Локомотиви БДЖ серия 46.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Локомотив 46.00 [1]
BDZ4603.jpg
Обща информация
ПроизводителH. Cegielski – Poznan и Schwarzkopff – Berlin
Производство1931 – 1943
Междурелсие1435 mm
ПредназначениеТендерен
Колоосна формула1'F2' h3t
Период на експлоатациядо 1976 г.
Запазени локомотиви46.03 и 46.13
Друга информация
Спецификации
Дължина18 205 / 18 155 mm
Височина4280 / 4345 mm
Максимална скорост65 km/h
Служебно тегло149 050 / 155 800 kg
Сцепно тегло101 700 / 108 000 kg
Минимален диаметър на вписване в крива180 m
Натоварване на ос16,95 / 18,0 t
Диаметър на водещата колоос850 mm
Диаметър на задвижващите колооси1340 mm
Налягане на парата в котела16 kg.f/m2
Нагревна повърхност307,98 / 305,98 m2
Скарна повърхност4,87 m2
Повърхност на димогарните тръби113,39 m2
Повърхност на огневите тръби93,26 m2
Обща изпарителна повърхност224,07 m2
Брой на димогарните тръби127
Брой на огневите тръби38
Паропрегревателда
Парна машинаЦвилинг / Дрилинг
Брой цилиндри2 / 3
Диаметър на цилиндрите300 / 220 m
Ход на буталото700 / 650 m
Тип рамагредова
Тендер
Тип тендерняма тендер
Воден запас18 (на локомотива) m3
Запас гориво10 000 (на локомотива) kg
Локомотив 46.00 [1] в Общомедия

Локомотивите серия 46.00 са най-мощните парни локомотиви в България, най-големи тендерни машини в Европа, първите и единствени в България с две безребордни колооси. Доставени са на два пъти, като основната разлика между доставките е типът на парната машина. Независимо от това те имат почти еднакви тракционни възможности и експлоатационни показатели. Локомотивите са предназначени основно за возене на тежки въглищни товарни влакове между Перник и София, за замяна на серия 45.00. След 1964 г. са приведени на смесено мазутно-въглищно горене

Локомотивите са с монтирана двустъпална въздушна помпа и с автоматична и допълнителна въздушна спирачка. Ръчната спирачка действа на всички сцепни колооси. Спирателни са всички колооси, с изключение на предната свободна колоос. Поради симетричността на ходовата си част локомотивът е в състояние да се движи и на преден и заден ход с конструктивната си скорост.

Изпълняват първоначалното си предназначение до 1968 г. След навлизането на дизелова и електрическа тяга остават в резерв, а на 21 август 1975 г. са бракувани всички заедно. За музейната колекция са запазени 46.03 от локомотивите система „Цвилинг“ (на тази машина е служил като огняр Никола Вапцаров) и 46.13 от система „Дрилинг“.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 46.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер Фабрика фабр. №/
година
Бележки
от 1931 г. от 1936 г.
4.501 46.01 H. Cegielski -
Poznan
201/1931 Бракувани 1975 г.
4.502 46.02 202/1931
4.503 46.03 203/1931 Бракуван 1975 г.
Музеен 1979 г.
4.504 46.04 204/1931 Бракувани 1975 г.
4.505 46.05 205/1931
4.506 46.06 206/1931
4.507 46.07 207/1931
4.508 46.08 208/1931
4.509 46.09 209/1931
4.510 46.10 210/1931
4.511 46.11 211/1931
4.512 46.12 212/1931
- 46.13 Schwartzkopff –
Berlin
11794/1943 Бракуван 1975 г.
Музеен 1979 г.
- 46.14 11795/1943 Бракувани 1975 г.
- 46.15 11796/1943
- 46.16 11797/1943
- 46.17 11798/1943
- 46.18 11799/1943
- 46.19 11800/1943
- 46.20 11801/1943

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]