Локомотиви БДЖ серия 45.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Локомотив 45.00 [1]
ПроизводителHanomag - Hanover
Производство1922
Междурелсие1435 mm
ПредназначениеТендерен
Колоосна формулаF n2vt
Период на експлоатациядо 1974 г.
Запазени локомотиви45.06
Спецификации
Дължина14 400 mm
Височина4650 mm
Макс. скорост45 km/h
Служебно тегло101 000 kg
Сцепно тегло101 000 kg
Мин. диаметър в крива180 m
Натоварване на ос16,83 t
Диаметър на задвижващите колооси1340 mm
Налягане на парата в котела15 kg.f/m2
Нагревна повърхност248,41 / 256,11 m2
Скарна повърхност4,6 m2
Повърхност на димогарните тръби234,6 / 102,3 m2
Повърхност на огневите тръби– / 65,0 m2
Брой на димогарните тръби326 / 142
Брой на огневите тръби– / 34
Паропрегревател– / да
Парна машинаКомпаунд / Цвилинг
Брой цилиндри2
Диаметър на цилиндрите620(ВН)+900(НН) / 2 Х 620 m
Ход на буталото700 m
Тип рамалистова
Тендер
Тип тендерняма тендер
Воден запас12 (на локомотива) m3
Запас гориво5000 (на локомотива)
данните след знака „/“ са след преустройството в „Цвилинг“ kg

Локомотивите серия 45.00 са поръчани специално за обслужване на тежките въглищни влакове в участъка Перник - София. Това са първите локомотиви с шест свързани колооси в БДЖ. Котлите на тези локомотиви са с много малко различия спрямо тези на серия 19.00 и серия 28.00 и са най-големите в България до 1930 г. до доставката на серия 01.00.

След около 25-годишна експлоатация, подобно на серия 28.00, е направена реконструкция на всички локомотиви. Като „Компаунд“ – машини те са тромави, не използват пълноценно сцепното си тегло, неравномерен ход и др. След 1948 г. всички машини са „Цвилинг“, с клапаново пароразпределение „Ленц“ и с прегревател на парата. Тази модернизация ги връща сериозно обновени за около 20-години интензивна работа.

Оборудвани са с двустъпална въздушна помпа и с автоматична и допълнителна въздушна спирачка. Ръчната и въздушната спирачка действат на всички колооси.

Изпълняват първоначалното си предназначение до началото на 30-те години до доставката на серия 46.00. След това се използват за помощни в големите нагорнища около София, а след навлизането на дизелова и електрическа тяга всички са бракувани към 1972 - 1973 г., последният през 1974 г. За музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 45.06.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 45.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер фабр. №/
година
Бележки
доставен от 1936 г.
4001 45.01 9991/1922 Бракуван 1972 г.
4002 45.02 9992/1922 Бракуван 1972 г.
4003 45.03 9993/1922 Бракуван 1973 г.
4004 45.04 9994/1922 Бракуван 1972 г.
4005 45.05 9995/1922 Бракуван 1973 г.
4006 45.06 9996/1922 Бракуван 1973 г.
Музеен 1993 г.
4007 45.07 9997/1922 Бракуван 1974 г.
4008 45.08 9998/1922 Бракуван 1972 г.
4009 45.09 9999/1922 Бракуван 1972 г.
4010 45.10 10000/1922 Бракуван 1973 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]