Направо към съдържанието

Видин (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Видин.
Видин
Общи данни
ОбластОбласт Видин
Площ512.932 km²
Население44 089 души[1] (31 декември 2025)
86 души/km²
Адм. центърВидин
Брой селища34
Сайтvidin.bg
Управление
КметЦветан Ценков
(СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Общ. съвет37 съветници
  • ГЕРБ (9)
  • ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА (9)
  • НАДЕЖДА (6)
  • БСП (5)
  • ДПС (3)
  • ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (2)
  • ЕДИННА НАРОДНА ПАРТИЯ (2)
  • НФСБ (1)
Видин (община) в Общомедия

Община Видин e община в Северозападна България и е една от съставните общини на област Видин. Общинският център е град Видин.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на област Видин. С площта си от 512,932 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 16,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е предимно равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ попада в най-северозападната част на Западната Дунавска равнина. По-голямата, източна част се заема от обширната и равна Видинска низина (224 km2) и тук, югоизточно от с. Ботево, на брега на река Дунав се намира най-ниската ѝ точка – 28 m н.в. Останалите периферни части на общината са със слабо хълмист релеф, с дълбоко всечените долини на десните притоци на Дунав. Най-високата ѝ точка е връх Алботин (251 m), разполоен в най-северозападната ѝ част, северно от Алботинския скален манастир.

Основна водна артерия в община Видин е участък от река Дунав на протежение от 48 km – от km 773 до km 821 (километрите се броят от устието на реката). От север на юг като десни притоци на Дунав се редуват долните течения на реките Тополовец (с левия си приток Делейнска река), Войнишка река и Видбол. В хълмистите части на общината те протичат в дълбоки долини, а при навлизането си във Видинската низина долините им стават широки и полегати, наклонът им е минимален, а течението бавно и мудно.

Общината има 34 населени места с общо население 47 847 жители по преброяването от 7 септември 2021 г.

Населено място
(старо име)
Преброяване
(от септември 2021)[2]
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2025)[3]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Надморска височина
(м)
Акациево (Раяновци)82733,48620.0844
Антимово (Шеф)46648011,96240.2940
Бела Рада40742825,56917.09113
Ботево (Сабри паша кьой, Ботьово)54564,93711.1436
Буковец61060518,15233.1663
Видин357844362663,218696.5737
Войница516914,1994.86208
Въртоп673714,2132.88209
Гайтанци953913,7163.14192
Генерал Мариново (Мусумане)931187,07717.5276
Гомотарци (Евдокия)53653623,01623.9457
Градец (Гърци)1103116843,5627.7558
Динковица1191217,70216.4996
Долни Бошняк51505,3019.62102
Дружба (Молалия, Свети Петър)16514213,95210.39110
Дунавци1755234731,00576.6756
Жеглица14316010,76615.23138
Ивановци91696,7510.96201
Иново63462320,08232.0252
Каленик18820211,63118.06223
Капитановци81685013,76961.9543
Кошава28534612,61828.3738
Кутово59169021,5732.2740
Майор Узуново (Халваджии)2132489,84825.2892
Новоселци855913в землището на град Видин-35
Пешаково (Гюзелия)98797,15711.4687
Плакудер62816,64212.65161
Покрайна (Кирим бег, Цар Борисово)1008108514,9172.8439
Рупци1741258,36815.6548
Синаговци33133723,79314.3392
Слана бара (Татарджик)32433111,73929.2236
Сланотрън37742515,99127.4538
Търняне1221094,90123.0662
Цар Симеоново (Глотинци, Симеоново)977611,3326.7937
Общо за общината: 47847 56644512,932111.64
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1879 г. – с. Сабри паша кьой е преименувано на с. Ботьово от населението без административен акт;
  • Височайши доклад № 5390/обн. 1 юли 1882 г. – преименува с. Глотинци на с. Цар Симеоново;
  • Височайши доклад № 1251/обн. 7 март 1883 г. – преименува с. Назърска махала на с. Гурково;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Шеф на с. Антимово;
– преименува с. Мусумане на с. Генерал Мариново;
– преименува с. Гърци на с. Градец;
– преименува с. Гомотарци на с. Евдокия;
– преименува с. Халваджии на с. Майор Узуново;
– преименува с. Фусовица на с. Михалаки Георгиево;
– преименува с. Гюзелия на с. Пешаково;
– преименува с. Молалия на с. Свети Петър;
– преименува с. Татарджик на с. Слана бара;
– преименува с. Кирим бег на с. Цар Борисово;
  • МЗ № 2604/обн. 28 май 1947 г. – възстановява старото име на с. Евдокия на с. Гомотарци;
  • Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Цар Борисово на с. Покрайна;
  • Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава селата Видбол и Гурково и ги обединява в едно ново населено място – с. Дунавци;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
  • Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Михалаки Георгиево и го присъединява като квартал на с. Синаговци;
– заличава с. Смърдан и го присъединява като квартал на с. Иново;
  • Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува с. Раяновци на с. Акациево;
  • Указ № 519/обн. 26 декември 1961 г. – заличава селата Антимово и Кутово и ги обединява в едно ново населено място – с. Златен рог;
  • Указ № 466/обн. 28 август 1964 г. – преименува с. Свети Петър на с. Дружба;
  • Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Дунавци за с.гр.т. Дунавци;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Цар Симеоново на с. Симеоново;
  • Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Дунавци за гр. Дунавци;
  • Указ № 1580/обн. 22 май 1987 г. – заличава с. Новоселци и го присъединява като квартал на гр. Видин;
  • Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Дунавци и присъединява гр. Дунавци и селата Ботево, Буковец, Въртоп, Гайтанци, Жеглица, Ивановци, Симеоново, Синаговци и Търняне и техните землища към община Видин;
  • Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – заличава с. Златен рог и възстановява обединените в него села като отделни населени места – с. Антимово и с. Кутово;
  • Указ № 231/обн. 22 октомври 1993 г. – възстановява старото име на с. Симеоново на с. Цар Симеоново;
  • Указ № 187/обн. 1 август 2000 г. – отделя кв. Новоселци от гр. Видин и го възстановява като отделно населено място – с. Новоселци;
  • Указ № 64/обн. 6 април 2001 г. – отделя с. Каленик и землището му от община Кула, област Видин и го присъединява към община Видин.
Община Видин
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 55071 56078 60298 67213 82484 87202 85974 77480 63257 47847
Източници: Национален Статистически Институт, [2]

