Баба Вида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за замъка-цитадела във Видин. За градската крепост (Калето) на Видин вижте Видинска крепост.

Вижте пояснителната страница за други значения на Вида.

„Баба Вида“
„Бабини Видини кули“
Baba Vida Klearchos 1.jpg
Снимка от север на 3 кули: Срацимировата в центъра, Войнишката отдясно, Входната с моста отляво
Baba Vida.png
План на замъка: с пунктир са външните стени (без Австрийската кула и Входната кула) на замъка и градските стени, в синьо са ровът с вода около замъка и река Дунав отдясно; долу е едър план на входа
Информация
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Терит. единицаОбласт Видин
МестоположениеВидин
ОсноваванеСредновековие
СтроителствоХ век
Известни обитателицар Иван Срацимир
Статутмузей (обект № 13 от Стоте национални туристически обекта)
Състояниезапазена
Собственикдържавна
„Баба Вида“
„Бабини Видини кули“
в Общомедия
Макет на крепостта (изглед от юг-югоизток, откъм река Дунав)
Замъкът с рова между градските стени, ок. 1930 г.
Входната кула с моста отпред и Срацимировата кула отдясно
Отляво надясно: Австрийска кула, бастион с бартизан, Срацимирова кула, Входна кула

„Баба Вида“, наричана и „Бабини Видини кули“, е средновековна крепост във Видин.

Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Служила е за замък на местния владетел през Средновековиетоказарма за охранителите и други служебни помещения), както и за оръжеен склад и затвор в края на османското управление.

Имената, с които е известна крепостта днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“.

Това е цитаделата – най-укрепената част от изградената по османско време Видинска градска крепост, наричана от османците Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец, разположен в направление от североизток (моста с входа) към югозапад.

Крепостната структура включва 2 пояса защитни стени (в 2 концентрични четириъгълника), 4 кули, 4 бастиона, бартизани (кулички за наблюдение и стрелба), бойници за оръдия и стрелци. Повечето от тях са по вътрешните стени, Австрийската кула и Входната кула са на външните стени, а в южния връх бастионът с куличката – най-старата част (от X век) на замъка, обхваща вътрешните и външните стени.

В северния връх на вътрешните стени е разположена най-добре запазената Срацимирова кула (висока 16 метра), подобната Войнишка кула е по средата на северозападната вътрешна стена. Тези 2 кули са 4-етажни, Входната кула (на североизточната външна стена) е 3-етажна, а 8-стенната Австрийска кула (на източния връх) е двуетажна.

Външните стени са опасани с ров с вода (широк 12 метра, дълбок 6 м), над който е имало подвижен дървен (сега каменен) мост, водещ към входната кула на крепостта и чрез нея към външния двор между стените и към цнтралния вътрешен двор. Между вътрешните стени и центъра се разполагат помещения, които ограничават цнтралния вътрешен двор, откъдето до стрелковата тераса най-горе водят стълби и рампи за оръдия. Между тези 2 пояса крепостни стени има охранителен външен двор (прекъснат и покрит по югозападната страна).

Размерите на крепостта по външния контур на стените (ограничени от рова) са приблизително ширина 60 – 65 метра и дължина 80 м (90 м с входната кула). Общата застроена площ е към 5 декара, а заедно с рова е ок. 9,5 дка[1]. Централният вътрешен двор е с размери около 10 на 20 метра и площ към 200 кв. м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през ІІ век, превърнала се в малък град (заемал площ от около 20 хектара). От градската крепост Бонония най-добре е запазена основата на източната ъглова кула[2]. По-късно върху нейни основи край реката се изгражда замъкът (ок. 5 дка), който става главната, най-укрепената част от създадената през XVI век още по-обширна градска Видинска крепост, чиито стени са опасвали тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост е издържала 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий II през 1003 г. Византийците все пак влизат в крепостта, но с подкуп и измама[2]. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е при цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство, ползвал я като феодален замък. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Разкрити са основи на параклис от XIII – XIV век[1].

Според сведение от османския пътеписец Евлия Челеби (XVII в.) „... крепостта е построена през 880 г. лично от Баязид, сина на Завоевателя...“[3], т.е. достроена е от престолонаследника (и по-късно султан( Баязид II при управлението на баща му султан Мехмед II Завоевателя и е завършена към 1475 – 1476 г.[4]

След XVIII век крепостта „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на крепостта е запазена бесилката на затвора.

