Дунав мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за моста над река Дунав. За едноименния филм вижте Дунав мост (филм).

Дунав мост
Podul Prieteniei Giurgiu-Ruse
Основни данни
Предназначение пътен и железопътен мост
Пресича река Дунав
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Русе, България
Flag of Romania.svg Гюргево, Румъния
По-горен Мост „Нова Европа“
По-долен мост „Крал Карол I“
Технически данни
Конструкция ферма/подвижен мост
Материал стомана
Обща дължина 2223 m
Главен отвор 120 m
Височина под моста 30 m
История
Построен 1952 – 1954 г.
Проектант В. Андреев
Н. Рудомазин
Карта
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.8876° с. ш. 26.0073° и. д.
Местоположение в България
Дунав мост в Общомедия

Дунав мост, открит като Мост на дружбата, наричан още Мост Русе – Гюргево, е стоманен фермов мост над река Дунав между градовете Русе (България) и Гюргево (Румъния) на речен километър 488,7.

Дължината му е 2,8 км, минава на височина от 30 метра над водата. Изграден е на 2 нива – за влакове и автомобили. Средната част (с дължина 85 м) може да се повдига и да пропуска големи кораби. Мостът е един от двата моста над река Дунав по границата между България и Румъния, която има дължина от около 500 км.

Архитектурата на моста е на архитект Георги Овчаров, а художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) е дело на украинския скулптор Михайло Парашчук.

Открит е официално за експлоатация на 20 юни 1954 г., като за времето си е най-големият комбиниран мост (с железопътна линия и за автомобилен трафик) в Европа. Строен е 2,5 г. от България и Румъния в сътрудничество с тогавашния СССР.

Дунав мост се обслужва от автобусни линии с номера 4, 11, 12 и 28, както и от автобусите по линията Русе – Мартен – Сандрово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преминаване на Дунав мост между Гюргево и Русе на границата между Румъния и България.

Проучванията по възможността за изграждането на мост на р. Дунав и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море започват още с края на Кримската война (1853 – 1856 г.). Построяването на мост над плавателната река е осмисляно в контекста на изграждането на жп линия. Под натиска на Австро-Унгария Османската империя възприема строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград, с отклонение от Ниш до Солун.[1]

Три години след Освобождението на България – 1881 г., се установяват първите контакти между Българското княжество и Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав.

Идеята на румънската страна от 1884 г. е за строителството на мост между Свищов и Зимнич. Българският министър-председател Петко Каравелов е резервиран, защото свързването при тези пунктове не е съгласувано с плановете за железопътната мрежа в България и ще обремени прекалено много финансите на Княжеството. Вероятно П. Каравелов не е бил убеден в искреността на намеренията на румънското предложение, тъй като още от 1882 г. Букурещ предприема мерки за насочване на трафика от Западна и Централна Европа към своето пристанище Кюстенджа. [2]

През 1890 г. в бр. 47 на в. Славянин (Русе) е поместено съобщение за проведен търг в Букурещ, иницииран от румънска страна, за построяването на мост над р. Дунав. На търга присъстват „Ал. Маргиломан – министър на общите работи, Дука – гл. директор на железниците и Силаги – инженер“. В търга участват седем фирми, сред които и тази на Айфел. Най-ниска цена за строителството на моста предложило дружество Фив Лил, а впоследствие на него било възложено и изграждането на конструкцията.[3]

В началото на ХХ в. идеята за строителство на мост на р. Дунав между България и Румъния навлиза в нов етап. Периодът съвпада с оформената вече ясна концепция за изграждането на железопътните мрежи на двете страни. Ускореното икономическо развитие на България в началото на ХХ в. определя търсене на нови и сигурни връзки с Австро–Унгария, Германия, Франция и другите напреднали държави. Честите стопански и политически конфликти между Сърбия и Австро–Унгария (т. нар. „свинска война“, 1906 – 1911 г.) се отразяват негативно на българския обмен със Западна и Централна Европа. Австро–Унгария от своя страна също търси начин да заобиколи Сърбия при икономическите си контакти с България и Турция.

