Морис дьо Хирш
|
Барон Хирш Maurice de Hirsch |
|
|---|---|
| германски индустриалец | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Религия | Юдаизъм |
| Предприемаческа дейност | |
| Област | банково дело |
| Работил в | Bischoffsheim & Goldschmidt |
| Семейство | |
| Баща | Йосиф фон Хирш |
| Съпруга | Клара Бишофсхайм |
| Барон Хирш в Общомедия | |
Морис (Цви) дьо Хирш, или барон Мориц фон Хирш ауф Геройт е немско-еврейски индустриалец и филантроп, който живее по-късно във Франция, в Англия и в Австро-Унгарската империя.
Произхожда от видно семейство. На 17-годишна възраст е въведен в предприемачеството, като през 1855 г. вече е свързван с банковата къща на Bischoffsheim & Goldschmidt. Освен крупните суми, наследени от баща му, дядо му и съпругата му, натрупва голямо богатство чрез закупуване от жп концесии в Австрия, Турция и на Балканите, както и от спекулации със захар и мед. Най-известното му железопътно предприятие е Chemins de fer Orientaux („Източни железници“), един далновиден железопътен проект, чиято цел е да свърже Виена с Истанбул.
Хирш разглежда ционистката идея като пресилена фантазия, но споделя идеята за завръщането на евреите към земеделието. Той съдейства на гонените руски евреи да се заселят в селскостопански колонии извън Русия. Дарява крупни суми на еврейската колонизационна организация, която закупува големи обработваеми земи в Аржентина, Канада и Палестина. По-късно поради големия брой емигрирали евреи в САЩ, основава и благотворителна организация в щата Ню Йорк.
Също така дарява суми за учредяване на технически училища в Галиция и Буковина.
Има син, който умира на 31-годишна възраст.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Isidore Singer, Oscar S. Straus. HIRSCH, BARON MAURICE DE (MORITZ HIRSCH, FREIHERR AUF GEREUTH). // www.jewishencyclopedia.com. Посетен на 17 август 2010. (на английски)
- Baron Maurice de Hirsch (1831 – 1896). // The Knesset. Посетен на 17 август 2010. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Пашев, Георги. Барон Хирш. ИК Жанет45, 2000. ISBN 954 491 05 65. с. 138.
- Значимите дати в историята на българската железница. // БДЖ. Посетен на 17 август 2010.
|
