Белоградчик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белоградчик
      
Герб
България
43.6251° с. ш. 22.6866° и. д.
Белоградчик
Област Видин
43.6251° с. ш. 22.6866° и. д.
Белоградчик
Белоградчик
43.6251° с. ш. 22.6866° и. д.
Белоградчик
Общи данни
Население4623 души[1] (15 декември 2023 г.)
208 души/km²
Землище22,234 km²
Надм. височина522 m
Пощ. код3900
Тел. код0936
МПС кодВН
ЕКАТТЕ03616
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Белоградчик
Боян Иванов
(БСП за България; 2023)
Адрес на общината
ул. „Княз Борис I“ 6
п.к. 3900
тел./факс: 0936/5 30 17
kmet@belogradchik.bg
Уеб адрес www.belogradchik.bg
Уебсайтwww.belogradchik.org
Белоградчик в Общомедия

Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 31 декември 2020 година е 4339 жители,[2] което го прави второто по големина населено място в областта. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 4645 души по настоящ адрес и 5482 души по постоянен адрес.[3] Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения. Девизът на града е „Вечен и млад“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към града

Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник. Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превърнал в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата си твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали.

В пясъчника и варовика се образували и над сто пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната пещера — Магура (дълга над 2500 м), е благоустроена: има осветление и обезопасителни съоръжения. Заедно с района наоколо Магурата е обявена за природна забележителност. От юни 2015 г. е отворена за посещения още една пещера в региона — пещера Венеца, в която има множество различни образувания с цветно осветление.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2021):[4][5][6]

Белоградчик
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2013 2021
население 2192 Повишение 3444 Повишение 5178 Повишение 6898 Повишение 7256 Повишение 6635 Понижение 5838 Понижение 5542 Понижение 5415 Понижение 5334 Понижение 5173 Понижение 5013 Понижение 4080 Понижение
Източници: Национален статистически институт,[4][7] Citypopulation.de[5] и „Pop-stat.mashke.org[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Кръст – надгробен паметник, из Белоградчишките гробища; 1837 г. Четирикрилен. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.
Офицери от Пета пехотна дунавска дивизия в Белоградчик, 1913 г.
Белоградчик през първата половина на XX век
„Ведерник“, 10 ноември 1930 г.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на владичеството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград, го наричат Белградин (малък Белград).

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството.

Османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското владичество жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението. Във войната от 1885 година, малко след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, сърбите правят първия си опит да превземат града, но са разгромени.[8]

При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкият отряд, който включва части на 9-а пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълченските дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.

През 30-те години на XX век в гр. Белоградчик излиза вестник „Ведерник“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва източноправославното християнство.

Храм „Св.вмчк Георги Победоносец“ е възстановен през 1868 г. след пожар.

През 1751 г. османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – Владимир Живков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 63% срещу Ани Панчев (СДС)
  • 1999 – Емил Цанков (ОДС) печели на втори тур с 56% срещу Ангел Джунински (БСП)
  • 2003 – Емил Цанков (Всички за Белоградчик) печели на втори тур с 55% срещу Борис Николов (независим)
  • 2004 – Изборите в Белоградчик са анулирани за използване на фалшиви бюлетини
  • 2004 – Людмил Антов (независим) печели на втори тур с 58% срещу Емил Цанков (Всички за Белоградчик)
  • 2007 – Емил Цанков (независим) печели на втори тур с 51% срещу Людмил Антов (БСП)
  • 2011 – Борис Николов (Български социалдемократи) печели на балотаж срещу Людмил Антов (БСП)
  • 2015 – Борис Николов (БСП)
  • 2019 – Борис Николов (БСП, ДПС)

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Централният площад „Възраждане“
Читалище „Развитие“

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Исторически музей – Белоградчик разполага с фонд от над 6000 експоната. Помещава се в „Пановата къща“ (паметника на културата) – ярък представител на предбалканската възрожденска архитектура. Строена е през 1810 г. Тя е двуетажна, с обрамчени с дъски стени, с два чардака, с изграден от камък първи и еркерно издаден втори етаж. Това архитектурно бижу на Белоградчик е скътало в себе си бита и народната култура, стремежа към красота и жажда на българина за свобода през епохата на българското Възраждане. Експозицията запознава със социално–икономическото развитие на Белоградчик и района през 18. – 19. век.

