Белоградчишки скали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Природна забележителност
„Белоградчишки скали“
природна забележителност в България
Belogradchik creeks.jpg
Белоградчишките скали
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.6208° с. ш. 22.685° и. д.
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Белоградчик,
Чифлик
община Белоградчик
област Видин
Данни
Площ 641.31 хектара
Създаден 27 януари 1949
Уеб сайт ИАОС, Белоградчишки скали
Природна забележителност
„Белоградчишки скали“
в Общомедия

Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Скалите варират в цветове от чисто червено до жълто. Много от скалите имат фантастични форми и са включени в интересни легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят. Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона.

Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Белоградчишките скали покриват площ от 50 km² в западната част на Стара планина. Те се простират от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток.

Фалковска група[редактиране | редактиране на кода]

На изток е Фалковската група, в която се включват:

  • Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
  • Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
  • Орлов камък
  • Боров камък

Централна група[редактиране | редактиране на кода]

Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:

  • Мислен камък
  • Конникът
  • Мадоната
  • Дервишът
  • Метохът
  • Ученичката
  • Овчарчето
  • Адам и Ева
  • Велкова глава
  • Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
  • Гъбите
  • Мечката
  • Лъвът
  • Камилата
  • Монасите

Збеговска група[редактиране | редактиране на кода]

Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:

  • Близнаците
  • Магаза
  • Борич
  • Еркуприя

Други групи[редактиране | редактиране на кода]

На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ.

Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.

== Геология ==

Много фантастични скални фигури и малки долини със стръмни вертикални склонове са се оформяли в продължение на стотици милиони години в резултат на ерозия, денудация, растеж на мъхове и лишеи и други природни фактори.

Образуването на Белоградчишките скали започва през пермския период преди около 230 милиона години, в края на тектонския цикъл, създал Стара планина и повдигнал региона около Белоградчик.

По-късно през периода триас регионът става дъно на плитко море. По същото време разрушаването на палеозойски скални формации оставило огромни количества чакъл, пясък и глина, които били складирани от реките в басейна на морето. Утайката се натрупвала и постепенно образувала плътни дебели образувания, които с течение на времето, повлияни от силата на водата, ставали добре закръглени и компактни.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Белоградчишките скали са главната туристическа дестинация в Северозападна България заедно с: град Белоградчик, Белоградчишката крепост, която използва част от скалите като естествена защита, и пещерата Магурата, разположена близо до село Рабиша. Друга туристическа атракция в района е средновековната крепост Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]