Преговорите временно се забавят при обявяването на българската независимост (22 септември 1908 г.) и проблемите, свързани с нейното признаване. На 9 април 1909 г. Румъния признава българската независимост. Основна тема на разговорите между двете страни е строителството на мост на р. Дунав. Румънският министър-председател заявява, че трябва да се събере смесена българо-румънска комисия, която да проучи въпроса. По неговото лично мнение най-подходящо място за моста е отсечката между пунктовете Сомовит и Корабия.[4] Българското правителство приема със задоволство румънското предложение. В София е назначена комисия, която да проучи подробно въпроса за мястото на бъдещия мост.[5]

В периода между Балканската и Междусъюзническата война, и последвалата Първа световна война, преговорите между двете страни временно са преустановени.

В края на 20-те години на XX век започват проучвателни разговори, свързани с изграждането на мост над река Дунав, от страна на България, в които впоследствие се включва Румъния, Гърция, Полша, Югославия и др. Преговорите са изключително динамични като до началото на Втората световна война заинтересуваните страни не успяват да сключат споразумение заради целите на съседните на България страни да я изолират транспортно и задушат стопански. Основната идея, около която най-общо се консолидират позициите са по изграждането на мост в района на Корабия – Гиген. Аргументите за местоположението са както от географски характер – релеф на терена, почвена характеристика и условия за изграждането на подобна конструкция, така и политически и стопански – изграждането на сухоземна връзка и излаз на Бяло море за страните от Централна и Западна Европа.

След Втората световна война се подновяват преговорите за изграждането на мост над река Дунав, който да свърже румънския с българския бряг. Обектът е наречен. „889“[6] В свое решение от 11 март 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП изразява съгласие с предложените условия от страна на Съветското правителство за построяване на моста през река Дунав на определеното място – Русе-Гюргево, както и строителството да бъде възложено на Министерството на пътните съобщения на Съветския съюз. За осъществяването на проекта решителна роля изиграват съветските военни цели.[7]

С Постановление на МС от 25 май 1954 г. е решено мостът да се открие за редовна експлоатация на 21 юни 1954 г. с подходящо тържество. Сред членовете на българската делегация, присъствали на тържественото откриване, е Вълко Червенков – председател на МС и др. Постановено е събитието да бъде филмирано от българската кинематография и да се предава по радиоопредавателни станции.[8]

Пътни такси[редактиране | редактиране на кода]

Следните пътни такси се прилагат за преминаване на Дунав мост от румънска страна:[9]

Автомобили Евро
До 8 + 1 места; До 3,5 тона 2 евро
Камиони до 7.5 т; Превозни средства, между 9 и 23 места 12 евро
Камиони до 12 т 18 евро
Камиони над 12 т с до три оси; Превозни средства с повече от 23 места 25 евро
Камиони над 12 т с 4 или повече оси 37 евро

Разни[редактиране | редактиране на кода]

Румънските мостове не са поддържани от 25 г. – поне от 1983 до 2008 г. Необходими са около 25 милиона евро от всяка страна, за да бъде ремонтиран мостът.[10]

Панорама[редактиране | редактиране на кода]

Дунав мост между Русе и Гюргево

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 839, л. 25 – 27; Ю. Данчов. Половин век железопътна политика. – В: Архив на държавните железници и пристанища в България, кн. I, 1928, 51 – 51; Хр. Хесапчиев. Служба на България в чужбина. С., 1993, 347 – 348.
  2. Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с.348; ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 97, л. 1 – 10; Е. Стателова. Дипломацията на Княжество България 1879 – 1886. С., 1979, 52 – 53, 59, 80.
  3. В. „Славянин“ (Русе), г. IХ, 10 януари 1890, № 47, с. 187.
  4. ЦДА, ф. 176К, оп.2, оп. 2, а.е. 345, л. 26; Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с. 352.
  5. ЦДА, ф. 176К, оп. 2, оп. 2, а.е. 345, л. 27 – 28; Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с. 352.
  6. ЦДА, Ф. 1, оп. 64, а.е. 76.
  7. Балканското ядро
  8. ЦДА, Ф. 136, оп. 15, а.е. 268.
  9. www.untrr.ro
  10. The seven bridges over Danube from the Romanian territory will be modernized with 40 million euro, www.adevarul.ro, 21.08.2008[неработеща препратка]
     Портал „Транспорт“         Портал „Транспорт          Портал „България“         Портал „България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния