Локомотиви БДЖ серия 46.00
Локомотив 46.00 [1] | |
![]() | |
Производител | H. Cegielski – Poznan и Schwarzkopff – Berlin |
---|---|
Производство | 1931 – 1943 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | Тендерен |
Колоосна формула | 1'F2' h3t |
Период на експлоатация | до 1976 г. |
Запазени локомотиви | 46.03 и 46.13 |
Спецификации | |
Дължина | 18 205 / 18 155 mm |
Височина | 4280 / 4345 mm |
Макс. скорост | 65 km/h |
Служебно тегло | 149 050 / 155 800 kg |
Сцепно тегло | 101 700 / 108 000 kg |
Мин. диаметър в крива | 180 m |
Натоварване на ос | 16,95 / 18,0 t |
Диаметър на водещата колоос | 850 mm |
Диаметър на задвижващите колооси | 1340 mm |
Налягане на парата в котела | 16 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 307,98 / 305,98 m2 |
Скарна повърхност | 4,87 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 113,39 m2 |
Повърхност на огневите тръби | 93,26 m2 |
Обща изпарителна повърхност | 224,07 m2 |
Брой на димогарните тръби | 127 |
Брой на огневите тръби | 38 |
Паропрегревател | да |
Парна машина | Цвилинг / Дрилинг |
Брой цилиндри | 2 / 3 |
Диаметър на цилиндрите | 300 / 220 m |
Ход на буталото | 700 / 650 m |
Тип рама | гредова |
Тендер | |
Тип тендер | няма тендер |
Воден запас | 18 (на локомотива) m3 |
Запас гориво | 10 000 (на локомотива) kg |
Локомотиви БДЖ серия 46.00 в Общомедия |
Локомотивите серия 46.00 са най-мощните парни локомотиви в България, най-големи тендерни машини в Европа, първите и единствени в България с две безребордни колооси. Доставени са на два пъти, като основната разлика между доставките е типът на парната машина. Независимо от това те имат почти еднакви тракционни възможности и експлоатационни показатели. Локомотивите са предназначени основно за возене на тежки въглищни товарни влакове между Перник и София, за замяна на серия 45.00. След 1964 г. са приведени на смесено мазутно-въглищно горене
Локомотивите са с монтирана двустъпална въздушна помпа и с автоматична и допълнителна въздушна спирачка. Ръчната спирачка действа на всички сцепни колооси. Спирателни са всички колооси, с изключение на предната свободна колоос. Поради симетричността на ходовата си част локомотивът е в състояние да се движи и на преден и заден ход с конструктивната си скорост.
Изпълняват първоначалното си предназначение до 1968 г. След навлизането на дизелова и електрическа тяга остават в резерв, а на 21 август 1975 г. са бракувани всички заедно. За музейната колекция са запазени 46.03 от локомотивите система „Цвилинг“ (на тази машина е служил като огняр Никола Вапцаров) и 46.13 от система „Дрилинг“.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 46.00[2]
[редактиране | редактиране на кода]Експлоатационен номер | Фабрика | фабр. №/ година |
Бележки | |
---|---|---|---|---|
от 1931 г. | от 1936 г. | |||
4.501 | 46.01 | H. Cegielski - Poznan |
201/1931 | Бракувани 1975 г. |
4.502 | 46.02 | 202/1931 | ||
4.503 | 46.03 | 203/1931 | Бракуван 1975 г. Музеен 1979 г. | |
4.504 | 46.04 | 204/1931 | Бракувани 1975 г. | |
4.505 | 46.05 | 205/1931 | ||
4.506 | 46.06 | 206/1931 | ||
4.507 | 46.07 | 207/1931 | ||
4.508 | 46.08 | 208/1931 | ||
4.509 | 46.09 | 209/1931 | ||
4.510 | 46.10 | 210/1931 | ||
4.511 | 46.11 | 211/1931 | ||
4.512 | 46.12 | 212/1931 | ||
- | 46.13 | Schwartzkopff – Berlin |
11794/1943 | Бракуван 1975 г. Музеен 1979 г. |
- | 46.14 | 11795/1943 | Бракувани 1975 г. | |
- | 46.15 | 11796/1943 | ||
- | 46.16 | 11797/1943 | ||
- | 46.17 | 11798/1943 | ||
- | 46.18 | 11799/1943 | ||
- | 46.19 | 11800/1943 | ||
- | 46.20 | 11801/1943 |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 221 – 221.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 144.
|