Министерство на вътрешните работи на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Министерство на вътрешните работи
Coat of arms of Bulgaria.svg
Информация
Основаване 5 юли* 1879 г.
Предходен орган М-во на вътрешните работи и народното здраве
Юрисдикция Правителство на България
Седалище Flag of Bulgaria.svg София, България
Бюджет ? лева (2015 г.)[1]
Ръководител Румяна Бъчварова,
министър на вътрешните работи
Уебсайт www.mvr.bg

Министерството на вътрешните работи (МВР) е българска държавна институция с ранг на министерство, която се грижи за защитата на националната сигурност, борбата с престъпността, опазването на обществения ред и други.[2] МВР се оглавява от политическо лице (министър), член на Министерския съвет на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).

От 11 март 2015 година министър на вътрешните работи е Румяна Бъчварова, който е и вицепремиер в подкрепяното от ГЕРБ и Реформаторския блок правителство на Бойко Борисов.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Министерството на вътрешните работи/дела/ (МВР/Д/) започва да функционира от 5 юли 1879 [3], когато с Указ №1 княз Александър I Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и първи министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.

През 1925 година по „Закона за администрацията и полицията“ е създадена и специална „Дирекция на полицията“ сред чиито отдели е и Държавна сигурност. На 10 септември 1944 година с Постановление №1 Министерският съвет под натиска на комунистите създава т.нар Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, които са взели участие в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт.

Структурни промени[редактиране | редактиране на кода]

От 27 декември 1968 г. с указ № 1156 Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) и Комитета за държавна сигурност се обединяват в Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност (МВРДС). Година по-късно, на 5 април 1969 г., наименованието му е възстановено. Държавна сигурност съществува отделно съгласно два нормативни акта: Указ №1670 от 1974 г. за Държавна сигурност и Указ №1474 от 1974 г. за дейността на Държавна сигурност.

През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Променя се наименованието от Народната милиция на Национална полиция. През 1993 г. е приет нов „Закон за националната полиция“.

През юни 2008 г. в МВР работят 63 000 служители, от които 47 000 полицаи, 8 000 в пожарната и 5 000 административни служители. [4]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на министерството на улица „6-ти септември“ №29 в София. Сградата е проектирана през 1936 г. от арх. Георги Овчаров

Към 25 юли 2011 година министерството има следната структура:[5]

  • Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“
  • Главна дирекция „Криминална полиция“
  • Главна дирекция „Охранителна полиция“
  • Главна дирекция „Гранична полиция“
  • Главна дирекция „Досъдебно производство“
  • Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
    • Дирекция „Вътрешна сигурност“
    • Дирекция „Миграция“
    • Дирекция „Международни проекти“
    • Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“
    • Дирекция „Национална система 112“
    • Дирекция „Български лични документи“
  • Специализирани административни дирекции:
    • Дирекция „Инспекторат“
    • Дирекция „Човешки ресурси“
    • Дирекция „Правно-нормативна дейност“
    • Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“
    • Дирекция „Планиране и управление на бюджета“
    • Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
    • Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“
    • Дирекция „Информация и архив“
    • Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“
    • Дирекция „Вътрешен одит“
    • Дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз“
  • Медицински институт
  • Институт за специална техника
  • Институт по психология
  • Научноизследователски институт по криминалистика и криминология

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Към 17 септември 2015 година министерството има следното ръководство:

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. МО. Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Източник „Данъци“ – Tita.bg
  2. Закон за Министерството на вътрешните работи, чл. 6 – www.mvr.bg
  3. „Михаил Миков: Oбществото очаква от нас служба в името на гражданите“. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 5 юли 2008 г. Посетен на 26 май 2013 г.
  4. „В МВР работели 63 хил. души“. // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 25 юни 2008 г. Посетен на 26 май 2013 г.
  5. „Основни структурни звена“. // Министерство на вътрешните работи. Посетен на 25 юли 2011 г.