсващият № 287 е бракуваният по-рано еднакъв с № 288 локомотив.

Те са с три свързани колооси, имат триосни тендери. Те са единствените двуцилиндрови локомотиви, експлоатирани в България с парна машина, разположена между рамните платна. Тендерът е с горно ресорно окачване, самите ресори стоят отстрани на водния резервоар. Това техническо решение също не се среща при други локомотиви в България.

Литература

• Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
• Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).