Видинска крепост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за градската крепост на Видин. За замъка-цитадела във Видин вижте Баба Вида.

Стамбо̀л капия – главната порта на градската крепост
Пазар капия
Еничер капия
Телеграф капия
Топ капия

Видинската крепост, позната като Калето (от турски: Крепостта), наричана Девствената крепост, е средновековна градска крепост за защита на Видин, на неговия гарнизон и на замъка-цитадела на видинския владетел или управител. Обявена е за архитектурен и строителен паметник с национално значение[1].

Румънската обсада (1878 г.) на крепостта (в центъра) през Руско-турската война. Ясно се виждат кръговете за отбрана на Видин
Наблюдателна кула на крепостната стена

Общата отбранявана площ е около 7 квадратни километра, включваща външен град (Варош) и вътрешен град (ок. 1,5 кв. км) – със замък за местния владетел, управленски и жилищни сгради за знатните и гарнизона. Крепостна стена с воден ров е ограждала вътрешния град, на чиято територия днес е разположен квартал Калето (на турски кале означава крепост). Земен вал с воден ров е защитавал външния град.

Крепостна система[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от 3 кръга за отбрана, изградени и укрепвани постепенно.

Вътрешният кръг се състои от разположената на брега на р. Дунав цитадела Баба Вида, обкръжена с ров, запълнен с вода.

Средният кръг отстои от вътрешния на 500 – 1000 метра. Той включва:

  • каменни крепостни стени – по брега на река Дунав и в дъга по сушата около града;
  • каменни крепостни порти (капии) – общо 13 (вкл. 6 на реката и 7 на сушата);
  • ров с вода – пред стените, широк около 18 m и дълбок 5 – 6 m.

Стените по реката са двойни, за да се пуска вода между тях. Капиите са били съоръжени с подвижни дървени мостове и охранявани от оръдия, стрелящи през амбразури. Пред речните капии е имало кейове, оградени с масивни стени.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създадена градина (наричана Рова̀), отделяща стария град (Калето) от новите градски части. Главната порта, край централния площад „Бдинци“, е Стамбо̀л капия. Край замъка Баба Вида се намира речната Топ капия. Друга известна порта е Телеграф капия (наименувана по близката турска телеграфо-пощенска станция) в Крайдунавската градина, край която е разположен едноименен ресторант.

Външният кръг отстои от средния на разстоание от около 1 км. Представлява система от земен вал с редути и други фортификационни съоръжения във формата на неправилна дъга. От външната му страна земният вал, подобно на крепостните стени, е опасан от ров с вода. Започва при днешния колодрум (някогашната Видбол капия) и завършва при българския терминал на бившата фериботна линия Видин – Калафат на пристанище Видин Север. Днес покрай земния вал откъм града е прокарана улица „Редута“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изграждане[редактиране | редактиране на кода]

Отбранителните съоръжения на средновековния Видин са изградени частично на основите на древноримската крепост Бонония[2].

Решението за изграждане на средновековната крепост е взето през 1704 г. Тя е проектирана от Гезар Мустафа – унгарски/австрийски инженер, приел исляма. Построена е от българските християнски майстори Гиго, Никола и Танас. Окончателно е завършена (без външния вал) през 1735 г.[3]

Земният вал е завършен към 1838 г. По-голямата част е него е запазена, но се руши[4].

Обсади[редактиране | редактиране на кода]

Видинската градска крепост е наричана от турците Девствената крепост поради това, че никога не е била завземана със сила.

По време на обсадата от румънски войски на крепостта през Руско-турската война (1877-1878) османското командване счита, че отбраната е уязвима в направлението от с. Смърдан и с. Иново. Там е подсилена с 3 редута и ложименти. Въпреки ожесточените боеве при Арчар (ноември 1877) и Смърдан крепостта устоява на обсадата през януари 1878 г. и османците я предават едва след нареждане от султана след сключване на Одринското примиерие.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от Дунав в рова на крепостта. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

За последен път крепостта и градът се отбраняват от обсадата на сръбските войски през юли 1913 година по време на Междусъюзническата война. Обсадата отново е неуспешна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ, № 85 от 27 октомври 1964 г. Регистър на Националния институт за паметниците на културата – София, № 2388 от 9 юни 1969 г.
  2. Римска крепост Бонония (Видин)
  3. Османска крепост Видин
  4. Времето и войните пощадиха видинския Редут, хората - не