Баба Вида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за замъка-цитадела във Видин. За градската крепост (Калето) на Видин вижте Видинска крепост.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вида.

„Баба Вида“
„Бабини Видини кули“
Baba Vida Klearchos 1.jpg
Снимка от север на 3 кули: Срацимировата (в центъра), жилищна отдясно, входната с моста отляво
План на замъка: с пунктир са външните стени на замъка и градските стени, в синьо са ровът с вода около замъка и река Дунав отдясно; долу е едър план на входа
Baba Vida.png
Информация
Страна  България
Терит. единица Област Видин
Местоположение Видин
Основаване Средновековие
Строителство Х век
Известни обитатели цар Иван Срацимир
Статут музей (обект № 13 от Стоте национални туристически обекта)
Състояние запазена
Собственик държавна
„Баба Вида“
„Бабини Видини кули“
в Общомедия
Макет на крепостта (изглед от юг-югоизток, откъм река Дунав)
Възстановен таран

„Баба Вида“, наричана и „Бабини Видини кули“, е средновековна крепост във Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Служила е за замък на местния владетел през Средновековието, както и за оръжеен склад и затвор в края на османското управление.

Имената, с които е известна крепостта днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец, разположен в направление от североизток (моста с входа) към югозапад.

Значително е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. Тя е цитаделата – най-укрепената част от изградената по османско време Видинска градска крепост, наричана от османците Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.

Крепостната структура включва 2 пояса защитни стени (в 2 концентрични четириъгълника), 4 кули, 4 бастиона, бартизани (кулички за наблюдение и стрелба), бойници за оръдия и стрелци. В северния връх на вътрешните стени е разположена най-добре запазената Срацимирова кула (висока 16 метра), а подобна кула има по средата на северозападната вътрешна стена. Тези 2 кули са 4-етажни, входната кула (на североизточната външна стена) е 3-етажна, а 8-стенната Австрийска кула (на източния връх) е двуетажна.

Външните стени са опасани с ров с вода (широк 12 метра, дълбок 6 м), над който е имало подвижен дървен (сега каменен) мост, водещ към входната кула на крепостта и чрез нея към външния двор между стените и към вътрешния двор. Между вътрешните стени и центъра се разполагат помещения, които ограничават малък вътрешен двор, откъдето до стрелковата тераса най-горе водят вити стълби и рампа за оръдия. Между тези 2 пояса крепостни стени има охранителен външен двор (прекъснат и покрит по югозападната страна).

Размерите на крепостта по външния контур на стените (ограничени от рова) са приблизително ширина 60 – 65 метра и дължина 80 м (90 м с входната кула). Общата застроена площ е към 5 декара, а заедно с рова е ок. 9,5 дка[1]. Вътрешният двор е с размери около 10 на 20 метра и площ към 200 кв. м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през ІІ век, превърнала се в малък град (заемал площ от около 20 хектара). От градската крепост Бонония най-добре е запазена основата на източната ъглова кула[2]. По-късно върху нейни основи край реката се изгражда замъкът (ок. 5 дка), който става главната, най-укрепената част от създадената през XVI век още по-обширна градска Видинска крепост, чиито стени са опасвали тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост е издържала през 1003 година 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий II. Византийците все пак влизат, но с подкуп и измама[2]. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е при цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство, ползвал я като феодален замък. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Разкрити са основи на параклис от XIII – XIV век[1].

Сред костните останки от VІІІ – ХVІІ век палеоорнитологът проф. Златозар Боев установява 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представляват откритите останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica), които са сред най-ранните в страната[3].

След XVIII век крепостта „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на крепостта е запазена бесилката на затвора.

„Баба Вида“ от юг: в центъра е южният ъгъл на замъка с 2 бастиона; вдясно е ниската 8-стенна Австрийска кула, а най-вдясно речната Топ капия (порта) от Градската крепост води към централния плаж на р. Дунав
„Баба Вида“ от юг: в центъра е южният ъгъл на замъка с 2 бастиона; вдясно е ниската 8-стенна Австрийска кула, а най-вдясно речната Топ капия (порта) от Градската крепост води към централния плаж на р. Дунав

Паметник[редактиране | редактиране на кода]

„Баба Вида“ е крепост-музей, отворен за посещения от 1958 г., паметник на културата с национално значение от 1964 г.[1], в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС (има печат на БТС).

В музея се опазват и представят находки и сведения за историята на замъка. Възстановки в музея пресъздават някогашната обстановка в крепостта. В прохода между югоизточните външна и вътрешна стени откъм Дунав е изградена (1964) сцена за летен театър с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“[4]. Правят се художествени изложби, най-често в двора.

Крепостта е главната туристическа забележителност на града. Всеки уикенд се посещава от 300 – 400 души[2].

В културата[редактиране | редактиране на кода]

На замъка са посветени редица книги и документални филми. Сред по-старите е съхраняваната в Британската библиотека книга „Хрониките на една девствена крепост“ (The Chronicles of a Virgin Fortress) от Frederick William von Herbert (1896), посветена на градската Видинска крепост, включително на нейната цитадела „Баба Вида“.

Естественият декор на средновековния замък е признат за незаменим от мнозина именити кинематографисти като Анджей Вайда, Донатас Банионис, Золтан Варкони[4]. Уникалната му архитектура е запечатана в над 50 български и чуждестранни игрални филми[5]. Първият филм в нея е сниман през 1928 година – незавършената българска драма „Любов и престъпление“, но истински хит става германско-френският „Куриер на царя“ / „Михаил Строгов“ от 1935 г., в който участват първият български каскадьор Любен Георгиев, други местни дубльори, общо 3500 души за масовките, включително роми на коне и войници от 3 гарнизона[6][7]. Сред сниманите до днес филми в замъка са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Средновековен замък „Баба Вида“ – в museum-vidin.com
  2. а б в Не спира интересът към средновековната крепост „Баба Вида“ – в stroitelstvoimoti.com, 12.06.2015
  3. Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67
  4. а б в г Крепост „Баба Вида“ – в strannik.bg
  5. Крепостта „Баба Вида“ – в opoznai.bg, 25.07.2012
  6. а б в г д е Историята на Михаил Строгов превръща Видин във филмов град – във vidin-online.com, 12.03.2012
  7. Във Видин са снимани сцени от световни кинопродукции – в desant.net, 05.06.2016
  8. а б в г д Видин отново е филмова площадка – в kmeta.bg, 06.03.2018
  9. а б в г Бабините Видини кули вече и на Евровизия, 22.02.2009
  10. а б в г Видин – на Дунава вечен страж
  11. Замъкът „Баба Вида“ се превърна в афганистанска крепост в американски екшън филм – в bta.bg, 21.08.2013
  12. Американци снимат филм в „Баба Вида“ – във vidin-online.com, 21.09.2012
  13. Американски филм снимат в „Баба Вида“ – в bnr.bg/vidin, 20.08.2013
  14. Във Видин в крепостта „Баба Вида“ започнаха снимките на игрален филм за Васил Левски – в bta.bg, 05.11.2013
  15. Милена Андонова снима на Баба Вида филм за Йоан Рилски – в monitor.bg, 21.11.2017

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „История на България“         Портал „История на България