Население по възраст

[редактиране | редактиране на кода]
Население по възрастови групи към септември 2021 година [2]
Общо0 – 45 – 910 – 1415 – 1920 – 2425 – 2930 – 3435 – 3940 – 4445 – 4950 – 5455 – 5960 – 6465 – 6970 – 7475 – 7980 – 8485+
47847150017992146212516871731223426993201391740403532351439434230290815151126
Етноси в община Видин (2011)
Етническа група процент
българи
  
92.40%
цигани
  
6.36%
турци
  
0.11%
други и неопределени
  
1.13%

По етническа група от общо 59032 самоопределили се (към 2011 година)[4]:

Центърът с високата сграда на общината
  • 2019 – Цветан Петров Ценков (Местна коалиция СДС, НДСВ, Нова алтернатива, ЗНС, БЗНС, БДСР) печели на втори тур с 58,29% срещу Огнян Кирилов Ценков (ГЕРБ) с 39,49%.
  • 2015 – Огнян Кирилов Ценков (ГЕРБ) печели на втори тур с 55,06% срещу Росица Любенова Кирова (Коалиция Единни за промяна) с
  • 2011 – Герго Гергов (БСП, ЗСАС) печели на втори тур с 53,26% срещу Владимир Тошев (ГЕРБ)
  • 2007 – Румен Видов (ГЕРБ) печели на втори тур с 65% срещу Иван Ценов (Коалиция „ЗА ВИДИН“)
  • 2003 – Иван Ценов (Всички за Видин) печели на втори тур с 52% срещу Добромир Тодоров (БСП, ПД Социалдемократи, ОБТ, БЗС Александър Стамболийски).
  • 1999 – Иван Ценов (ОДС) печели на първи тур с 56% срещу Кръсто Спасов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПК Екогласност, БКП Георги Димитров, БЕКП).
  • 1995 – Иван Симеонов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 60% срещу Борис Спасов (Обединена демократична опозиция).

През общината преминава последният участък от 36,3 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.

През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134,4 km: