Белоградчишки скали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Природна забележителност
„Белоградчишки скали“
природна забележителност в България
Червените Белоградчишки скали - Белоградчик.jpg
Белоградчишките скали
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Данни
Площ 641.31 хектара
Създаден 27 януари 1949
Уеб сайт www.belogradchishki-skali.com

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 15. Белоградчик
Белоградчишки скали
Белоградчишка крепост
Исторически музей
Природна забележителност
„Белоградчишки скали“
в Общомедия

Белоградчѝшките скали са скални форми в Западния Предбалкан, в южното подножие на Белоградчишкия венец, около Белоградчик и селата Боровица, Чифлик и Праужда в област Видин и село Белотинци, област Монтана. [1]

Белоградчишките скали образуват ивица с приблизителни дължина 30 км и ширина до 3 км, включена между връх Ведерник, намиращ е в планинския рид Ведерник, и околностите на село Белотинци. Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Много от скалите имат фантастични форми и са обект на легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят.

Скалните форми на Белоградчишките скали се състоят от три основни скални групи.

Фалковска група[редактиране | редактиране на кода]

На изток е Фалковската група, в която се включват:

  • Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
  • Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
  • Орлов камък
  • Боров камък

Централна група[редактиране | редактиране на кода]

Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:

  • Мислен камък
  • Конникът
  • Мадоната
  • Дервишът
  • Метохът
  • Ученичката
  • Овчарчето
  • Адам и Ева
  • Велкова глава
  • Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
  • Гъбите
  • Мечката
  • Лъвът
  • Камилата
  • Монасите

Збеговска група[редактиране | редактиране на кода]

Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:

  • Близнаците
  • Магаза
  • Борич
  • Еркуприя

Други групи[редактиране | редактиране на кода]

На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ[2].

Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Белоградчишките скали са изградени от пъстри триаски пясъчници и конгломерати. Спойката на пясъчниците е глинеста или кварцова. Богати са на хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра. Конгломератите са съставени от добре заоблени скални късове с големина от орех до юмрук, с песъчлива или глинеста спойка. Напластяването е неясно, пластовете са дебели и червено оцветени. Заемат централната част на Балчишката антиклинала. Силно напуканите триаски пластове, които имат различна устойчивост, са били подложени на продължително изветряне. То е проникнало дълбоко по вертикалните пукнатини и е обособило скалните форми. [1]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия "България", том 1, стр. 253, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  2. Пещера Лепенишки печ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]