Локомотиви БДЖ серия 46.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 46.00 [1]
BDZ4603.jpg
Обща информация
Производител Flag of Poland.svg · Flag of Germany.svg H. Cegielski – Poznan и Schwarzkopff – Berlin
Производство 1931 – 1943
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Тендерен
Колоосна формула 1'F2' h3t
Период на експлоатация до 1976 г.
Запазени локомотиви 35.02 и 35.05
Друга информация
Спецификации
Дължина 18 205 / 18 155 mm
Височина 4280 / 4345 mm
Максимална скорост 65 km/h
Служебно тегло 149 050 / 155 800 kg
Сцепно тегло 101 700 / 108 000 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 180 m
Натоварване на ос 16,95 / 18,0 t
Диаметър на водещата колоос 850 mm
Диаметър на задвижващите колооси 1340 mm
Налягане на парата в котела 16 kg.f/m2
Нагревна повърхност 307,98 / 305,98 m2
Скарна повърхност 4,87 m2
Повърхност на димогарните тръби 113,39 m2
Повърхност на огневите тръби 93,26 m2
Обща изпарителна повърхност 224,07 m2
Брой на димогарните тръби 127
Брой на огневите тръби 38
Паропрегревател да
Парна машина Цвилинг / Дрилинг
Брой цилиндри 2 / 3
Диаметър на цилиндрите 300 / 220 m
Ход на буталото 700 / 650 m
Тип рама гредова
Тендер
Тип тендер няма тендер
Воден запас 18 (на локомотива) m3
Запас гориво 10 000 (на локомотива) kg
Локомотив 46.00 [1] в Общомедия

Локомотивите серия 46.00 са най-мощните парни локомотиви в България, най-големи тендерни машини в Европа, първите и единствени в България с две безребордни колооси. Доставени са на два пъти, като основната разлика между доставките е типът на парната машина. Независимо от това те имат почти еднакви тракционни възможности и експлоатационни показатели. Локомотивите са предназначени основно за возене на тежки въглищни товарни влакове между Перник и София, за замяна на серия 45.00. След 1964 г. са приведени на смесено мазутно-въглищно горене

Локомотивите са с монтирана двустъпална въздушна помпа и с автоматична и допълнителна въздушна спирачка. Ръчната спирачка действа на всички сцепни колооси. Спирателни са всички колооси, с изключение на предната свободна колоос. Поради симетричността на ходовата си част локомотивът е в състояние да се движи и на преден и заден ход с конструктивната си скорост.

Изпълняват първоначалното си предназначение до 1968 г. След навлизането на дизелова и електрическа тяга остават в резерв, а на 21 август 1975 г. са бракувани всички заедно. За музейната колекция са запазени 46.03 от локомотивите система „Цвилинг“ (на тази машина е служил като огняр Никола Вапцаров) и 46.13 от система „Дрилинг“.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 46.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер Фабрика фабр. №/
година
Бележки
от 1931 г. от 1936 г.
4.501 46.01 H. Cegielski -
Poznan
201/1931 Бракувани 1975 г.
4.502 46.02 202/1931
4.503 46.03 203/1931 Бракуван 1975 г.
Музеен 1979 г.
4.504 46.04 204/1931 Бракувани 1975 г.
4.505 46.05 205/1931
4.506 46.06 206/1931
4.507 46.07 207/1931
4.508 46.08 208/1931
4.509 46.09 209/1931
4.510 46.10 210/1931
4.511 46.11 211/1931
4.512 46.12 212/1931
- 46.13 Schwartzkopff –
Berlin
11794/1943 Бракуван 1975 г.
Музеен 1979 г.
- 46.14 11795/1943 Бракувани 1975 г.
- 46.15 11796/1943
- 46.16 11797/1943
- 46.17 11798/1943
- 46.18 11799/1943
- 46.19 11800/1943
- 46.20 11801/1943

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]