Иново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Иново.
Иново
Православен храм „Св. Троица“
Православен храм „Св. Троица“
Общи данни
Население642 души[1] (15 септември 2022 г.)
32 души/km²
Землище20,082 km²
Надм. височина52 m
Пощ. код3763
Тел. код09342
МПС кодВН
ЕКАТТЕ32754
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, НА, …)
Кметство
   кмет
Иново
Павел Петров
(НДСВ, ВМРО-БНД, БНД, НВ)
Иново в Общомедия
„Битката при Смърдан, 1878 г.“ (фрагмент)

Ѝново е село в България, област Видин, община Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 3 километра северозападно от Видин. Районът на Летище Видин опира до югозападния край на Иново.

Местности[редактиране | редактиране на кода]

В Иново са разположени 34 местности, изцяло земеделска земя, без горски фонд:

  • Ефенди
  • Градец
  • Колтук
  • Под Градец
  • Мирилайските
  • Бостаните
  • Върха
  • Фондовете
  • Над село
  • Падината
  • Брестовете
  • Геранчето
  • Чунгуруските
  • Пировитите
  • Могилата
  • Чешмата
  • Долен гред
  • Герена
  • Под село
  • Алимана
  • Трънките
  • Гьола
  • Бановци
  • Кратките
  • Ендечето
  • Смолниците
  • Немския ендък
  • Ново лозе
  • Гръчки път
  • Динковско бърдо
  • Лозята
  • Инивото
  • Белуйна
  • Неговановски път

История[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Смърдан на 24 януари 1878 г. Художник Николае Григореску

Селище съществува на това място още от Средновековието. В османските регистри се среща под името Хиново, което се свързва с „лековит извор“, „лековита вода“. Към Иново е присъединено село Смърдан (или Смардан), считано от 1 януари 1960 г.

През Руско-турската война край Смърдан румънски войски водят решително сражение с турците на 24 януари 1878 г., като понасят загуби от 119 убити и 316 ранени войници, 4 убити и 7 ранени офицери. В селото има паметник на загиналите румънски воини[2].

По време на Сръбско-българската война от 1885 г. при село Иново се водят тежки боеве срещу обсаждащите сръбски войски, като сърбите не са допуснати да преминат защитната линия.

В първите години на комунистическия режим в Смърдан голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков; опозицията получава 51 % от гласовете на изборите през 1946 г.[3]

По време на колективизацията в селото е създадено трудово кооперативно земеделско стопанство „Димитровски завет“ по името на комунистическия лидер Георги Димитров. По онова време 9 семейства (35 души) от Смърдан са принудително изселени от комунистическия режим. Местни жители пребиват изпратени в селото комунистически агитатори през 1958 г.[4]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът в селото се провежда в края на май или края на юни. Така например през 2010 г. е на 22 – 23 май, а през 2013 г. е на 25 юни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]