Неокласическа архитектура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Неокласическата архитектура е архитектурен стил, свързан с движението на неокласицизма, възникнал в средата на XVIII век и преобладаващ в западната архитектура до началото на XX век.

Той възниква като реакция срещу изобилната натуралистична орнаментика на рококо и доразвива късния барок с акцент върху архитектурата на класическата Античност, принципите на Витрувий и работата на Андреа Паладио. Характеризира се с монументални мащаби, опростени форми, използване на колонади, опростяване на фасадите с предпочитание към плоските форми.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]