Локомотиви БДЖ серия 41.000

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 41.000
Обща информация
Производител Flag of the Czech Republic.svg Шкода - Чехословакия
Производство 1961 – 1962
Следващ модел 42.000
Междурелсие 1435 mm
Предназначение магистрален
Колоосна формула Вo′-Вo′
Период на експлоатация 1963 – 1998
Запазени локомотиви 41.09 и 41.127
Друга информация
Спецификации
Дължина 16 200 mm
Ширина 3094 mm
Височина 4650 mm
Маса 88 000 kg
Максимална мощност 3000 kW
Максимална скорост 110 km/h
Служебно тегло 85 500 kg
Вид ток и напрежение 50 Hz – 25 kV
Тип на предавката електрическа
Диаметър на задвижващите колооси 1250 mm


Първите локомотиви от първата серия електрически локомотиви на БДЖ 41.000 са строени през 1961 и 1962 г. в заводите Шкода - Пилзен, тогава в Чехословакия. Първите 6 локомотива, Е41-01 до Е41-06, пристигат през Дунав мост при Русе на 13 април 1962 г., а един ден по-късно са вече в новото депо за електрически локомотиви в Подуяне. След извършване на приемателните изпитвания, се пристъпва към пробно обслужване на някои влакове по първата електрифицирана жп линия София - Пловдив, която е открита официално на 27 април 1963 г. и оттогава преминава изцяло на обслужване с електрическа тяга.

Доставени са общо 41 локомотива от модификацията със заводско означение Е41 – разработена специално за БДЖ. Към края на 1963 г. една част от серията са изпратени в депо Горна Оряховица, където от април 1964 г. поемат работата по втория електрифициран участък в България Г. Оряховица - Русе.

Заради показани недостатъци още в началото на експлоатацията им, цялата серия Е41 (от 1965 г. без буквата "Е" - серия 41), е модернизирана през периода 1964 - 1967 г. с последователно връщане в завода-производител. Не са изпращани само локомотиви 41-21 и 41-38, които след няколко последователни опожарявания са бракувани през 1965 г. При модернизацията в SKODA, по споразумение с БДЖ, последните два локомотива 41-40 и 41-41 заемат техните места и се връщат с експлоатационни номера съответно 41-21 и 41-38.

След второто им пристигане от Чехословакия, всички локомотиви серия 41 са зачислени в депо Подуяне и продължават да обслужват пътнически и товарни влакове в участъците София – Пловдив и София – Карлово, а след 1974 г. и по цялата 3-та главна линия.

До 1985 г. серията загубва още 9 локомотива, 2 от които са бракувани след катастрофи и 7 – след опожаряване.

В периода 1981 – 1985 г. се предприема възстановяване на катастрофирали, опожарени, бракувани и др. локомотиви, основно със силите на отделни локомотивни депа. След възстановяването на локомотивите им се дават поредни номера на юбилейни годишнини – практика, отменена в края на 1991 г. Върнатите в експлоатацията по този начин локомотиви от серията 41, са три: 41-100 през 1982 г.(възстановен от 41-22), 41-60 през 1983 г. (от 41-03) и 41-40 през 1984 г. (от 41-36). Едновременно с това, през 1983 г. се замисля ново преустройство (цялостна модернизация) на локомотивите серия 41, с цел да се повиши тяхната надеждност в експлоатацията. Така до 1990 г. са модернизирани 12 машини, а заедно с възстановените 41-40, 41-60 и 41-100 – общо 15 локомотива. Съгласно промените в серийното означение на тяговия подвижен състав (ТПС) от 1 януари 1988 г., първата цифра в поредния номер на модернизираните локомотиви серия 41 става модификационна и се променя от "0" на "1"

Към края на 1992 г., (около 30 години след доставката), са извадени от експлоатацията и бракувани общо 26 машини, а до края на 1994 г. – още 14. Със заповед за музейна машина е била определена 41 008.4 (с най-запазен първоначален вид), но той е унищожен през 1995 г. Остава 41 103.3 (бивш 41-60) макар и с много изменен външен вид, но и той е унищожен през 1998 г. Последно за музеен е определен 41 009.2, който се намира в депо Подуяне. Запазен е и изкараният за отоплител на пътнически композиции на Централна гара София 41 127.2.