Музеят разполага с три отдела: експозиция 18 – 19 век, Природа (Природонаучен музей), Художествена галерия „Вълчо Вълчев“.

Природонаучният музей разполага с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500. Представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България, вкл. много ендемитни и реликтни видове от Балканите и Европа.

Художествената галерия в Белоградчик е открита на 21.06.1983 година. Сградата, в която се помещава, е била банка, но през 1980 година се взема ре­шение за реконструирането и превръщането ѝ в Художествена галерия.

Разполага с три зали, като едната е за постоянна експозиция, а в другите две периодически се сменят експозиците с гостуващи изложби на художни­ци, майстори на народните и художествени занаяти.

Художественият фонд включва над 180 картини – живопис и графика. Тук могат да се видят оригинали на Владимир Димитров-Майстора, Сто­ян Венев, Иван Христов, Анета Драгушан, Георги Петров и Багит Бапишев. По-голямата част от фонда е набиран чрез провеждащите се до 1989 година международни пленери по живопис. На 29 май 2019 г. е открит Салон за наивистично и интуитивно излуство.

Белоградчишка крепост[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I – III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

В периода 1805 – 1837 г. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език – единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти – Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15 – 16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985 г. с национално значение, пригодена за масови посещения.

От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали.

Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Белоградчишки скали и крепост. Без почивен ден. Има печат на БТС.

Белоградчишки скали[редактиране | редактиране на кода]

Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина от 3 – 6 км. Белоградчишките скали са впечатляващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба и др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.

Астрономическа обсерватория[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празникът на града е на Петровден.
  • „Опера на върховете – Белоградчик и скали“ – ежегоден летен фестивал. Новаторска идея на режисьора акад. Пламен Карталов, чиито необичайни сценични решения и замисъл на авторска режисьорска интерпретация са свързани с раждането им сред магическата красота на Белоградчишките скали. Те дават на публиката възможност по друг начин да усети любимите си произведения. Заедно със спектаклите, които се провеждат в първия двор на крепостта, се предлага и специално културно събитие – посещение на пещерата Магурата за необикновения спектакъл пърформънс „ВАГНЕР МАГУРА – Богове, Великани, Джуджета и Валкюри“.

Първият летен фестивал е осъществен през 2016 г. от Софийска опера и балет и община Белоградчик.

Фолклор[редактиране | редактиране на кода]

Едно значимо ежегодно събитие е тридневният фолклорен фестивал „От Тимок до Искър".

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Волейболният отбор на града – ВК Град, се подвизава във втория ешелон на българския волейбол – НВЛ Висша лига (волейбол). Футболният отбор - ФК Балкан се състезава в „А“ ОФГ Видин.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. Борис Асенов Николов, д-р на военните науки. Роден на 1 април 1924 г. в с. Сливовник, починал на 5 юни 1990 г. Първият доктор на военните науки в България. Съавтор на „Военен атлас“. Автор на няколко книги, между които „Война и география“ и „Средиземно море и неговите врати и ключове“, публикувани на много езици и използвани като задължително четиво във военните академии в Пекин и Анкара.
  • Димитър Бакърджиев (1880 – 1919), български революционер, войвода на ВМОРО[10]
  • Кирил Старцев (1895-1962), бивш кмет на Русе, роден в Белоградчик.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед към Белоградчик

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Население по градове и пол
  3. www.grao.bg
  4. а б Население – градове в България – „НСИ“
  5. а б Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  6. а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  7. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  8. История на Сръбско-българската война 1885 г. Щаб на армията – Военно-историческа комисия. София, Държавна печатница, 1925, стр. 710 – 712
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  10. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 115

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Емил Павлов. Белоградчик – красива природа и човешки традиции. – В: Същият. Семиотика и култура. Благоевград, УИ „Неофит Рилски“, 2005
  • Белоградчик. Албум от колекцията на Милен Бъзински. С., Календар, 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]