Електрически мотрисен влак БДЖ серия 33.000

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мотрисен влак серия 33.000
Rusty train in Koprivshtitsa.JPG
ЕМВ 33 007/008 (ЭР33)
Обща информация
Производител Flag of the Soviet Union.svg · Flag of Latvia.svg Rīgas Vagonbūves Rūpnīca (RVR) – Латвия
Производство 1990 – 1992
Предходен модел 32.000
Междурелсие 1435 mm
Предназначение мотрисен влак
Колоосна формула В′о-В′о+ 2'-2' + 2'-2'+ В′о-В′о
Период на експлоатация от 1990 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 102 160 mm
Маса 59 200 kg
Максимална мощност 1360 kW
Максимална скорост 120 km/h
Служебно тегло 64 200 kg
Сцепно тегло 64 200 kg
Вид ток и напрежение 50 Hz – 25 kV
Натоварване на ос 16,05 t
Диаметър на задвижващите колооси 1050 mm
Мотрисен влак серия 33.000 в Общомедия

Електрически мотрисен влак БДЖ серия 33.000 (ЕМВ 33) – съветски електрически мотрисен влак за БДЖ производство на Рижския Вагоностроителен Завод (латв. Rīgas Vagonbūves Rūpnīca, RVR). Известен също като ЭР33.

История[редактиране | редактиране на кода]

ЕМВ БДЖ 32 107/108 (ЭР25)
ЕМВ JЖ 412/416 (ЭР31) – влак РВЗ за Югославия

Към края на 80-те години БДЖ решават да закупят за своите нужди още електрически мотрисни влакове (ЕМВ) серия 32.000. Заводът-производител обаче е спрял производството им. В този момент се изработва един вариант за Югославските железници (Југословенске железнице – JЖ), подобрена версия на серия 32.000. Първоначалната идея е била да се внесат 30 – 40 комплектни влака. Договорът е сключен и те започват да пристигат от 1990 г. След 1991 г. обаче поради финансови затруднения доставките са прекратени, като с големи трудности е осигурено заплащането на последния, получен през 1992 г. Така ЕМВ серия 33.000 остават само 6 броя.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Основните конструктивни елементи на вагоните в ЕМВ са същите като на серия 32.000. Един влак се състои от 4 вагона – 2 тракционни (командни) и 2 прикачни (апаратни, токоснемащи). Местата за сядане са 1 салон с 66 места във всеки тракционен и 81 в две отделения в апаратния, общо – 294 места. В предната част на тракционния вагон се намира кабина за управление, входно-изходно преддверие за персонала, колетно-багажно отделение с двустранно разположени двукрили врати, входно-изходно преддверие за пътници. В задната част – второ входно-изходно преддверие и тоалетната. Вагонът е върху две талиги, върху които са тяговите двигатели (по един за всяка колоос). Входно-изходните преддверия са в двата края, където са и тоалетните. Върху вагона са разположени токоснемателят, главният въздушен прекъсвач и други апарати и устройства. Двата вагона (тракционен и прикачен) са напълно комплектована експлоатационна единица, но за съставянето на един ЕМВ е необходима още една. Целта е да се получи симетричност на влака и безпроблемна смяна на посоката на движение на влака. Следователно ЕМВ серия 33.000 се състои от 4 вагона и тази композиция е неделима.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

Всички ЕМВ серия 33.000 са зачислени в депо Подуяне. В експлоатацията си са в общ график с ЕМВ серия 32.000.

Експлоатационни и фабрични данни за ЕМВ 33.000[1][редактиране | редактиране на кода]

ЕМВ БДЖ
Експл. номер
година Бележки
1 33 001.9 1990 Бракувани и
нарязани 2012 г.[2]
33 201.5 1990
33 202.3 1990
33 002.7 1990
2 33 003.5 1990 Бракувани и
нарязани 2011 г.[2]
33 203.1 1990
33204.9 1990
33 004.3 1990
3 33 005.0 1991 Бракувани и
нарязани 2012 г.[2]
33 205.6 1991
33 206.4 1991
33 006.8 1991
4 33 007.6 1991 Бракувана 2016 г.
33 207.2 1991
33 208.0 1991
33 008.4 1991
5 33 009.2 1991 Бракувани и
нарязани 2012 г.[2]
33 209.8 1991
33 210.6 1991
33 010.0 1991
6 33 011.8 1992 Бракувани и
нарязани 2011 г.[2]
33 211.4 1992
33 212.2 1992
33 012.6 1992

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]