Локомотиви БДЖ серия 45.00
Локомотив 45.00 [1] | |
---|---|
Обща информация | |
Производител | Hanomag - Hanover |
Производство | 1922 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | Тендерен |
Колоосна формула | F n2vt |
Период на експлоатация | до 1974 г. |
Запазени локомотиви | 45.06 |
Друга информация | |
Спецификации | |
Дължина | 14 400 mm |
Височина | 4650 mm |
Максимална скорост | 45 km/h |
Служебно тегло | 101 000 kg |
Сцепно тегло | 101 000 kg |
Минимален диаметър на вписване в крива | 180 m |
Натоварване на ос | 16,83 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 1340 mm |
Налягане на парата в котела | 15 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 248,41 / 256,11 m2 |
Скарна повърхност | 4,6 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 234,6 / 102,3 m2 |
Повърхност на огневите тръби | – / 65,0 m2 |
Брой на димогарните тръби | 326 / 142 |
Брой на огневите тръби | – / 34 |
Паропрегревател | – / да |
Парна машина | Компаунд / Цвилинг |
Брой цилиндри | 2 |
Диаметър на цилиндрите | 620(ВН)+900(НН) / 2 Х 620 m |
Ход на буталото | 700 m |
Тип рама | листова |
Тендер | |
Тип тендер | няма тендер |
Воден запас | 12 (на локомотива) m3 |
Запас гориво | 5000 (на локомотива) данните след знака „/“ са след преустройството в „Цвилинг“ kg |
Локомотивите серия 45.00 са поръчани специално за обслужване на тежките въглищни влакове в участъка Перник - София. Това са първите локомотиви с шест свързани колооси в БДЖ. Котлите на тези локомотиви са с много малко различия спрямо тези на серия 19.00 и серия 28.00 и са най-големите в България до 1930 г. до доставката на серия 01.00.
След около 25-годишна експлоатация, подобно на серия 28.00, е направена реконструкция на всички локомотиви. Като „Компаунд“ – машини те са тромави, не използват пълноценно сцепното си тегло, неравномерен ход и др. След 1948 г. всички машини са „Цвилинг“, с клапаново пароразпределение „Ленц“ и с прегревател на парата. Тази модернизация ги връща сериозно обновени за около 20-години интензивна работа.
Оборудвани са с двустъпална въздушна помпа и с автоматична и допълнителна въздушна спирачка. Ръчната и въздушната спирачка действат на всички колооси.
Изпълняват първоначалното си предназначение до началото на 30-те години до доставката на серия 46.00. След това се използват за помощни в големите нагорнища около София, а след навлизането на дизелова и електрическа тяга всички са бракувани към 1972 - 1973 г., последният през 1974 г. За музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 45.06.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 45.00[2][редактиране | редактиране на кода]
Експлоатационен номер | фабр. №/ година |
Бележки | |
---|---|---|---|
доставен | от 1936 г. | ||
4001 | 45.01 | 9991/1922 | Бракуван 1972 г. |
4002 | 45.02 | 9992/1922 | Бракуван 1972 г. |
4003 | 45.03 | 9993/1922 | Бракуван 1973 г. |
4004 | 45.04 | 9994/1922 | Бракуван 1972 г. |
4005 | 45.05 | 9995/1922 | Бракуван 1973 г. |
4006 | 45.06 | 9996/1922 | Бракуван 1973 г. Музеен 1993 г. |
4007 | 45.07 | 9997/1922 | Бракуван 1974 г. |
4008 | 45.08 | 9998/1922 | Бракуван 1972 г. |
4009 | 45.09 | 9999/1922 | Бракуван 1972 г. |
4010 | 45.10 | 10000/1922 | Бракуван 1973 г. |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 213 – 214.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 140.
|