Видинска низина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Видинската низина е низина в Северозападна България, в Западна Дунавска равнина, област Видин.

Низината се простира на площ от 224,6 км2, с дължина около 30 км от север на юг и ширина – 10-13 км от запад на изток при гарници:

Ниската част на низината (заливната тераса на река Дунав) е с превишение от 2 до 6 м над реката. Разположена е южно от селата Иново и Кутово и като тясна крайречна ивица продължава на североизток до село Кошава, а на юг до река Видбол. Изградена е от речни наноси с мощност от 8 до 25 м. Нивото на подпочвените води е високо, поради което най-ниските части от нея често са били заблатявани (Чорбанкюприйско блато), а при високи дунавски води е наводнявана. Почвите са алувиално-блатни. Покрай Дунав и реките Тополовец с притока си Делейнска река, Войнишка река и Видбол са изградени водозащитни диги.

Незаливната част от низината е разположена на север от селата Иново и Кутово до река Дунав. Запазени са остатъци от 3-4 надзаливни речни тераси с височина от 10 до 50-55 м над Дунав с наклон на изток и юг. Тази част от низината е изградена от речни наноси, припокрити с льос. Почвите са черноземни. Извършени са масови хидромелиоративни мероприятия. При село Кошава на дълбочина 200-300 м в миоценските наслаги има находища на гипс. При село Сланотрън в най-източната част и в град Видин има минерални извори.

Климатът в низината е умерено-континентален със средногодишна температура 12 °C, средна януарска —1,5 °C, средна юлска 25 °C. Средногодишната валежна сума е 560 мм, която е крайно недостатъчна и е необходимо изкуствено поливане на земеделските култури, като за целта е изградена Видинската напоителна система.

В низината се отглеждат зърнени храни (пшеница, царевица), зеленчуци, лозя и други земеделски култури.

Във Видинската низина са разположени 2 града Видин и Дунавци и 21 села в Община Видин.

Радиално с център град Видин през низината преминават участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа:

  • 19,7 км от първокласен път № 1 от мостът "Видин-Калафат" до град Дунавци;
  • 7,2 км от второкласен път № 12 от Видин за Брегово;
  • 13 км от второкласен път № 14 от Видин за ГКПП "Връшка чука";
  • 11,9 км от третокласен път № 121 от село Иново за град Кула;
  • 8,9 км от третокласен път № 122 от Видин през Ново село за Брегово.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 1365.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 1088.