Кутово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кутово
Общи данни
Население 770 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,57 km²
Надм. височина 35 m
Пощ. код 3767
Тел. код 09311
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 41263
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, НА, …)
Кметство
   кмет
Кутово
Виктор Костадинов
(БСП, ЗСАС)

Ку̀тово е село в Северозападна България. То се намира в Община Видин, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кутово се намира на около 12 км от гр. Видин и на около 2 км от р. Дунав и от моста Видин-Калафат или още известен като Мост „Нова Европа“.

Мост „Нова Европа“

История[редактиране | редактиране на кода]

На базата на археологически находки се предполага, че населено място е имало на мястото на настоящото село Кутово още преди Римския период. За известно време селото носело името Курто, което в превод от турски означава „вълк“, тъй като според легендите в околностите върлувал страшен вълк единак, който опустошавал местните стада от домашни животни. Впоследствие постепенно името се променя, за да се стигне до съвременния му вариант – Кутово. Говоримият език в селото е бил предимно влашки. Младите поколения обаче говорят все по-малко влашкия език и той постепенно изчезва.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото са православни християни. Самоопределят се като българи.

Обекти на селото[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство
  • Аптека
  • Дом за стари хора
  • Парк
  • Хлебарница
  • Търговски магазини
  • Училище „Св. св. Кирил и Методий“
  • Мелница
  • Гробище
  • Здравен пункт
  • Кино
  • Бензиностанция
  • Читалище „Просвета“ (Библиотека)

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира най-старата църква в Златорожието – храмът „Св. св. Петър и Павел“, построен през 1873 г. Църквата е построена от дебърските майстори Яков и Манол.[1] В двора на църквата се намира и паметникът на загиналите за обединението на България през Балканската и Първата световна война, общо 33-ма жители на селото.

Читалище „Просвета“ в с. Кутово е създадено през 1937 г. Библиотеката притежава над 16 000 тома. Сформираните народен хор и танцова група представят селото на много местни, общински и областни мероприятия. Танцовият състав за автентичен фолклор участва неколкократно в Националните събори на народното творчество в Копривщица и е лауреат на златни медали през 1986, 1991 и 2000 г. През 1992 г. екип на БНТ заснема филм за състава. Части от филма и участията на състава в Копривщица са излъчвани неколкократно във фолклорни предавания на телевизията. НЧ „Просвета-1937 г.“ с. Кутово, общ. Видин организира Фестивал на народната носия „От раклата на баба“, с голяма посещаемост и голям интерес.

Между селата Кутово и Антимово (до 1991 година с. Златен рог 1 и Златен рог 2) има прекрасен парк, разположен на около 50 дка площ. В него растат редки видове дървесна растителност.

В дунавската акватория на Кутово се намира Голият остров. Той е местообитание на редки видове птици и е включен в „Натура 2000“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • „Св. Петър и Павел“.

„Св. Петър и Павел“ е духовният празник на село Кутово и се провежда на 29 юни. Още преди зазоряване се ходи на гробищата, кади се, палят се свещи, разнася се в памет на починалите. След това има църковна служба. Всяка година местното читалище организира курбан за здравето на кутовчани в черковния двор. По домовете се разнася варено жито, прясно мляко, ябълки петровки и други пресни плодове и зеленчуци. Прави се помен в памет на починалите близки, роднини, починали предишната година като се разнася: маса, стол, прибори за хранене, най-различни храни и други неща. Всичко което е за разнасяне, се освещава от свещеник. На площада в селото също така се събират и много сергии със забавления, а вечер на площада се събират хора от селото, играят хоро и се веселят.

  • „Великден“

Великден е от празниците с плаваща дата, но всяка година на този празник в селото традиционно се боядисват яйца. Най-присъща е все още спазваната традиция в този край раздаване с „Бог да прости“ или накратко „разнасяне“ (близки на починали, раздават великденски пакети с боядисани яйца, домашни сладки и сарми). По стар обичай яйцата се боядисват най-добре и по-често с шума от кромид лук. На този празник в селото, оркестър свири „духова“ музика (с духови инструменти), играят се хора и се разнася на събралите се на хорото хора, освен великденски пакети и дрехи. Празнуват именяците които се казват Величко, Величка, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.

  • „Коледа“

Коледа е на 25 декември. В селото през месец декември хората обичайно колят прасета, от които се правят традиционните пълнени черва (Свинска Баба), суджуци и домашна сланина с подправки. На Коледа също се спазва традицията с „разнасяне“. Разнася се в чиния, кюфтета или пържено свинско месо, най-различни сладки и чаша домашно червено вино. В Кутово, все още има млади хора, които продължават традицията да коледуват (Коледари), пеят коледни песни от къща на къща за здраве и берекет.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

През 1987 година Футболният отбор „Дунав“ на селата Златен рог 1 и Златен рог 2 (Сегашно Кутово и Антимово) става републикански селски шампион в Националното първенство, благодарение на плеядата от опитни и талантливи футболисти, като:

  • Диониси Недялков (Боци) – играл в голямата зона в отбора на „Ком“ (Берковица)
  • Евлоги Станев (Даскала) – играч на ФК Сливен и на „Бенковски“/„Бдин“ (Видин)
  • Братя Маринови – Венелин (Зебрата) и Любомир (Страци) – играли в отборите: „Червено знаме“ (Радомир), „Септември“ (София), „Миньор“ (Перник), „Септемврийска слава“ (Михайловград) и „Бенковски“/„Бдин“ (Видин)
  • Емил Мидолевскиев (Мандата) – участник в отбора на „Арда“ (Кърджали)
  • Виктор Костадинов (Коди) – играч на „Арда“ (Кърджали)
  • Техни наследници и възпитаници на Златорожката школа са: Васил Калоянов, Румен Дионисиев, Бисер Андреев, Юлиян и Валери Маринови и други...
  • Дарин Дионисиев Петров – през 2004 година става сребърен медалист на националния шампионат по джудо за мъже.
  • Евстати Аристотелов – видински футболист и вратар от отбор „Дунав“

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото имало средно общообразователно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което учели деца от селата Кутово, Антимово, Покрайна, Кошава и Сланотрън. Било закрито през 2008 г.

В с парка имаше културен дом, бар-аперитив, кино което също е закрито и разрушено. Съществува опасност от срутване на сградата, в която се помещаваше и управлението на АПК „Златорожие“.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята в този регион е повлияна от близките по съседство страни Румъния и Сърбия, като най-трайни отпечатъци са останали в ястия, като:

  • Сарми с кисело зеле с домашно приготвена свинска кайма
  • Качамак (Мамалига)
  • Папица (лятна чорба от кисели сливи, сушени люти чушки и чесън)
  • Домашно червено вино
  • Подсладена баница с домашно сирене и яйца
  • Суджук (домашна наденица)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.