Георги Овчаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Овчаров
български архитект
Роден
Починал
Георги Овчаров в Общомедия

Георги Радев Овчаров (р. 20 април 1889 в Силистра – п. 15 октомври 1953 пак там) е български архитект от междувоенния период, чието творчество е повлияно от неокласицизма.

Семейство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Георги Овчаров е роден в дунавския град Силистра през 1889 г. в семейството на Ради Овчаров.

Започва да учи архитектура в Техническия университет в Мюнхен през 1911 г., където му преподава проф. арх. Паул Бонац. След дипломирането си се завръща в България.

Първата световна война и „Клубът на интелектуалците“ в София[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война е мобилизиран и изпратен на фронта, а след края на войната заживява в София. Става член на известния тогава „Клуб на интелектуалците“. В клуба се запознава с арх. Иван Васильов, проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, проф. Андрей Николов и др. Попада в обкръжението на цар Борис III и от него получава първата си по-голяма поръчка – две малки жилищни сгради в Евксиноград. През 1926 г. проектира къща с ателие за писателя Сирак Скитник (на улица „Борова гора“), както и сграда за Работническа болница (днес ИСУЛ) в София.

През 1928 г. е обявен конкурс за сграда на Агрономическия факултет на СУ. Не е присъдена първа награда, а на второ място е класиран немския проф. Херман Бухер. Той възлага изпълнението на арх. Георги Овчаров. През следващите години Георги Овчаров изгражда редица сгради в цялата страна. През 1949 г. успява за кратки срокове да проектира Мавзолея на Георги Димитров[1], заедно с Рачо Рибаров и Иван Данчов.

Почива на 15 октомври 1953 г. в родния си град.

Изградени сгради по негови проекти[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]