Експлоатационен номер фабр. №/
година
Бележки
доставен от 1965 г. към 1985 г. от 1988 г. от 1992 г.
Е 41-01 41-01 - - - 4464/1961 Бракуван 1984 г.
Е 41-02 41-02 41-02 41 102.5 41 102.5 4465/1961 Модернизиран 1986 г.
Бракуван 1994 г.
Е 41-03 41-03 41-60 41 060.5 41 103.3 4466/1961 Бракуван 1978 г.
Възстановен 1983 Г.
Бракуван 1998 г.
Е 41-04 41-04 41-04 41 004.3 41 004.3 4467/1961 Бракуван 1992 г.
Е 41-05 41-05 41-05 41 005.0 - 4468/1961 Бракуван 1990 г.
Е 41-06 41-06 41-06 41 106.6 41 106.6 4469/1961 Модернизиран 1986 г.
Бракуван 1924 г.
Е 41-07 41-07 - - - 4470/1961 Бракуван 1983 г.
Е 41-08 41-08 41-08 41 008.4 41 008.4 4471/1961 Бракуван 1992 г.
Обявен за музеен
Унищожен 1995 г.
Е 41-09 41-09 41-09 41 009.2 41 009.2 4472/1961 Бракуван 1992 г.
Обявен за музеен
Е 41-10 41-10 41-10 41 010.0 - 4473/1961 Бракуван 1991 г.
E 41-11 41-11 41-11 41 011.8 - 4474/1962 Бракуван 1990 г.
E 41-12 41-12 41-12 41 012.6 41 012.6 4475/1962 Бракуван 1992 г.
E 41-13 41-13 41-13 41 013.4 41 013.4 4476/1962 Бракуван 1992 г.
E 41-14 41-14 - - - 4477/1962 Бракуван 1979 г.
E 41-15 41-15 41-15 41 015.9 - 4478/1962 Бракуван 1989 г.
E 41-16 41-16 41-16 41 016.7 - 4479/1962 Бракуван 1990 г.
E 41-17 41-17 41-17 41 117.3 41 117.3 4480/1962 Модернизиран 1986 г.
Бракуван 1994 г.
E 41-18 41-18 41-18 41 118.1 41 118.1 4481/1962 Модернизиран 1985 г.
Бракуван 1989 г.
E 41-19 41-19 41-19 41 119.9 41 119.9 4482/1962 Модернизиран 1985 г.
Бракуван 1994 г.
E 41-20 41-20 41-20 41 120.7 41 120.7 4483/1962 Модернизиран 1986 г.
Бракуван 1994 г.
E 41-21 - - - - 4484/1962 Бракуван 1965 г.
E 41-22 41-22 41-100 41 100.9 41 122.3 4485/1962 Бракуван 1972 г.
Възстановен 1982 г.
Бракуван 1994 г.
E 41-23 41-23 - - - 4486/1962 Бракуван 1985 г.
E 41-24 41-24 41-24 41 024.1 - 4487/1962 Бракуван 1991 г.
E 41-25 41-25 - - - 4488/1962 Бракуван 1971 г.
E 41-26 41-26 41-26 41 026.6 - 4489/1962 Бракуван 1991 г.
E 41-27 41-27 41-27 41 127.2 41 127.2 4490/1962 Модернизиран 1986 г.
Бракуван 1994 г.
E 41-28 41-28 41-28 41 128.0 41 128.0 4491/1962 Модернизиран 1985 г.
Бракуван 1994 г.
E 41-29 41-29 41-29 41 129.8 41 129.8 4492/1962 Модернизиран 1985 г.
Бракуван 1989 г.
E 41-30 41-30 41-30 41 030.8 - 4493/1962 Бракуван 1991 г.
E 41-31 41-31 41-31 41 031.6 - 4494/1962 Бракуван 1991 г.
E 41-32 41-32 41-32 - - 4495/1962 Бракуван 1986 г.
E 41-33 41-33 41-33 41 033.2 41 133.0 4496/1962 Модернизиран 1990 г.
Бракуван 1989 г.
E 41-34 41-34 41-34 41 134.8 41 134.8 4497/1962 Модернизиран 1983 г.
Бракуван 1989 г.
E 41-35 41-35 41-35 - - 4498/1962 Бракуван 1988 г.
E 41-36 41-36 41-40 41 040.7 41 136.3 4499/1962 Бракуван 1983 г.
Възстановен 1984 г.
Бракуван 1994 г.
E 41-37 41-37 41-37 41 037.3 - 4500/1962 Бракуван 1991 г.
E 41-38 - - - - 4501/1962 Бракуван 1965 г.
E 41-39 41-39 41-39 41 139.7 41 139.7 4502/1962 Модернизиран 1983 г.
Бракуван 1989 г.
E 41-40 41-21 41-21 41 021.7 - 4503/1962 Бракуван 1989 г.
E 41-41 41-38 - - - 4504/1962 Бракуван 1973 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]