Белоградчишки скали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Природна забележителност
„Белоградчишки скали“
Червените Белоградчишки скали - Белоградчик.jpg
Белоградчишките скали
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Данни
Площ 641.31 хектара
Създаден 27 януари 1949
Уеб сайт www.belogradchishki-skali.com

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 15. Белоградчик
Белоградчишки скали
Белоградчишка крепост
Исторически музей
Природна забележителност
„Белоградчишки скали“
в Общомедия

Белоградчѝшките скали са скални форми в Западния Предбалкан, в южното подножие на Белоградчишкия венец, около Белоградчик и селата Боровица, Чифлик и Праужда в област Видин и село Белотинци, област Монтана. [1] Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Включени са в Червената книга на България като уязвимо природно местообитание.[2]

Белоградчишките скали представляват система от скални групи и единични скални разкрития. Разположени са по дължината на Белоградчишкия разлом в Западния Предбалкан на протежение 30 km с ширина до 3-5 km, включена между връх Ведерник, намиращ се в планинския рид Ведерник, и околностите на село Белотинци. Това са естествени скални образувания, на места до 200 m високи, формирани в течение на стотици милиони години. Съставени са от утаечни скали от пясък и различни, често големи, скални късове, покрити от варовити утайки.[2]

Ерозията на водата, вятърът и колебанията на температурата са моделирали различни скални фигури, наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. Червеникавият им цвят е получен от железните оксиди и хидрокисиди, допълнително оцветяване на скалите придават сивите и кремави варовици. Зъбери, отвесни скални стени, пропасти, скални колони ограждат естествени крепости, използвани от хората през вековете. В пясъчника и варовика са образувани над 100 пещери. Растителността по скалите е слабо развита. Срещат се следните видове висши растения: скална ауриния, полегнала песъчарка, северно изтривниче, еленова камбанка, келяв габър, полски рожец, стенна двуредка, стенна рупа, горска власатка, едроцветен тънконог, ресничеста бисерка, гребенест живовляк, обикновена хрущялка, бяла тлъстига, испанска тлъстига, мраморен дебелец, ванерово скалниче, люляк и др.[2]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Белоградчишките скали през 1910 г.

Много от скалите имат фантастични форми и са обект на легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят.

Скалните форми на Белоградчишките скали се състоят от три основни скални групи.

Фалковска група[редактиране | редактиране на кода]

На изток е Фалковската група, в която се включват:

  • Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
  • Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
  • Орлов камък
  • Боров камък

Централна група[редактиране | редактиране на кода]

Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:

  • Мислен камък
  • Конникът
  • Мадоната
  • Дервишът
  • Метохът
  • Ученичката
  • Овчарчето
  • Адам и Ева
  • Велкова глава
  • Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
  • Гъбите
  • Мечката
  • Лъвът
  • Камилата
  • Монасите

Збеговска група[редактиране | редактиране на кода]

Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:

  • Близнаците
  • Магаза
  • Борич
  • Еркуприя

Други групи[редактиране | редактиране на кода]

На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ[3].

Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Белоградчишките скали са изградени от пъстри триаски пясъчници и конгломерати. Спойката на пясъчниците е глинеста или кварцова. Богати са на хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра. Конгломератите са съставени от добре заоблени скални късове с големина от орех до юмрук, с песъчлива или глинеста спойка. Напластяването е неясно, пластовете са дебели и червено оцветени. Заемат централната част на Балчишката антиклинала. Силно напуканите триаски пластове, които имат различна устойчивост, са били подложени на продължително изветряне. То е проникнало дълбоко по вертикалните пукнатини и е обособило скалните форми. [1]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „България“, том 1, стр. 253, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  2. а б в Пирамидални образувания от триаски пясъчници (Белоградчишки скали). // Червена книга на България. Посетен на 16 октомври 2021 г.
  3. Пещера Лепенишки печ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България