Белоградчик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Белоградчик
Белоградчик
Belogradchik E1.jpg
България
43.6269° с. ш. 22.6833° и. д.
Белоградчик
Област Видин
43.6269° с. ш. 22.6833° и. д.
Белоградчик
Белоградчик
43.6269° с. ш. 22.6833° и. д.
Белоградчик
Общи данни
Население 5 391 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 5173 (НСИ)
Землище 22,234 km²
Надм. височина 522±1 m
Пощ. код 3900
Тел. код 0936
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 3616
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Белоградчик
Борис Николов
(БСП, АБВ, НС)
Адрес на общината
ул. „Княз Борис I“ 6
п.к. 3900
тел.: 0936/531 61, факс: 0936/5 3248
mayorbelogradchik@abv.bg Интернет адрес http://belogradchik.bg
Белоградчик в Общомедия

Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 2009 година е 5334 жители[1][2], което го прави второто по големина населено място в областта. Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения. Девизът на градът е „Вечен и Млад“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към града

Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали.

В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти, пещери и интересна фауна. Най-известната пещера – Магура (дължина над 2500 м) е благоустроена – осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея, пещера Магурата е обявена за природна забележителност. От юни 2015 г. е отворена за посещения още една пещера в региона – пещера Венеца, в която има много и разнообразни образувания с цветно осветление.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946 – 2013):[1][2][3]

Белоградчик
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2013
население 2 192 Повишение 3 444 Повишение 5 178 Повишение 6 898 Повишение 7 256 Повишение 6 635 Понижение 5 838 Понижение 5 542 Понижение 5 415 Понижение 5 334 Понижение 5 173 Понижение 5 013 Понижение
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de[2] и „Pop-stat.mashke.org[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на владичеството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград, го наричат Белградин (малък Белград).

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството.

Османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

Кръст – надгробен паметник, из Белоградчишките гробища; 1837 г. Четирикрилен. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското владичество жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

„Ведерник“, 10 ноември 1930 г.

Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението. Във войната от 1885 година, малко след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, сърбите правят първия си опит да превземат града, но са разгромени.[4]

При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

През лятото на 1913 г. по време на Междусъюзническата война край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкият отряд, който включва части на 9-та пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълченските дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.

През 1930-те години в града излиза вестник „Ведерник“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва източноправославното християнство.

Храм „Св.вмчк Георги Победоносец“ е възстановен през 1868 г. след пожар.

През 1751 г. османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – Владимир Живков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 63% срещу Ани Панчев (СДС).
  • 1999 – Емил Цанков (ОДС) печели на втори тур с 56% срещу Ангел Джунински (БСП).
  • 2003 – Емил Цанков (Всички за Белоградчик) печели на втори тур с 55% срещу Борис Николов (независим).
  • 2004 – Изборите в Белоградчик са анулирани за използване на фалшиви бюлетини
  • 2004 – Людмил Антов (независим) печели на втори тур с 58% срещу Емил Цанков (Всички за Белоградчик).
  • 2007 – Емил Цанков (независим) печели на втори тур с 51% срещу Людмил Антов (БСП).
  • 2011 – Борис Николов (Български социал-демократи) печели на балотаж срещу Людмил Антов (БСП)

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Белоградчишки исторически музей – разполага с фонд от над 6000 експоната.

Природонаучен музей с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500, представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България.

Белоградчишка крепост[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

В периода 1805 – 1837 г. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език – единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти – Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15 – 16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985 г. с национално значение, пригодена за масови посещения.

От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали.

Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Белоградчишки скали и крепост. Лято: 9:00 - 18:00 ч.; зима: 9:00 - 17:00 ч. Без почивен ден. Има печат на БТС.

Белоградчишки скали[редактиране | редактиране на кода]

Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина от 3 – 6 км. Белоградчишките скали са впечатляващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба, и мн. др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.

Астрономическа обсерватория[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Фолклор[редактиране | редактиране на кода]

Едно значимо ежегодно събитие е тридневният фолклорен фестивал „От Тимок до Искър – по стъпките на траките“, който се провежда през месец септември.

Фестивалът започва с тракийско шествие от известната Белоградчишка крепост под съпровода на овчарски гайди и други музикални инструменти, докато участниците, облечени в традиционни тракийски костюми, преминават през града. Зрелището придобива мистериозен характер с появата на участници в костюми, с маски и факли в ръка. За онези, които желаят да се присъединят, се раздават свободно маски, костюми и факли.

Тракийската богиня Бендида е почетена с празненство, при което в скалите, огньовете и под светлината на факлите в местността „Панаирище“ се пресъздава легендата за божеството, заедно със спектакли като „Орфей и вкаменената сватба“ или „Тамирис и музите“.

Пресъздават се и битките между съперничещите си племена, като се използват импровизирани оръжия като копия, мечове, лъкове, щитове и тояги. Фестивалът включва и други спортни съревнования – хвърляне на копие и диск, стрелба с лък, надбягване с коне и прескачане на огньове. Победителите в тях биват увенчавани с корона от млада жена в ролята на богиня Бендида. В местността „Панаирище“ е отделено специално място и за грънчарството, където занаятчиите показват своите умения и тайните на това изкуство.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на града се казва ФК Балкан.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Борис Асенов Николов, д-р на военните науки. Роден на 1 април 1924 г. в с. Сливовник, починал на 5 юни 1990 г. Първият доктор на военните науки в България. Съавтор на „Военен атлас“. Автор на няколко книги, между които „Война и география“ и „Средиземно море и неговите врати и ключове“, публикувани на много езици и използвани като задължително четиво във военните академии в Пекин и Анкара.Flag of Bulgaria.svg Димитър Бакърджиев (1880 – 1919), български революционер, войвода на ВМОРО[6]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед към Белоградчик

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. История на Сръбско-българската война 1885 г. Щаб на армията – Военно-историческа комисия. София, Държавна печатница, 1925, стр. 710 – 712
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  6. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.115.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Емил Павлов. Белоградчик – красива природа и човешки традиции. – В: Същият. Семиотика и култура. Благоевград, УИ „Неофит Рилски“, 2005,
  • Белоградчик. Албум от колекцията на Милен Бъзински. С., Календар, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България