Сред костните останки от VІІІ – ХVІІ век палеоорнитологът проф. Златозар Боев установява 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представляват откритите останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica), които са сред най-ранните в страната[5]. Във фасадата на Войнишката кула през 1992 г. е открита взидана на височина 12 м от основата й скулптура на човешка глава от сиво-бял варовик, висока 26 см.[4]

„Баба Вида“ от юг: в центъра е южният ъгъл на замъка с 2 бастиона – левият (с куличката) е най-старата му част (от X век); вдясно е ниската 8-стенна Австрийска кула, а най-вдясно Топ капия (порта) от Градската крепост води към централния плаж на р. Дунав
„Баба Вида“ от юг: в центъра е южният ъгъл на замъка с 2 бастиона – левият (с куличката) е най-старата му част (от X век); вдясно е ниската 8-стенна Австрийска кула, а най-вдясно Топ капия (порта) от Градската крепост води към централния плаж на р. Дунав

Паметник[редактиране | редактиране на кода]

„Баба Вида“ е крепост-музей, отворен за посещения от 1958 г., паметник на културата с национално значение от 1964 г.[1], в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС (има печат на БТС).

В музея се опазват и представят находки и сведения за историята на замъка. Възстановки в музея пресъздават някогашната обстановка в крепостта. В прохода между югоизточните външна и вътрешна стени откъм Дунав е изградена (1964) сцена за летен театър с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“[6]. Правят се художествени изложби, най-често в цнтралния вътрешен двор.

Крепостта е главната туристическа забележителност на града. Всеки уикенд се посещава от 300 – 400 души[2].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

В културата[редактиране | редактиране на кода]

На замъка са посветени редица книги и документални филми. Сред по-старите е съхраняваната в Британската библиотека книга „Хрониките на една девствена крепост“ (The Chronicles of a Virgin Fortress) от Frederick William von Herbert (1896), посветена на градската Видинска крепост, включително на нейната цитадела „Баба Вида“.

Естественият декор на средновековния замък е признат за незаменим от мнозина именити кинематографисти като Анджей Вайда, Донатас Банионис, Золтан Варкони[6]. Уникалната му архитектура е запечатана в над 50 български и чуждестранни игрални филми[7]. Първият филм в нея е сниман през 1928 година – незавършената българска драма „Любов и престъпление“, но истински хит става германско-френският „Куриер на царя“ / „Михаил Строгов“ от 1935 г., в който участват първият български каскадьор Любен Георгиев, други местни дубльори, общо 3500 души за масовките, включително роми на коне и войници от 3 гарнизона[8][9]. Сред сниманите до днес филми в замъка са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Средновековен замък „Баба Вида“ – в museum-vidin.com
  2. а б в Не спира интересът към средновековната крепост „Баба Вида“ – в stroitelstvoimoti.com, 12.06.2015
  3. Е. Челеби. „Пътепис“. София, 1972 г., стр. 60
  4. а б Скулптурна човешка глава от феодалния замък "Баба Вида". // vidin-online.com, 07.11.2012 г.. Посетен на 01.05.2022 г.. 880 година от мюсюлманското летоброене - хиджратa, тpae oт 7 май 1475 г. до 25 април 1476 г.
  5. Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67
  6. а б в г Крепост „Баба Вида“ – в strannik.bg
  7. Крепостта „Баба Вида“ – в opoznai.bg, 25.07.2012
  8. а б в г д е Историята на Михаил Строгов превръща Видин във филмов град – във vidin-online.com, 12.03.2012
  9. Във Видин са снимани сцени от световни кинопродукции – в desant.net, 05.06.2016
  10. а б в г д Видин отново е филмова площадка – в kmeta.bg, 06.03.2018
  11. а б в г Бабините Видини кули вече и на Евровизия, 22.02.2009
  12. а б в г Видин – на Дунава вечен страж
  13. Замъкът „Баба Вида“ се превърна в афганистанска крепост в американски екшън филм – в bta.bg, 21.08.2013
  14. Американци снимат филм в „Баба Вида“ – във vidin-online.com, 21.09.2012
  15. Американски филм снимат в „Баба Вида“ – в bnr.bg/vidin, 20.08.2013
  16. Във Видин в крепостта „Баба Вида“ започнаха снимките на игрален филм за Васил Левски – в bta.bg, 05.11.2013
  17. Милена Андонова снима на Баба Вида филм за Йоан Рилски – в monitor.bg, 21.11.2017

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]